Определение № 624 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4835/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. М., подадена чрез адв. Д. А., срещу определение № 4334/08.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1882/2024 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5744/20.05.2024 г. по гр. дело № 17063/2022 г. по описа на Варненски районен съд за оставяне без уважение молба с вх. № 33450/23.04.2024 г. за възстановяване на срока за отстраняване нередовността на депозираната от Д. Г. М. въззивна жалба с вх. № 22633/19.03.2024 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Представлява ли допусната техническа грешка в изписване на датата на получаване на съобщението, особено непредвидено обстоятелство, когато тя е довела до пропускане на срок за отстраняване на нередовности?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с определение № 39/27.03.2014 г. по ч. гр. д. № 5299/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 216/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4360/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 355/13.05.2013 г. по ч. т. д. № 1950/2013 г. Подаден е отговор на частната касационна жалба от Д. К. Т. и Т. Х. Т., чрез адв. С. С., с който се поддържа становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на обжалваното въззивно определение до касационно обжалване. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт. Видно от разпореждане № 11703/20.03.2024 г., подадената от жалбоподателката въззивна жалба е оставена без движение за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 30.56 лева и представяне на препис от същата. Препис от разпореждането е връчен на нейния процесуален представител на 26.03.2024 г., като срокът за изпълнение на дадените указания изтичал на 02.04.2024 г. По делото не е спорно, че в определения срок дадените указания не били изпълнени. С молба с вх. № 33450/23.04.2024 г. жалбоподателката поискала възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба, като изложила доводи, че поради допусната техническа грешка на процесуалния й представител в изписване датата, на която е получено съобщението с указанията на съда, е пропуснато да се изпълнят същите в срок, което е особено непредвидено обстоятелство, което не е могло да бъде преодоляно и е довело до пропускане на срока. Въззивният съд приел, че убеждението на процесуалния представител на жалбоподателката, че препис от разпореждане № 11703/20.03.2024 г. е връчено на 29.03.2024 г., а не на 26.03.2024 г., както е в действителност, не представлявало непредвидено обстоятелство по смисъла на закона, поради което не са налице условия за възстановяване на срока. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Поставеният въпрос е обуславящ, но е разрешен в съответствие с трайната съдебната практика. Съгласно тази практика, особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини – болест, злополука, природно бедствие - да извършат съответното процесуално действие. В случая, от материалите по делото се установява, че неизпълнението на дадените указания в определения от съда срок се дължи на пропуск от страна на процесуалният представител на жалбоподателката. Доколкото посочената в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдебна практика не засяга процесната хипотеза, същата не може да обоснове допускането на касация. Само за пълнота може да се посочи, че на поставения въпрос е даден отговор с определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на ВКС, първо г. о., съгласно което пропускът на пълномощника да извърши определено процесуално действие в предвидения срок винаги е субективен и не може да бъде отстранен чрез възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с цитираната практика. Предвид това, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената частна касационна жалба. С оглед изхода на спора ответниците по жалба имат право на разноски, но не са представили доказателства за реалното им извършване, поради което те не подлежат на присъждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,