Определение № 586 от 19.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2437/2013 г.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу определение № 421 от18.02.2013 г. по ч. гр. д. № 564/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С последното е отменено определение 17.01.2013 г. по ч. гр. д. № 643/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV брачен състав, с което е била оставена без уважение като неоснователна молбата на Р. Б., гражданка на О. Кралство Великобритания и С. И., чрез пълномощника адвокат Мария Д. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, като вместо него е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск за сумата 60 393 евро, представляваща дължимия двоен размер на капарото по предварителните договори за продажба на недвижими имоти от 08.02.2006 г., както и за сумата от 52 618.80 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 31.03.2008 г. до 14.09.2012 г., които ще бъдат предявени от Р. Б. срещу [фирма], [населено място], чрез налагане на запор върху 50 845 дружествени дяла с номинална стойност от 10 лева от капитала на [фирма], собственост на съдружника [фирма]. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е недопустимо и молят за неговото обезсилване, а алтернативно искат отмяната му като неправилно. Ответникът по касация заявява становище за оставяне без уважение частната жалба като неоснователна. За да отмени първоинстанционното определение и да допусне обезпечение на бъдещия иск на Р. Б., чрез налагане на запор върху 50 845 дружествени дяла с номинална стойност от 10 лева от капитала на [фирма], собственост на съдружника [фирма], Софийски апелативен съд е приел, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение предвидени в чл. 391, ал. 1 ГПК – без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Освен това въззивният съд е преценил и че предложената от молителя обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове – собственост на ответника в друго търговско дружество, е подходяща по смисъла на чл. 397, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение след преценка на данните намира следното: Частната жалба [фирма] е процесуално недопустима. Подателят й не е процесуално легитимиран да обжалва въззивното определение. Молител в производството е Р. Б., а ответник е [фирма], срещу когото е наложена и обезпечителната мярка. Запорираните дружествени дялове са на [фирма], но са собственост на [фирма], т. е. [фирма] е трето лице, не е страна в отношенията между Р. Б. и [фирма], и следователно за него липсва правен интерес от обжалване. Поради изложеното, частната жалба на [фирма] следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Частната жалба на [фирма] е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Доводите на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното определение, обоснован с неуведомяването му за проведеното обезпечително производство в първата и във въззивната инстанция, с което му били нарушени правото му на защита и принципа на служебното начало в гражданския процес са неоснователни. Поради особеностите на обезпечителното производство - бързината и защитата, която се цели с него, в чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК изрично е предвидено, че при постановен отказ да се допусне исканото обезпечение, то продължава да се развива едностранно и във въззивната инстанция, без участието на ответната страна. Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е само по себе си основание за недопускане до касационно обжалване. Независимо от това за пълнотата на изложението следва да се отбележи, че развитите в частната му касационна жалба доводи са неоснователни. Въззивният съд е постановил определението си въз основа на убедителни писмени доказателства – два предварителни договора за продажба на недвижими имоти от 08.02.2006 г., платежен документ от 08.02.2006 г., както и превод и платежен документ от 09.02.2006 г., както и изявление за разваляне на предварителните договори ведно с покана за връщане на платените по тях суми, връчени на 19.09.2012 г. Що се отнася до вида на допуснатата обезпечителна мярка, тя се посочва от молителя и дали тя е подходяща е въпрос по целесъобразност и се решава от компетентния съд в зависимост от данните по делото, като ответната страна може да се защити по реда на чл. 398 ГПК. В обобщение не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение