Определение № 77 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 817/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 60386 от 02.11.2021 г. по гр. д. № 2106/2021 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, е оставил без разглеждане касационната жалба на В. Н. Д. срещу въззивно решение № 260373 от 19.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 16378/2019 г. на Софийския градски съд и е прекратил производството по делото като недопустимо. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касатора с искане да бъде отменено като неправилно. Ответникът по жалба не е изразил становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което Върховният касационен съд се е произнесъл по допустимостта на подадената касационната жалба, като с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е приел, че обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Изложил е съображения, че с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени изцяло предявените от Етажната собственост с административен адрес в гр.Балчик, ул. "Приморска" № 8 представлявана от „Би Ар Мениджмънт“ ООД против В. Н. Д. искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 41 ЗС и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 323,47 лв., представляваща вноска за управление и поддръжка на общите части за 2016 г.; 330,16 лв. - лихва за забава върху вноската за управление и поддръжка на общите части за 2016 г. за периода от 01.03.2016 г. до 13.08.2018 г.; 264,70 лв. - вноска фонд „РИО“ за 2016 г.; 66,01 лева - лихва за забава върху вноската фонд „РИО“ за 2016 г. за периода от 01.03.2016 г. до 13.08.2018 г.; 1323,47 лв. - вноска за управление и поддръжка на общите части за 2017 г.; 163 лв. - лихва за забава върху вноската за управление и поддръжка на общите части за 2017 г. за периода от 01.03.2017 г. до 13.08.2018 г.; 264,70 лв. - вноска фонд „РИО“ за 2017 г.; 39,12 лв. - лихва за забава върху вноската фонд „РИО“ за 2017 г. за периода от 01.03.2017 г. до 13.08.2018 г.; 1323,47 лева - вноска за управление и поддръжка на общите части за 2018 г.; сумата 264, 70 лв. - вноска фонд „РИО“ за 2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55542/2018 г. по описа на СРС, 168 състав. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. При обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В случая цената на всеки от предявените в обективно съединение искове се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и тя е под 5000 лв., като дори сборът на претендираните суми за управление и поддръжка на общите части и за фонд „РИО“ за периода 2016 г. – 2018 г. е в размер на 4 764,51 лв., а на обезщетението по чл.86 ЗЗД – 598,29 лв., т.е. под минимума по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Второ г. о., като е извършил горната служебна проверка, правилно е приел, че цената на иска се определя от цената на отделните обективно съединени претенции /кумулативно или евентуално/, а не от сбора им. В обобщение, подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Ето защо частната жалба срещу определението, с което същата е оставена без разглеждане, е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.