Определение № 60450 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4757/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. Г., Г. Г. Д., С. Г. Г., С. М. С., П. Д. М., М. П. П., В. П. Д., К. Т. К., К. Т. А., М. Д. К., И. Д. П., К. Д. В., В. Д. Г., С. Н. А., З. Н. М., Е. К. Д., И. К. Д., Е. Х. В., Р. Х. К., В. Х. П., В. Д. П., Я. Г. С., Д. Д. Д., Г. Д. Д., И. Д. Д., С. Д. С. и Х. С. В., чрез адв. К. К., срещу определение № 379 от 15.09.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 404/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 203 от 21.06.2021 г. по гр.д. № 348/2021 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е прекратено производството по делото. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска се неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси, първият от които е доуточнен от ВКС: 1. Порочни ли са процесуалните действия, извършени по делото след волеизявленията на страната ищец за отказ от предявените искове и за оттегляне на иска /въззивната жалба/, които волеизявления са извършени преди поставянето на лицето под запрещение и са унищожени с влязло в сила решение по предявен конститутивен иск поради невъзможност на страната ищец да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи? В частност: дали постановеното определение, с което е прекратено производството по въззивното дело и е обезсилено решението на първоинстанционния съд, има правен ефект, дали е обвързана силата на пресъдено нещо с валиден отказ в определение №…. и дали е влязло в сила?; 2. Може ли силата на пресъдено нещо да обвърже отказ от предявените искове и за оттегляне на иска /въззивната жалба/ от страна на ищеца, които са унищожени с влязло в сила решение поради невъзможност на страната ищец да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи по предявен конститутивен иск? Касаторът е посочил основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност. С разпореждане от 19.10.2021 г. на Варненския апелативен съд частната касационна жалба на Г. А. Г., Г. Г. Д., С. Г. Г., С. М. С., П. Д. М., М. П. П., В. П. Д., К. Т. К., К. Т. А., М. Д. К., И. Д. П., К. Д. В., В. Д. Г., С. Н. А., З. Н. М., Е. К. Д., И. К. Д., Р. Х. К., В. Х. П., В. Д. П., Я. Г. С., Д. Д. Д., Г. Д. Д., И. Д. Д., С. Д. С. и Х. С. В. е върната поради нередовност. Производството е продължило по частната касационна жалба на Е. Х. В.. Ответната страна по частната касационна жалба Р. Г. Д. е подала отговор, в който излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Пред Окръжен съд – Добрич е образувано гр.д. № 506/2014 г. по предявени обективно съединени искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и по чл. 87, ал. 3 ЗЗД от В. Г. К. против Р. Г. Д.. С решение по делото съдът е признал за установено, че договорът, с който ищецът е прехвърлил на ответницата за сумата от 31 800 лв. шест недвижими имота, подробно индивидуализирани, е нищожен като привидно сключен и прикриващ договор за прехвърляне на имотите срещу задължение за гледане на прехвърлителя. Искът за разваляне на прикрития договор е отхвърлен. Решението е обжалвано пред Апелативен съд – В., като в хода на производството са постъпили молби от В. Г. К., с които същият заявява, че оттегля изцяло подадената въззивна жалба и се отказва от предявените искове. С протоколно определение от 08.04.2015 г. апелативният съд е прекратил производството по делото и е обезсилил първоинстанционното решение. Това определение не е обжалвано от страните по делото и е влязло в сила. На 14.06.2021 г. ОС – Добрич е сезиран с искова молба от наследниците на В. К. и настоящи жалбоподатели, които претендират прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 18.06.2010 г. между наследодателя си и Р. Д. като привиден и прикриващ действителен договор за издръжка и гледане, разваляне на договора поради неизпълнението му, както и прогласяване нищожността на други два договора, касаещи прехвърляне на спорните имоти – между Р. Д. и дъщеря й Я. Н. и между Я. Н. и Г. А.. С определение от 21.06.2021 г. производството по делото е прекратено по първите два иска поради идентитета им с вече предявените искове от В. К. срещу Р. Д. относно договора от 18.06.2010 г. Срещу прекратителното определение е подадена частна жалба пред АС – Варна, в която е изложено, че отказът от предявените искове от страна на В. К. не е валидно заявен, както и че предявеният от наследниците му иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД обхваща и по-късен период на неизпълнение на задължението на насрещната страна за гледане на прехвърлителя, по което се различава от първоначално предявения иск. Цитирано е решение на РС – Генерал Тошево, влязло в сила на 22.10.2019 г., с което са унищожени волеизявленията на В. К. за оттегляне на въззивната жалба и отказ от исковете поради невъзможност да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. В обжалваното пред настоящата инстанция определение апелативният съд е приел, че за да се преодолее силата на пресъдено нещо, формирана с определението за обезсилване на първоинстанционното решение по гр.д. № 506/2014 г. на ОС – Добрич и прекратяване на производството, е необходимо същото да бъде атакувано по реда на отмяна на влезли в сила определения, за който в ГПК е предвиден тримесечен срок от настъпването на определено събитие – в случая на узнаване на ново обстоятелство (недействителността на отправеното от В. К. волеизявление за отказ от иск). Съдът е посочил, че жалбоподателите са узнали за това обстоятелство на 22.10.2019 г. и са пропуснали срока да поискат отмяна на прекратителното определение от 08.04.2015 г. Според въззивната инстанция това прави новозаведените искове срещу същата ответница и на същото основание недопустими. Без значение е, че по иска за разваляне на прикритата сделка се сочат и нови основания, настъпили след прекратяване на предходното производство – той е обусловен от иска за нищожност на привидната сделка, чието предявяване е преклудирано. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Решаващият извод на съда е обусловен от преценката му за преклудиране на правото на ищците да предявят същия иск срещу същата ответница на същото основание поради действието на силата на пресъдено нещо, формирана с прекратителното определение от 08.04.2015 г. В тази връзка първата част от първия поставен въпрос е неотносима към извода на съда и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. При отсъствие на общото основание не се дължи произнасяне по посочените допълнителни. Втората част на първия въпрос, както и вторият въпрос, макар и неясно зададени, се отнасят до пределите на силата на пресъдено нещо спрямо наследниците при направен от наследодателя отказ от иск, който впоследствие е унищожен. Съгласно разясненията на т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС отказът от иска е волеизявление, отправено до съда, с което ищецът заявява, че не поддържа занапред иска си, което има за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена. Спрямо съда възниква като правната последица десезирането му със спора. Силата на пресъдено нещо се прикрепва към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска, като субективните й предели се простират между страните по делото и техните правоприемници. Унищожаването с влязло в сила решение на волеизявлението за отказ от иск не води до автоматично заличаване на последиците на определението, с което производството е прекратено поради направения отказ. От датата си на влизане в сила прекратителното определение от 08.04.2015 г. се ползва със сила на пресъдено нещо, като едно от проявленията й е, че погасява правото на иск. Както е посочил въззивният съд, за преодоляването на силата на пресъдено нещо е следвало да се проведе производство по чл. 303 и сл. ГПК – тогава при отмяна на влязлото в сила определение би се възстановила висящността на процеса и той би продължил с наследниците на ищеца. Без да бъде отменено чрез извънредния способ по Глава двадесет и четвърта от ГПК, прекратителното определение продължава да съществува в правния мир със своите правни последици. Въззивният състав е съобразил и факта, че вторият предявен иск – за разваляне на прикрития договор за продажба срещу издръжка и гледане, е обусловен от главния иск за разкриване на симулацията. Съдът не може да развали прикрития договор, без преди това да се произнесе по привидността на съществуващия договор за продажба. От друга страна, правото да се иска разкриване на симулацията е преклудирано поради влязлото в сила определение по отказа от този иск, направен от В. К.. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че по отношение на формулираните въпроси не е налице релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая жалбоподателят бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало. Не се констатира и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК. Касаторът не мотивира това основание с конкретни доводи. Същевременно при служебно извършената проверка ВКС констатира, че не се установява наличие на нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.