Определение № 27 от 20.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 602/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 261 от 07.10.2013 г., постановено по в. т. д. № 520/2013 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 145 от 18.02.2013 г. по т. д. № 1104/2012 г. на Варненски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Р. Х. Г. против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 22 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, причинени при пътно - транспортно произшествие на 11.11.2011 г.; Потвърдено е първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 22 000 лв. до 30 000 лв. и за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 450 лв.; Осъден е Р. Х. Г. да заплати на ЗД [фирма] разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 2 475.67 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон - чл.257 КЗ и чл.226, ал.1 КЗ. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на решаващия извод на въззивния съд, че собственикът на лекия автомобил, с който е причинено увреждащото пътно - транспортно произшествие и за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не е активно материалноправно легитимиран да предяви иск по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетяване на вредите от произшествието. Според касатора, отричането на активната легитимация на собственика на автомобила, сключил застраховката „Гражданска отговорност”, да предяви прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ противоречи на точния смисъл на разпоредбата на чл.257, ал.3 КЗ, изключваща от кръга на ползващите се от застраховката лица само лицето, причинило подлежащите на обезщетяване вреди, а също и на целта и функциите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК във връзка със следния правен въпрос, определен като значим за изхода на делото: „Собственикът на МПС, за което е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, активно материалноправно легитимирана страна ли е по прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на МПС, в качеството му на трето увредено лице /чл.257, ал.3 КЗ/, когато друг надлежно упълномощен водач, при управление на застрахованото МПС, е причинил на собственика имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи вследствие на телесни увреждания”. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за спора правен въпрос противоречи на практиката във влязлото в сила решение № 1263/13.07.2012 г. по гр. д. № 985/2012 г. на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 161/22.02.2013 г. по т. д. № 869/2012 г. на ВКС, І т. о. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано и с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението са наведени аргументи, че по поставения правен въпрос липсва формирана задължителна практика на ВКС и разпоредбата на чл.257, ал.3 КЗ, уреждаща кръга на лицата, активно легитимирани да предявят прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ, е тълкувана противоположно от различни състави на ВКС в постановените по реда на чл.288 ГПК определение № 161/22.02.2013 г. по т. д. № 869/2012 г. на І т. о. и определение № 962/28.12.2012 г. по т. д. № 363/2012 г. на ІІ т. о. Ответникът по касация ЗД [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 20.01.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Жалбата е допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен за сумата 30 000 лв. В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 450 лв., въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.2 ГПК и касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. За да отхвърли предявения от Р. Х. Г. против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени при ПТП на 11.11.2011 г., причинено виновно от И. Р. Г. при управление на лек автомобил „Опел А.” с рег. [рег.номер на МПС], по отношение на който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите във формата на застрахователна полица № 0251126821716 със срок на действие 13.01.2011 г. - 12.01.2012 г. на ЗД [фирма], Варненски апелативен съд е приел, че като собственик на лекия автомобил, с който е причинено произшествието, и като страна по договора за застраховка „Гражданска отговорност” ищецът не е активно материалноправно легитимиран да предяви срещу застрахователя иск по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетяване на вреди от произшествието. Въззивният съд е изложил мотиви, че искът по чл.226, ал.1 КЗ е правен способ за защита на третите лица, които не са страни по договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, и не ползва сключилия застраховката собственик на превозното средство, който няма качеството на трето за застрахователното правоотношение лице. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл.257, ал.3 КЗ, според която за трети лица се смятат всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, не следва да се тълкува изолирано, а систематично във връзка с разпоредбите на ал.1 и ал.2 на чл.257 КЗ, които изключват възможността собственикът на превозното средство, сключил застраховката „Гражданска отговорност”, да бъде едновременно застрахован и трето за застрахователното правоотношение лице. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното: Отхвърлянето на предявения от касатора иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ е обусловено от решаващия извод на въззивния съд, че като страна по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и собственик на превозното средство, по отношение на което е сключена застраховката, касаторът не е легитимиран да предяви пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по този вид застраховка за обезщетяване на вреди, които са му причинени при управление на превозното средство от друго лице. С оглед на така формирания извод правният въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, е от значение за изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - т.1, въпросът следва да бъде прецизиран от касационната инстанция в следния смисъл: Сключилият задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите собственик на превозно средство активно материалноправно легитимиран ли е да предяви иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по същата застраховка за обезщетяване на вреди от пътно - транспортно произшествие, причинени при управление на собственото му превозно средство от друго лице. Доказана е и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка - противоречиво разрешаване на релевантния за делото правен въпрос от съдилищата. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е представено влязло в сила решение № 1263/13.07.2012 г. по гр. д. № 985/2012 г. на Софийски апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 161 от 22.02.2013 г. по т. д. № 896/2012 г. на ВКС, І т. о. С това решение, след отмяна на решение на Софийски градски съд, са уважени преки искове по чл.226, ал.1 КЗ на наследниците на починало при ПТП лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетяване на вреди от произшествието, настъпило по вина на друго лице при управление на собствения на пострадалия лек автомобил, за който е сключена застраховката. В съобразителната част на решението е посочено, че основното оплакване в подадената въззивна жалба е за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че в качеството на собственик на автомобила, с който е причинено произшествието, и на страна по договора за застраховка „Гражданска отговорност” наследодателят на ищците, а съответно и ищците като негови наследници, не са трети лица по смисъла на чл.257 КЗ и не могат да се ползват от прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ. Макар решението да не съдържа изрични мотиви по направеното в жалбата оплакване и по тълкуването на разпоредбата на чл.257 КЗ във вр. с чл.226, ал.1 КЗ - обстоятелство, констатирано в определението по чл.288 ГПК на ВКС, І т. о., като е уважил исковите претенции, съдът на практика е признал наличието на активна легитимация на наследниците да претендират обезщетение по реда на чл.226, ал.1 КЗ от застрахователя, с който наследодателят им е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, при управлението на който е причинена смъртта му. С обжалваното в настоящото производство въззивно решение съдът е отрекъл активната легитимация на собственика на превозното средство, сключил застраховката „Гражданска отговорност”, да води прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ, което разрешение противоречи на изразеното в цитираното решение становище. Поради това следва да се приеме, че е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Предвид доказаността на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не следва да се обсъждат доводите на касатора за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,