Определение № 495 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 418/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Гражданска платформа“, представлявано от П. В. С., срещу Определение N 37628 от 14.11.2025г. по адм. д. N 10857/2025г. по описа на АССГ, с което жалбата на частния жалбоподател срещу писмо изх. № СОА25-НЦ62-907-1/03.10.2025г. на зам. кмета на Столична община, както и срещу писмо изх. № СОА25-НЦ62-907-2/08.10.2025г. на председателя на Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в Столичен общински съвет /СОС/ е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на осн.чл.159, т.1 и т.2 от АПК и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон в резултат на неправилно възприета фактическа обстановка. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът е депозирал лаконичен отговор за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който прегражда по– нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното определение Административен съд– София- град е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК. Съдът е изложил мотиви, че въпреки, че съгласно чл.6, т.3 от Наредбата, обществените организации, могат да правят писмено предложение до Столичния общински съвет за именуване и преименуване на общински обекти, двете писма от 03.10.2025г. на зам. кмета на Столична община и от 08.10.2025г. на председателя на Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в СОС, не представляват годен за оспорване административен акт. На следващо място, в обжалваното определение е посочено, че след като няма издаден в хода на производството административен акт, с който да се отричат или засягат права или законни интереси на Сдружение „Гражданска платформа“, за последното не е налице и правен интерес от оспорването. Определението е правилно. До кмета на Столична община е било депозирано предложение вх. № СОА25-НЦ62-907/01.10.2025г. от Сдружение „Гражданска платформа“, да бъде инициирана процедура по чл.21, ал.1, т.18 ЗМСМА за наименуване на името на К. М. на безименен площад, находящ се на територията на район „Лозенец“, между [улица] [улица]. Предложението е мотивирано със забележителното дело и живот на общественика, демократ и музикант, покойният г-н К. М.. В отговор е получено писмо изх. № СОА25-НЦ62-907-1/03.10.2025г. от зам. кмета на Столична община, в което се посочва, че по аргумент на чл.9, т.3 от Наредбата на СОС за именуване и преименуване на общински обекти, поставяне, преместване и премахване на паметници и художествени елементи на територията на Столична община /изм. с Решение № 579 по протокол № 43/24.07.2025г., в сила от 31.07.2025г./, със съдържание: „не се допуска именуване с имена на лица, починали в последните 5 години“. Изпратен е и отговор изх. № СОА25-НЦ62-907-2/08.10.2025г. на председателя на Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в СОС, в който отговор е посочено, че не се допуска именуване и преименуване на общински обекти с имена на живи лица или на лица, починали в последните 5 години, по аргумент от разпоредбата на чл.9, т.3 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти, поставяне, преместване и премахване на паметници и художествени елементи на територията на Столична община. Правилно, решаващият състав е приел, че в тези писма няма обективирано властническо волеизявление на компетентен административен орган, с който се създават права или задължения или се засягат права, свободи или законни интереси на Сдружение „Гражданска платформа“, представлявано от председателя на УС П. В. С.. И двете писма имат единствено уведомителен характер, като с тях се дават и разяснения относно приложимата нормативна уредба, уреждаща процедурата при наименуване на общински обекти, респ. промяна на наименованията. След като няма постановено решение на СОС по чл.12, ал.2 от Наредбата, респ. по чл.21, ал.1, т.18 ЗМСМА, то не е налице годен за оспорване административен акт, по отношение на което би било възможно да се извършва преценка за законосъобразност. Изложените мотиви за липса на предмет е достатъчно основание за недопустимост на оспорването на осн.чл.159, т.1 от АПК и не е необходимо да се излагат съображения и за наличието на втората, приета от съда предпоставка за недопустимост- липса на правен интерес. За пълнота следва да се отбележи, че касационната инстанция споделя и тези мотиви, но не е нужно те да бъдат повтаряни, а на осн.чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Предвид изложеното, обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение