Определение № 641 от 14.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 3166/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. С. М., на Б. Р. Г. и на Ю. С. С., последните двама – непълнолетни, действащи лично и със съгласието на майка си С. С. М., чрез адв.П. К. - САК, против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1349 от 13. 06.2017 г., по в.гр. д.№ 639 / 2017 г., в следните части: с която е потвърдено решение № 6854/ 19.08.2016 г., по гр.д.№ 8430/2013 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, [населено място] активно субективно съединени преки искове по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ за разликата над присъдените суми от по 150 000 лв. на всеки един от тях до претендираните от по 180 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Р. Г. С., настъпила в резултат на ПТП на 12.02.2013 г. на територията на Република Румъния и за отхвърляне на предявения от непълнолетния и действащ със съгласието на майка си С. С. М. - Б. Р. Г. иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за сумата 9500 лв., обезщетение за причинени му от същото пътно - транспортно произшествие имуществени вреди; с която е отменено първоинстанционното решение на СГС№ 6854/ 19.08.2016 г., по гр.д.№ 8430 / 2013г. и са отхвърлени предявените от Ю. С. С., непълнолетен и действащ лично и със съгласието на майка си С. С. М., преки искове по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на сумата 150 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 7 100 лв., както и за възложените им деловодни разноски, съобразно уважените искови претенции. В срока по чл.283 ГПК ответникът по делото „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, [населено място] е обжалвал горепосоченото въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 6854/ 19. 08.2016 г., по гр.д.№ 8430/2013 г. за уважаване на предявените в активно субективно съединяване преки искове по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за разликата над сумата от по 100 000 лв. за всеки един от тях до присъдените на ищците С. С. М. и Б. Р. Г., последният –непълнолетен и действащ със съгласието на първата - негова майка и законен представител, обезщетения за неимуществени вреди от по 150 000 лв. с искане за допускането му до касация. Всеки от касаторите въвежда оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, в частта му предмет на съответната подадена в срока по чл.283 ГПК касационна жалба, излагайки подробни съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, изразявайки съответно несъгласие с искането на насрещната страна за достъп до касация. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите - ищци обосновават касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, които обобщени се свеждат до кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на техен близък, вкл. когато е фактически отглеждан и издържан приживе от починалия; критериите от значение за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди и за правото на малолетното/ непълнолетното дете да получи издръжка, за компенсиране на имуществените вреди от смъртта на загинал в пътно- транспортно произшествие негов родител, начина на изчисляването й и началната датата на обезщетението за забава. Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика са посочени: ППВС №4/68г., ППВС № 5/69 г.; ППВ №2/84 г., както и множество решения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. При обосноваване на искането си за достъп до касация касаторът- ответник се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и установения с него принцип на справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и с оглед обществено икономическите условия в страната към датата на настъпване на пътно- транспортното произшествие. За илюстрация на визираното противоречие със задължителната съдебна практика също цитира ППВС № 4/68 г. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, е приел, че са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на ответното АД, като застраховател на гражданската отговорност на водача на моторно- превозно средство микробус „Фолксваген” с ДК№ СС 85-66 СВ – С. Р., за обезщетяване на вредите - имуществени и неимуществени, причинени на ищците С. С. М. и Б. Р. Г., в резултат на смъртта на Р. С. – фактически съпруг на първата и баща на втория, настъпила от виновно предизвикано от застрахования водач пътно - транспортно произшествие на 12.02.13 г. в на територията на Република Румъния. При определяне обезщетението за неимуществени вреди в размер на сумата от по 150 000 лв. за всеки един от двамата ищци- С. С. М. и Б. Р. Г., въззивният съд е съобразил младата възраст на починалия- 34 г. към датата на настъпилия пътен инцидент, продължителността на фактическото съжителство/ 13г./ между ищцата С. М. и б.ж. на [населено място], С. област - Р. С., силната обич, привързаност грижовност и уважение, която е съществувала между него, фактическата му съпруга и роденото от съжителството им дете Б. през всичките тези години. Решаващият състав на Софийски апелативен съд е взел предвид също и шока, който ищците са преживяли от смъртта на починалия, непреодолимата и до момента тъга от тежката загуба, осезаемата липса на неговата материална и морална подкрепа, обусловената от смъртта на обичания им близък промяна в навиците и бита им, изразяваща се в често избухване в сълзи, отказ от общуване извън семейната среда, непрекъснато посещаване на гробищата и невъзможност да се върнат към предишния си живот. При конкретизиране на дължимото обезщетение въззивната инстанция е отчела както лимитите на застрахователно покритие към датата на непозволеното увреждане, така и икономическата конюнктура в страната, формиращи в своето единство и общественото разбиране за справедливост на този етап от развитие на самото общество. Въз основа на ангажираните по делото доказателства за получавания приживе от Р. С. осигурителен доход, начина на полаган от него труд, които подробно е обсъдил, въззивният съд е счел, че в съответствие със законовото правило на чл.142, ал.2 СК на ищеца Б. Г., непълнолетен и действащ със съгласието на майка си С. С., не се дължи обезщетение за причинени имуществени вреди за периода до 31.12.2015 г., доколкото същите безспорно се покриват от получаваната наследствена пенсия. За следващите периоди, до настъпване на пълнолетие или друга законна причина, водеща до прекратяване на дължимата издръжка, е направил разграничение на отделните дължими на Г. суми, съобразно установената разликата между издръжката, която същият би получавал от загиналия си баща и размера на определената му пенсия. Над така определената стойностна разлика до пълния претендиран размер от 9 500 лв., пряката искова претенция за обезщетяване на понесените от непълнолетния Б. Г.,имуществени вреди е отхвърлена като неоснователна. Позовавайки се на заключението на изслушаната комплексна съдебна експертиза, според което по тялото на загиналия Р. С. са констатирани белези, обичайно получавани при поставен обезопасителен колан Софийски апелативен съд е отхвърлил, като неоснователно, възражението на ответника за съпричиняване на вредата на това основание. Поради липсата на установена причинно следствена връзка между претоварването на процесния увреждащ микробус и настъпилия вредоносен резултат, като неоснователно е преценено и второто защитно възражение на ответното АД, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД. По отношение на ищеца Ю. С. С., който непълнолетен към дата на въззивната жалба, е действал със съгласието на майка си – ищцата С. С., решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че произходът му от загиналия в процесното пътно произшествие Р. С. не е доказан по предвидения в закона ред – нито съобразно презумпцията за бащинство по чл.61 СК, нито чрез извършено по реда на чл.64 СК припознаване, или по установения в чл.69 СК съдебен ред. Поради това и с оглед кръга на лицата, имащи право на обезщетение, определен в задължителната съдебна практика- ППВС №4/61 г. и ППВС№ 5/69г., въззивният съд е изградил краен правен извод че последният, независимо от понесените страданията, свързани със загубата на починалия,считан от него за биологичен баща и фактическото му съжителство в едно домакинство, не е материалноправно легитимиран по предявения прак иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./. Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставеният от касатора Ю. С. С., непълнолетен и действащ със съгласието на своя законен представител – майка му С. С., материалноправен въпрос, свързан с кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на техен близък, вкл. когато е фактически отглеждан и издържан приживе от починалия, като обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата предпоставка за достъп до касация е доказана. Основателно е и позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС№ 5/69 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които когато са доказани е справедливо да бъдат обезвъзмездени. За загубило сила е обявено ППВС № 2/84 г. Възприетото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е в несъответствие с формираната, след постановяване на обжалвания съдебен акт, задължителна практика на ВКС, поради което искането за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на този касатор се явява основателно. Затова и касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение на въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта, с която пряката искова претенция на Ю. С. С., непълнолетен и действащ със съгласието на своя законен представител, е отхвърлена до размера на сумата 150 000 лв., обезщетение за причинени му неимуществени вреди. По отношение на касационната жалба на ищците С. С. М., на Б. Р. Г. и на ответното АД искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Поставеният в касационните жалби и на двете страни по делото материалноправен въпрос, свързан критериите от значение за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, като релевантен за крайния правен резултат по см. на чл.280, ал.1 ГПК, обосновава, според задължителните разяснения в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС,наличието на главната предпоставка за достъп до касация. Недоказано по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 г. и трайно непротиворечивата практика на касационната инстанция понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – възраст, характер на увреждането, начин на извършване на деликта и пр., които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, за да отговоря на така въведения от законодателя принцип. В този см. справедливото обезщетяване на неимуществените вреди от деликт, означава съдът да определи онзи точен, паричен еквивалент, според съществуващата в страната икономическа обстановка, израз на която са установените в страната лимити на застрахователно покритие, на понесените от пострадалия емоционални, физически и психически билки, неудобства и сътресения,техния интензитет, съпътстващи живота му за определен по- кратък или по- продължителен период от време. В съответствие с тази практика Софийски апелативен съд е присъдил обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди на ищците М. и Г. от по 150 000 лв.,като е отчел както близостта и привързаността на всеки един от тях с починалия приживе, младата възраст на последния, степентта и продължителността на преживяните и преживявани в бъдеще емоционални болки и страдание, така и общественото положение на загиналия, моралната и материална подкрепа, която той преди смъртта си е осигурявал на всеки от ищците, нивата на застрахователно покритие и стандарта на живот в страната към релевантния за спора момент. Що се касае до въпроса за правото на малолетното/ непълнолетното дете да получи издръжка, за компенсиране на имуществените вреди от смъртта на загинал в пътно- транспортно произшествие негов родител, начина на изчисляването й и началната датата на обезщетението за забава, то същият макар и важен за правото, не може да обоснове уважаване на искането за достъп до касация, поради следното: Съгласно нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК в правноважимата й редакция/ ДВ бр.86/2017 год./, от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Софийски апелативен съд. В случая предмет на делото е вземане, произтичащо от търговска сделка и то от категорията на абсолютните такива – арг. от чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, във вр. с чл.286, ал.2 ТЗ. Отделно е, че ответник по пряката искова претенция, основана на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ всякога е АД застраховател, което е търговец по занятие. Поради това и касационната жалба на С. С. М., на Б. Р. Г. и на Ю. С. С., последните двама – непълнолетни, действащи лично и със съгласието на майка си- С. С., в частта относно предявените в активно субективно и обективно кумулативно искови претенции по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Касае се до обективно кумулативно съединени искове, поради което за приложението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК е меродавна цената на всеки един от тях, възлизаща съответно на 7 100 лв. и на 9 500 лв., а не общият сбор на цените им. С разпореждане /л.16/ на СГС ищците са освободени от внасяне на държавна такса, на осн. чл. 83, ал.2 ГПК, поради което не се следва такава и за касационното производство. Водим от горното и на осн. чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС