Определение № 50579 от 02.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2000/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Синджента България“ЕООД против решение № 280/28.04.2022г. по т.д. № 175/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 50/19.08.2021 г. по т. д. № 143/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград е постановено друго за отхвърляне на предявения от касатора срещу В. Н. Г. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 220 005,60 лв., представляваща неплатена част от цена по договор за продажба на стоки от 15.05.2018 г., сключен между „Синджента България“ЕООД, „БК и РЗ Оранжерии П.“ ЕООД и В. Н. Г., като поръчител, заедно със законната лихва от 09.12.2019 г. до окончателното изплащане. Kaсаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като в нарушение на закона е направено тълкуване на изискването за предявяване на иск от кредитора срещу главния длъжник, както и за поддържане на висящността на процеса срещу главния длъжник, за да не бъде прекратено поръчителството. Излагат се съображения, че неправилно въззивният съд е приел, че след отмяна на решение за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на длъжника в несъстоятелност и постановяване вместо това на друго за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност се заличават последиците на предявяване на вземанията на кредиторите пред синдика и започва да тече нов срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Поддържа и оплаквания за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба В. Н. Г. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че БлОС е бил сезиран от „Синджента България“ ЕООД с искова молба от 23.08.2020 г. срещу В. Н. Г. с иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 220005,60 лв., представляваща неизплатена част от главница по договор от 15.05.2018г., заедно със законната лихва от 09.12.2019 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е счел за установено, че по силата на посочения договор от 15.05.2018 г. ищецът е продал и доставил на „БК и РЗ Оранжерии П.“ ЕООД стоки – семена, срещу обща цена от 277005,60 лв. с ДДС, за което била издадена и фактура № 543091/22.06.2018 г. с падеж 30.11.2018 г. Договорът бил подписан и от ответника – физическо лице като поръчител. По договора са били получени частични плащания, като остатъкът от задълженията в размер на 220 005,60 лв. е бил предявен с молба от 08.04.2019 г. по реда на чл. 685 ТЗ в откритото спрямо главния длъжник „БК и РЗ Оранжерии П.“ ЕООД производство по несъстоятелност. Вземането е било включено от синдика в списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 31.05.2019 г. и срещу него не е било подадено възражение. С определение от 04.05.2020 г. на осн. чл. 692 ТЗ съдът е одобрил този списък, като определението е обявено в ТР на 05.05.2020 г. За изплащането на задълженията ищецът изпратил и покана до ответника като поръчител, който обаче не погасил същите. Въззивният съд е констатирал, че с решение по т.д. № 252/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград по искане на „Корпоративна търговска банка“ АД, на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ е било открито производство по несъстоятелност спрямо „В & ВГД Оранжерии П.“ ООД и дружеството е било обявено в несъстоятелност. На осн. чл. 609 ТЗ и също при условията на чл. 632, ал.1 ТЗ е било открито производство по несъстоятелност и са обявени в несъстоятелност и други дружества, сред които и „БК и РЗ Оранжерии П.“ ЕООД. Решението е било обявено в ТР на 21.02.2019 г. С решение № 498/26.02.2020 г. по т.д. № 3999/2019 г. на САС е било отменено решението от 20.02.2019 г. по т.д. № 252/2016 г. на ОС – Благоевград в частта, с която е открито производство по несъстоятелност спрямо „БК и РЗ Оранжерии П.“ ЕООД, като е била отхвърлена молбата на „КТБ“ АД по чл. 625 ТЗ спрямо това дружество. С определение № 2/ 04.01.2021 г. по т.д. № 1186/2020 г. на ВКС, І т.о., не е било допуснато касационно обжалване на решението от 26.02.2020 г. на САС. Определението е обявено в ТР на 20.01.2021 г., когато е заличено вписването за откритото производство по несъстоятелност. За спорен по делото въззивната инстанция е счела въпросът дали отговорността на ответника като поръчител е отпаднала поради пропускане от ищеца на преклузивния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД. САС е споделил даденото в константната съдебна практика разрешение, че при тълкуването на израза „предявил иск против длъжника“ по чл.147, ал.1 ЗЗД се разбира не само предявяването на иск в тесен смисъл, но и упражняването от кредитора на други процесуални права с аналогични на иска правни последици – напр. подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение или предявяване на вземане в производство по несъстоятелност. САС е достигнал до извод, че изискването кредиторът да е предявил иск /или посочените аналози/ следва да се разбира не само като формално подаване на съответното искане за защита, а и като поддържане на висящността на съответното производство до установяване на вземането. Въззивната инстанция е счела, че след като при последващ инстанционен контрол е било отхвърлено самото искане за откриване на производство по несъстоятелност спрямо главния длъжник – в сила от 04.01.2021г., висящността на производството по несъстоятелност е била преустановена. Последица на решението за отхвърляне на молбата е, че производството се счита за изначално неоткрито, вследствие на което всички извършени действия във фазата след откриването по правило се считат за обезсилени. По-специално това се отнася до приемането на предявените вземания, чието установително действие отпада, доколкото то важи само в рамките на производството по несъстоятелност, каквото няма открито. САС изрично е отчел регламентираните в закона правосъхраняващи последици спрямо вземанията, които се запазват – напр. относно спирането и прекъсването на погасителната давност спрямо вземане, на което е основана молбата по чл. 625 ТЗ /чл. 628а ТЗ/, или спрямо предявено вземане /чл. 685а ТЗ/. Счел е, че визираните разпоредби изрично не уреждат последиците спрямо срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД в хипотезата на отхвърлена молба по чл. 625 ТЗ при последващ инстанционен контрол. Приел е, че съобразено с общите правни принципи и справедливостта в подобна хипотеза предявяването на вземането по реда на чл. 685 ТЗ запазва значението си с оглед изискването на чл. 147, ал.1 ЗЗД само за периода до влизане в сила на решението за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, тъй като до този момент от кредитора не би могло да се изисква да предяви иск за вземането си предвид забраната по чл. 637, ал. 6 ТЗ. След този момент обаче тази забрана отпада, поради което няма пречка кредиторът да предяви иск или да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение спрямо главния длъжник по общия ред на ГПК. Ако той не го стори, то няма да има никакво образувано срещу главния длъжник производство, в което да се установи вземането, което очевидно не отговаря на идеята на чл. 147, ал.1 ЗЗД. Ето защо въззивната инстанция е приела, че в подобна хипотеза и за да запази правата си срещу поръчителя, кредиторът следва да предяви иск /в горния смисъл/ срещу главния длъжник в нов 6-месечен срок, течащ от влизане в сила на решението за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ срещу главния длъжник. САС е заключил, че ако кредиторът не стори това, то правата срещу поръчителя се преклудират, без значение дали срещу последния вече е било висящо исково производство – доколкото този срок не е за действия срещу поръчителя, а за действия срещу главния длъжник, който не е страна в същото. Срокът се прилага и служебно от съда, дори и пречката по чл. 147, ал.1 ЗЗД да е настъпила в хода на процеса срещу поръчителя /искът срещу поръчителя може да се предяви и преди изтичане на 6-месечния срок, но в хода на делото той да изтече/. Обобщил е, че в случая към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, която се счита и за дата на предявяване на иска по чл. 422 ГПК /09.12.2019 г./, условието по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е било изпълнено /предвид предявеното на 08.04.2019г. вземане срещу главния длъжник по реда на чл. 685 ТЗ/, това условие е отпаднало в хода на настоящия процес с влизането в сила от 04.01.2021г. на въззивното решение за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо главния длъжник „БК и РЗ Оранжерии П.“ ЕООД. След 04.01.2021г. няма данни за предприети от ищеца правни действия срещу главния длъжник – предявен иск, подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение или предявяване на вземането във висящо производството по несъстоятелност. От тази дата и до момента на усните състезания е изминал над 1-годишен период, значително надвишаващ срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Ето защо правата на ищеца срещу ответника като поръчител са били преклудирани, което и налага извод за неоснователност на предявения иск. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Спазено ли е изискването кредиторът „да е предявил иск срещу длъжника“ по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗД (като предпоставка за уважаване на иска срещу поръчителя), когато кредиторът е предявил вземането си спрямо главния длъжник в 6-месечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, вземането му е прието в открито производство по несъстоятелност, но решението за откриването на производството по несъстоятелност впоследствие е отменено?; 2/ Заличават ли се с обратна сила правните последици на извършените действия „предявяване на иск срещу длъжника“ по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗД в случай на отмяна на решението за откриване на производството по несъстоятелност срещу главния длъжник?; 3/ Тече ли нов шестмесечен срок по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗД от влизане в сила на решение, с което се отменя решение на първоинстанционния съд за откриване на производство по несъстоятелност и молбата по чл.625 ТЗ се отхвърля, когато вземането на кредитора е предявено и прието по време на висящо на производството по несъстоятелност? И ако „нов иск“ в „новия шестмесечен срок“ не е предявен срещу главния длъжник, това предпоставка ли е за отхвърляне на иска срещу поръчителя, в случай, че изискването на чл.147, ал.1 ЗЗД е било налице към момента на започване на производството срещу поръчителя – вземането срещу главния длъжник е било предявено и прието по реда на чл.685-чл.693 ТЗ? По всички въпроси касаторът се позовава на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, въвежда и хипотеза на „очевидна неправилност“ на осн. чл.280, ал..2, пр. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са свързани. Въззивният съд не е отрекъл спазването на изискването по чл.147, ал.1 ЗЗД с оглед предприетото от касатора предявяване с молба по чл.685 ТЗ на вземането си срещу главния длъжник в откритото спрямо последния производство по несъстоятелност, което действие е зачел до момента на влизане в сила на решение за отмяна на решението по чл.632, ал.1 ТЗ и за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ спрямо главния длъжник. Ето защо обуславящ изхода от правния спор по конкретното дело се явява въпросът за последиците на отменителното решение спрямо извършеното от кредитора предявяване на вземане по чл.685 ТЗ. В този контекст е зададен и вторият правен въпрос. Като следствие на горното, с оглед защита правата на самия кредитор, какъвто се явява касаторът, САС е счел, че от момента на влизане в сила на отменителното решение е започнал да тече нов 6 месечен срок по чл.147, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е изпълнено соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК. В случая следва да се съобрази създадената практика на ВКС – Определение № 422/25.06.2019 г. по ч.т.д. № 1096/2019 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 27/22.05.2019г. по т.д. № 1595/2018 г. на ВКС, II т.о. В същите е прието, че до влизане в сила на съдебно решение, с което се отменят решения /вкл. за откриване и обявяване в несъстоятелност на длъжника/, за които законът предвижда незабавно изпълнение, запазват действието си правните им последици, произтичащи от незабавното изпълнение. В цитираното определение по ч.т.д. № 1096/2019 г. на ВКС, II г.о. се посочва, че основание за отпадане на правните последици на извършените след откриване на производството по несъстоятелност действия /вкл. предявяване и приемане на вземания/ е влизането в сила на решение за отмяна на решението по чл.634 ТЗ и за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ. В случай, че е налице само отмяна на решението по чл.634 ТЗ и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, при повторно постаноявяване от него на решение по чл.634 ТЗ се запазва действието на извършените по първото решение за откриване на производство по несъстоятелност предявяване и приемане на вземания. Горното налага извод, че след отпадане на правните последици на предявяването и приемането на вземането на кредитора в производството по несъстоятелност на главния длъжник, за първия остава открит пътят за защита на това вземане, препятстван по време на висящността на производството по несъстоятелност, с оглед забраната по чл.637, ал.6 ТЗ, чрез предявяване на иск в самостоятелно производство или подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. След като правните последици на предявяването по чл.685 ТЗ отпадат за главния длъжник и за да защити вземането си, той трябва да предяви иск в отделно производство, поради акцесорния характер на отговорността на поръчителя спрямо тази на главния длъжник /и липса на поемане на отговорност при по-леки условия/ и поради изрично поставената като условие в чл.147, ал.1 ЗЗД връзка в специалната хипотеза на прекратяване на поръчителството, то те отпадат и за поръчителя. Там където законодателят е счел, че следва да запази някоя от последиците на предявяването по чл.685 ТЗ, изключението е уредено изрично – напр. чл.685а ТЗ. В допълнение необходимо е бъдат съобразени и дадените в правната теория тълкувания относно необходимостта от поддържане на висящността на процеса срещу главния длъжник /напр. А. К., Поръчителството, С., 1993г., с.66 и сл./, като в общата хипотеза на прекратяване на едно дело отпадат с обратна сила всички правни последици на предявения иск /Ж.С., БГПП, С., 2000г., с.460/. Цитираната от касатора съдебна практика не касае идентична на настоящия случай хипотеза. Решение № 55/29.03.2006 г. по гр.д. № 1264/2004 г. на ВКС, II г.о. е постановено при действието на ГПК/отм./ и отчита тази нормативна уредба, като производство, аналогично на чл.242, ал.1 вр. чл. 237, букви "в", "г", "д", "е", "ж", "з" и "и" ГПК /отм./ не е регламентирано в сега действащия ГПК. В Решение № 93/02.05.2017г. по т.д. № 53672/2015г. на ВКС, IV г.о. е разгледан случай на липса въобще на предявяване на вземане от кредитора спрямо главния длъжник в открито по отношение на последния производство по несъстоятелност. В т.1 от ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС и в т.5в от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС се разглежда въпросът дали кредиторът разполага с еднакви самостоятелни процесуални способи за защита срещу главния длъжник и срещу поръчителя за един дълг. В този контекст са обсъждани характеристиките на отговорността на поръчителя като самостоятелна, солидарна с тази на главния длъжник и при липса на субсидиарност, като не е изключен акцесорният й характер - че се явява функция на главното задължение, както и че се касае за лично обезпечение, чрез което се гарантира изпълнението на чужд дълг– този на главния длъжник. Предвид всички изброени особености, даденият отговор, че след като кредиторът има двама съдлъжници, той следва да разполага с една и съща възможност за защита спрямо тях – т.е. по отношение на поръчителя следва да бъдат допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение /иск по чл.135 ЗЗД, иск по чл.422 ГПК, издаване на изпълнителен лист на осн. чл.416, ал.1 ГПК/, не е относим към правните въпроси, включени в изложението към касационната жалба и предмета на произнасяне на въззивния съд по приложението на чл.147, ал.1 ЗЗД. В посочената за обосноваване на останалите два правни въпроса съдебна практика на ВКС – по т.4б ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №5/2019г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 130/27.10.2009г. по т.д.№139/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 48/14.07.2016г. по т.д.№ 404/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 81/08.07.2014 г. по т.д. № 1705/2022г. и др. се приема, че разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право – ако кредиторът не предяви в шестмесечен срок от падежа на главното задължение иск срещу главния длъжник. Разпоредбата защитава интересите на поръчителя, който е приел да отговаря лично с цялото си имущество и по правило безвъзмездно за изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира кредитора, ако той не упражнява своевременно правата си по обезпечението. В обжалваното решение САС не се е отклонил от тези разрешения, а е приложил правилото съобразно спецификата на казуса - oтпадане на правните последици на предявяването и приемането на вземането на кредитора срещу главния длъжник по реда на чл.685 и сл. ТЗ, която особеност не е била включена в предмета на произнасяне в цитираната от касатора съдебна практика. Предвид изложеното не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ТЗ за допускане на касационно обжалване. Не е изпълнена и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Доводите на касатора за обосноваване на приложението й са за незачитане във въззивното решение на понятието „вземане“ в материалноправен смисъл, игнориране на относителната самостоятелност на отговорноста на поръчителя и главния длъжник, отпадане на правните последици на едно вече предявено и прието в производството по несъстоятелност вземане, игнориране на преклузивния характер на срока по чл.147, ал.1 ГПК, въвеждане на изискването за висящност на производството срещу главния длъжник. Представляват по съществото си оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и са послужили за обосноваване на поставените в изложението правни въпроси, по които вече бе прието, че тези доводи не отчитат спецификата на конкретния казус, по който се е произнесъл апелативният съд и то в съответствие с практиката на ВКС. От външна страна, без проверка по същество, мотивите на решението на САС не разкриват характерните белези на „очевидната неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК: видимо тежко нарушение на материалния и процесуалния закон или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В заключение настоящия състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода от спора и момента на подаване на отговора на касационната жалба, касаторът дължи заплащане на сумата от 4447,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ал.Т., на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр.68/2020г./. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо т.о. на ВКС