Определение № 47 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 26/2026 г.

ВАССмесен петчленен състав25.06.2026 г.докладчик Юлия Тодорова

Диспозитив

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявената искова молба от Г. В. К. срещу Върховен административен съд, за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 000 евро (един милион евро) за претърпени неимуществени вреди от правораздавателната дейност на Върховен административен съд, е Административен съд – София - град. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София - град. Препис от определението да се изпрати на Софийски градски съд за сведение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ПЛАМЕН СТОЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ /п/ ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на Определение рег. №6592/21.03.2026 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, постановено по гр.дело №13652/2025 г., с което е повдигнат спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд – София - град (АССГ), относно съда, компетентен да разгледа подадената от Г. В. К. гражданин на Руската федерация, искова молба срещу Върховния административен съд, за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 000 евро (един милион евро) за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в оскърбление и нарушени човешки права от извършена от Върховния административен съд (ВАС) злоупотреба с право, поради това, че в мотивите на Определение № 3725/09.01.2025 г. по адм. дело № 2131/2025 г. по описа на ВАС, трето отд., Г. В. К. е наречен „изтърпяващ наказание“, а той всъщност е подсъдим без постановена присъда. Настоящият смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като взе предвид изложеното в определенията и данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Г. В. К. e сезирал Административен съд – София – град с искова молба против Върховен административен съд, да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 1 000 000 евро, за претърпени неимуществени вреди за периода 09.04.2025 г. – 20.05.2025 г., изразяващи се в оскърбление и нарушени основни човешки права от извършена от Върховен административен съд злоупотреба с право, тъй като в мотивите на Определение №3725/09.01.2025 г. по адм. дело №2131/2025 г. на Върховен административен съд, е наречен „изтърпяващ наказание“. В уточнителни молби по образуваното пред АССГ адм. дело №5682/2025 г., които са съответно от 29.09.2025 г. и от 02.10.2025 г., ищецът посочва, че Върховният административен съд няколко пъти нарушил презумпцията за невиновност на лицето, нанесъл му е вреди по чл. 282, ал.2 и 3 от Наказателния кодекс, вкл. по адм. д.№705/25 на ВАС. С допълнение към исковата молба от 21.10.2025 г. ищецът е посочил, и че му е причинено поредно оскърбление с постановеното Определение №31859/30.09.2025 г. по адм. дело №8479/2025 г. по описа на АССГ, поради което иска като ответник да се конституира и АССГ. С Определение № 39896/01.12.2025 г. е прекратено производството по адм. дело № 5682/2025 г. по описа на Административен съд – София – град и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. В мотивите на прекратителното определение Административен съд – София – град се е позовал на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съобразно които разпоредби на административните съдилища са подсъдни исковете за вреди от правораздавателната дейност на ВАС, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Изложил е съображения, че доколкото дадените на ищеца указания да посочи конкретна разпоредба, предоставяща му субективно право, което произтича пряко от право на ЕС, не са изпълнени, то в случая предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ и съобразно ал. 3 на визираната разпоредба искът следва да се разгледа по реда на ГПК от Софийски градски съд предвид цената на иска. След изпращането на делото по подсъдност на Софийски градски съд е образувано гр. дело № 13652/2025 г. С Определение № 6592/21.03.2026 г. по същото дело СГС е приел, че отговорността за изложеното в исковата молба незаконосъобразно поведение не попада в нито една от хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, както и че няма основание да се приеме, че предявеният иск е за обезщетяването на вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По изложените съображения е счел, че делото подлежи на разглеждане от административните, а не от общите съдилища. На основание чл. 135, ал. 5 от АПК СГС е прекратил производството по образуваното гр. дело № 13652/2025 г. по описа на СГС и е повдигнал спор за подсъдност между него и АССГ, като е изпратил делото на компетентния смесен петчленен състав от съдии на ВКС и ВАС. При така установеното настоящият смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, приема, че компетентен да разгледа и се произнесе по исковата молба на Г. В. К. против Върховен административен съд, е Административен съд - София - град. Фактическите твърдения въз основа, на които ищецът черпи основание за своето накърнено материално право и направеното от него искане, определят предмета и обхвата на търсената съдебна защита. Съображенията за това са следните: Настоящият спор за подсъдност касае определяне на съда, компетентен да разгледа подадената от Г. В. К. гражданин на Руската федерация искова молба, за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 000 евро (един милион евро) за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в оскърбление и нарушени човешки права от извършена от Върховния административен съд злоупотреба с право, произтичащи от това, че в мотивите на Определение № 3725/09.01.2025 г. по адм. дело № 2131/2025 г. по описа на ВАС, трето отд., Г. В. К. е наречен „изтърпяващ наказание“, а той всъщност е подсъдим без постановена присъда. В чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) е посочен ясен критерий относно подсъдността на делата по исковете за отговорността на държавата и на органите й за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, а именно: когато увреждащото нарушение е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища, включително на Върховния административен съд, делото е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК, а във всички останали случаи делото е подсъдно на съответния общ (граждански) съд и се разглежда по реда на ГПК, към който ред препраща правилото в чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. От своя страна разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК регламентира, че на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административните органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. В случая предявеният иск е по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, защото ищецът поддържа, нарушаване на негово основно право, свързано с презюмцията за невиновност, като по този начин обосновава достатъчно съществени нарушения на правото на ЕС. Водещото в случая е, че ищецът обвързва нарушението с правораздавателната дейност на Върховен административен съд. Позоваването на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз от страна на ищеца, касае правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Съгласно Разясненията относно Хартата на основните права на ЕС, които сами по себе си нямат юридическа сила, но представляват ценно средство за тълкуване, което е предназначено да изясни разпоредбите на Хартата във връзка с чл. 6, параграф 1, ал. 3 от Договора за Европейски съюз, първата алинея на чл. 47 от Хартата се основава на чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). В практиката си Съдът на Европейския съюз утвърждава това право като общ принцип на правото на Съюза в защита на ценностите на ЕС в чл. 2 от Договора за ЕС. Съобразно Разясненията на Хартата по чл. 48 – презумпция за невиновност и право на защита, съдържанието на чл. 48 от Хартата съвпада с чл. 6, т. 2 и 3 от ЕКПЧ. В съответствие с чл. 52, параграф 3 от Хартата това право има същото значение и обхват, като правото, гарантирано от ЕКПЧ. С оглед на така изложените съображения в конкретния случай приложима е разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗОДОВ, поради което делото следва да се изпрати по подсъдност на Административен съд – София - град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК смесеният петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,

Цитирани разпоредби

16