Определение № 119 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3245/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби - първата от С. К. С. и П. Ц. С., двамата от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Л., а втората от З. С. З., чрез процесуалният представител адвокат Р. против въззивно решение № 137 от 13.01.2020г. по в.гр.д. № 268 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 19.06.2018г. по гр.д. № 7145/2018г. на СГС като са отхвърлени както предявените от З. С. З. искове с правно основание чл.88, ал.1, вр.чл.92 ЗЗД срещу дванадесет физически лица, така и са отхвърлени предявените от главно встъпилите С. С. и П. С. искове срещу З. С. З., с правно основание чл.124 ГПК, за приемане на установено, че всеки от тях притежава вземане срещу солидарните длъжници от по 11 844лв., главница, представляваща 1/3 ид.ч.от извършените разходи по предварителен договор за учредяване на правото на строеж срещу задължение за строителство на жилищни и други обекти върху съсобствен имот от 21.02.2005г., както и по 4 404 лв., мораторна лихва и са отхвърлени предявените от главно встъпилите С. и С. искове срещу дванадесетте физически лица, с правно основание чл.268, ал.1 ЗЗД, за сумите от по 11 844лв. за всеки ищец, представляваща 1/3 ид.ч.от извършените разходи по предварителен договор за учредяване на правото на строеж срещу задължение за строителство на жилищни и други обекти върху съсобствен имот от 21.02.2005г.и са присъдени разноски. Всеки от касаторите обжалва въззивния акт в частта, с която се засяга негови интереси. Към всяка една от двете касационни жалби са приложени отделни изложения с идентични, четири на брой въпроси, поставени на основание чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК: 1. Налице ли е предварителен договор между страните, след като същият е обявен за нищожен с влязло в сила решение по гр.д.№ 2081/2008г. на 9-ти състав на СРС?, 2. Коя от страните има задължение за снабдяване с виза, при положение, че тя се издава само на собствениците, но не и на строител по предварителен договор?, 3. Налице ли е основание за възникване на договорна отговорност, след като виза се издава само на собствениците, същите са поели задължение за това, а съгласно раздел ІІ, чл.1 от предварителния договор, задълженията на строителя възникват след даване на виза? и 4. Може ли да се приеме за правилно становището, че нищожен предварителен договор може да бъде развален с едностранно волеизявление на възложителя след като по същността си нищожността е правно нищо, т.е. липсва предварителен договор? Според касаторите искът неправилно е квалифициран чл.88, ал.1, вр.чл.92 ЗЗД, вместо по чл.55, ал.1 ЗЗД, което води до недопустимост на постановения акт. Срещу подаденете касационни жалби са постъпили два отговора. Първият е от В. Н., А. Н., И. Н., Е. Б., Д. М., С. П., Н. П., М. П., К. Н., М. Д. и П. Н., чрез процесуалният представител адвокат К., с който се изразява становище за липса на посочените предпоставки за допустимост, включително и за нерелевантност на поставените от касаторите въпроси. Считат, че правната квалификация на иска е правилно определена, това е станало още с доклада на първоинстанционния съд и срещу нея своевременно възражения не са направени. В случая, съдът не се произнесъл по предмет, по който не е сезиран, а въз основа на въведените от ищците обстоятелства и съобразно търсената от тях защита. Претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., реалното извършване на които установяват с представен договор за правна защита и съдействие от 17.08.2020г., в който сумата е отразена като заплатена в брой. Постъпил е и отговор от Е. И., чрез процесуалният представител адвокат К., с който също се изразява становище за недопустимост и неоснователност на подадените касационни жалби. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., съобразно представен списък, реалното извършване на които е установено с договор за правна защита и съдействие от 10.08.2020г., в който сумата е отразена като заплатена в брой. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел следното: Ищецът З. е предявил срещу дванадесет ответници иск, твърдейки в исковата си молба, че с ответниците е сключил предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство, който договор ответниците са развалили без да са били изправна страна по него. Между страните е налице приключило производство с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, в което искът е отхвърлен, като в мотивите е посочено, че договорът не може да бъде обявен за окончателен поради липса на индивидуализация и описание на жилищната сграда, която се предвижда бъде построена и обектите в нея по местоположение, брой, вид, квадратура, разпределение, липса на посочена цена на отстъпеното право на строеж и на поето задължение от страните за сключване на окончателен договор. Ищецът е претендирал /видно от исковата молба и от направените уточнения с нарочна молба и в съдебно заседание/ обезщетение - на договорно основание, неколкократно повтаряйки, че основава претенцията си на т.4.1 от сключения на 21.02.2005г. между страните предварителен договор, предвиждащ че при разваляне на договора „по вина на съсобствениците и те не изпълнят задълженията си, поети в раздел ІІІ, т.1, 2 и 3, дължат на строителя обезщетение в размер на направените до момента разходи, доказуеми с документи“. В този смисъл, не може да бъде споделена тезата на касатора за недопустимост на постановения акт, поради произнасяне по непредявен иск. Неправилната квалификация би била основание за обезсилване само, ако е довела до разглеждане на спора не въз основа на посочените от страните обстоятелства. Настоящият случай не е такъв. Предметът на спора се определя от петитума и обстоятелствената част на исковата молба и съобразно направените от ответната страна доводи и възражения. При ясно заявена искова претенция въз основа на конкретен текст от сключен между страните договор /в случая т.4.1/, искът не може да бъде квалифициран на заявеното за първи път в настоящата жалба извъндоговорно основание по чл.55 ЗЗД. Въззивният съд е преценил предявеният иск за неоснователен, защото – след като ищецът е получил волеизявлението на ответниците за разваляне на договора, в изрично предоставения му до 22.10.2007г. срок, не е предприел действия за доказване на направените от него разходи, а е предявил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, който е отхвърлен като неоснователен. Договорката по т.4.1, на която се е позовал ищецът е с неустоечен характер /защото определя кои разходи ще бъдат заплатени и при какви условия/, а договорът е развален с едностранно волеизявление по чл.87 ЗЗД. Съдът е преценил, че е налице виновно неизпълнение от страна на строителя и че е неоснователно направеното от него възражение за липса на съдействие от страна на кредиторите, поради което той не може да се освободи от собствената си забава, на основание чл.96, ал.1 ЗЗД. Съгласно сключеният между страните договор, ответниците не са поемали задължение за снабдяване с виза за проектиране. Тяхното задължение за съдействие /поето съгласно раздел ІІІ, т.1, 2 и 3/ се е изчерпвало с предоставяне на информация, подписване на документи, при и по повод указания на компетентни органи, докато задължението за снабдяване със строителната докаментация е изцяло в тежест на строителя /т.7, р.ІІ/. Ищецът не е бил поставян в обективна невъзможност за изпълнение на задълженията си поради бездействие на ответниците /няма данни той да е искал съдействие от тях, а и е признал, че причината за неиздаване на виза за проектиране е наличието на обективни, технически пречки, свързани с кадастралния план/. Във връзка с предявените от главно встъпилите лица искове, въззивният съд е приел, че тяхното положение е идентично с това на първоначалния ищец З.. Искът им срещу З. е неоснователен, защото и неговото право на обезщетение за причинени вреди, произтичащи от разваляне на договора по вина на ответниците, е отречено. Доколкото именно виновното неизпълнение от страна на изпълнителя е причина за разваляне на договора, ответниците не могат да носят отговорност по чл.268, ал.1 ЗЗД. Освен това - дори и да има разходи, не се установява те да са направени от ищеца, а от трето лице, а и тези плащания са станали след разваляне на договора на строителство, поради което не са разходи, извършени по време на договора, за да може изпълнителят да претендира връщането им на договорно основание. При така изложените мотиви, по поставените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото същите не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото са фактически, а не правни и преценката им изисква както обсъждане на ангажираните по делото доказателства, така и формиране на извод във връзка с правилността на постановения въззивен акт, което в производството по допустимост касационната инстанция не може да извършва. Освен това, нито един от поставените от касаторите въпроси не е включен в решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора, съгласно дадените разяснения в т.1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите си съдът не е приемал, че сключеният между страните предварителен договор от 21.02.2005г.е нищожен, в какъвто смисъл е първия поставен въпрос. /Предварителният договор не е предмет на настоящето производство и няма влязло в сила решение, с което да е признато за установено, че същият е нищожен, доколкото в приключилото производство по гр.д.№ 2081/2008г.на СРС, същият е обсъждан във връзка с изследване на предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД/ Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за вреди в резултат на виновно неизпълнение на поети по сключен между страните договор задължения /ищецът в хода на производството не е твърдял като правопораждащ факт нищожност на договора и връщане на получените суми при липса на правно основание/. Сключеният между страните предварителен договор на 21.02.2005г. е за учредяване от ответниците, физически лица, като съсобственици и възложители - в полза на ищеца и на главно встъпилите лица, на право на строеж, срещу поето от последните задължение за строителство на жилищни и други обекти в имот, с площ от 487.50кв.м. Строителите са поели задължението да построят със свои сили, и средства, и за своя сметка, жилищен блок с максимално допустима етажност, съгласно одобрен ЧЗРП и виза за проектиране, срещу обезщетение от 25% от общата разгърната площ и 25% от надземните гаражи. Този договор, в частта относно поетото задължение за изграждане на сграда, съдът е определил като такъв за изработка, по чл.258 и сл.ЗЗД. Доколкото е безспорно, че той е бил развален от ответниците с волеизявление, което е получено от ищеца на 5.10.2007г. и в предоставеният му до 22.10.2007г. срок за представяне на отчет за сторените разходи, ведно с приложени документи, ищецът не е представил такъв, съдът е изследвал въпроса /и в тази връзка са решаващите му мотиви/ за наличие на виновно неизпълнение от страна на строителя. / Посочил е, че ако такова виновно неизпълнение няма, изявлението на ответниците ще се квалифицира по чл.268 ЗЗД и предявеният иск би бил основателен/. В тази връзка, последният поставен от касатора въпрос, касаещ възможността нищожен предварителен договор да бъде развален с едностранно волеизявление, е ирелевантен, защото подобна хипотеза въобще не е обсъждана от въззивния съд /предварителният договор в частта, касаеща учредяването на право на строеж не е предмет на делото/. При определяне на правната квалификация и подлежащи на установяване по делото обстоятелства, съдът е изхождал от фактическите твърдения и петитума на исковата молба, извеждайки изводите си в съответствие с установеното по делото. В случая искът е преценен като неоснователен, защото съдът е приел за установено, че ищецът не е установил изпълнение на нито едно от поетите от него задължения за осигуряване на документите за строителство. Хипотезата на т.4.1 от сключения договор, въз основа на която ищецът е претендирал права, не е налице защото не се установява вина на съсобствениците и те да не са изпълнили някое от задълженията си, поети в раздел ІІІ, т.1, 2 и 3 от сключения договор, които са: – „да съдействат на строителя, при необходимост, за получаване на съответните съгласувания, одобрения и разрешения, на документацията за строителството като предоставят своевременно исканите документи и изпълняват указанията на компетентните органи, да не отказват на строителя подписването на строителните книжа, ако същите са изработени в съответствие със закона и техните изисквания“/т.1/, да не извършват сделки в парцела, за който се отстъпва право на строеж /т.2/ и „в 14-дневен срок от набавяне на необходимата документация и одобряване на идеен архитектурен проект да учредят на строителя“ право на строеж /т.3/ Видно от така цитираните задължения, изрично посочени като основание в т.4.1 от договора, сред тях не попада задължение за снабдяване с виза, във връзка с което е поставеният от касатора втори въпрос. Третият поставен от касатора въпрос, доколкото в съдържанието си включва условие, което не е прието за установено от въззивния съд и не отговаря на фактите по делото /че собствениците са поели задължение за издаване на виза/, също не може да се определи като въпрос от значение за спора, който е свързан с решаващите мотиви на съда. Независимо от това, следва да се посочи, че дори и с оглед формулировката на текста на т.1 от раздел ІІ от сключения на 21.02.2005г. договор, да се приеме, че задълженията на строителя възникват в срок от 90 дни след подписване на договора и даване на виза за проектиране, то поетото задължение за строителство изисква активност от страна на ищеца, каквато въззивният съд не е констатирал. Обстоятелството, че визата за строителство се издава по искане на собствениците не оневинява бездействието на строителя при положение, че страните са договорили, че ответниците дължат съдействие на строителя при необходимост /каквато в случая с визата е налице/ за получаване на съответните разрешения и именно осигуряването на това съдействие е обвързано с отговорността по т.4.1. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на касаторите следва да се възложат установените като реално направени от ответниците разноски в размер на 800лв.за В. Н. А. Н., И. Н., Е. Б., Д. М., С. П., Н. П., М. П., К. Н., М. Д. и П. Н. и 1000лв.за Е. И.. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК