Определение № 2132 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 38/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Л. М.,гр. София, чрез пълномощника адвокат В. П., срещу въззивно решение № 1090/25.07.2022г. по гр. д. № 1052/2022 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл.280,ал.2, предл.3 и чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се следните въпроси: 1.Кои права на третите лица по договор за покупко-продажба на недвижим имот се ползват със закрилата на чл.88, ал.2 ЗЗД и може ли лице, което не е придобило вещни права върху недвиижмия имот преди вписване на исковата молба за разваляне на договора, да се ползва от закрилата; 2. Възможно ли е лицата, които са договаряли преди вписване на исковата молба за разваляне на договора за първоначално учредяване на правото на строеж и твърдят, че черпят права от първоначалния суперфициар, да имат по-благоприятно положение от него; 3.Допустимо ли е доказването на грубия строеж да се основава на предположение, а не на удостоверяване с нормативно установените образци, издадени от компетентите органи; 4. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства и установените от тях факти и да изложи подробни съображения по доводите и възраженията на страните, както и обосновани мотиви по неприемането на изводите на първоинстанционния съд; 5. Длъжен ли е въззивният съд да съобрази разпоредбата на чл.20 ЗЗД, касаеща тълкуването на договорите; 6. Добросъвестно ли е владение, осъществявано от лице, когато не е налице правно основание, годно да го направи собственик и може ли да се позове на кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС; 7. Необходимо ли е осъществяваното владение да е непрекъснато, за да може владелецът да се позове на кратката придобивна давност. Ответникът по касация Й. П. Г. – К., [населено място], чрез пълномощника адвокат П. С. – С., твърди в писмен отговор, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 260463 от 07.02.2022 г. на Софийски градски съд по гр.д. 3473/2013г. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от Д. М. срещу Й. Г. – К. иск за с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик по силата на саморъчно завещание, обявено на 28.12.1994 г., и приращение на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в [населено място], на втори етаж в жилищната сграда на [улица], със застроена площ 89.22 кв.м. /подробно описан/, заедно с мазе № 18, с площ от 7.62 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. Въззивният съд е приел, че ищцата твърди, че е собственик на 1/2 ид. част от УПИ, находящ се в [населено място], [улица], целият с площ 365 кв. м., съставляващ парцел *-*, кв. 10 по плана на [населено място], на основание завещание. С НА №74/1995г. ищцата и майка й В. М. като съсобственици са учредили право на строеж на „Тролекс“ ООД върху дворното място срещу задължението на дружеството да построи жилищна сграда. Поради неизпълнение на договора на 16.12.1996г. са предявили иск за развалянето му, като исковата молба е била вписана на 10.03.1997 г. С влязло в сила решение на 29.12.2001 г. по гр. дело № 1830/1999 г. на СГС, потвърдено с решение № 707/29.12.2001 г. на ВКС по гр. дело № 259/2001 г., договорът е развален. На основание чл.92 ЗС са станали собственици, с обратна сила, на построената част от сградата при равни квоти. С нотариален акт № 136/1996 г. „Тролекс” ООД продало апартамент № 3 на П. П., който с нотариален акт № 106/1997 г. продал апратамента на ответницата Й. Г.. Към момента на продажбата на апартамент № 3 сградата все още не е съществувала, като не е била изградена на ниво „груб строеж”, поради което продавачът „Тролекс“ ООД не е бил собственик на процесния имот. Този имот не е бил годен обект на прехвърлителна сделка. Към момента на продажбата вещта не е съществувала и договорът е нищожен поради невъзможен предмет. На 17.05.2005 г. ответницата отнела владението на имота, чрез демонтиране на поставената входна каса на апартамент №3 и поставяне на врата със секретна брава, като от тогава владее апартамента и отказва да го предаде на ищцата и майка и, които са законните му собственици. От приетите по делото доказателства въззивният съд е установил, че по силата на завещание ищцата е станала собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот: къща и дворно място. На 05.10.1995 г. тя и майка й В. М., като съсобственици, са сключили с „Тролекс“ ООД договор за учредяване на право на строеж върху процесния парцел */* срещу задължение за построяване на апартаменти, офиси и магазини в напълно завършен вид, обективиран в нотариален акт № 74/1995г. На дружеството е учредено право да построи върху терена подробно индивидуализирана масивна жилищна сграда, като е уговорено учредителите да придобият в собственост конкретно посочени обекти от сградата. С решение от 22.11.2000 г. по гр. дело № 1830/1999 г. на СГС по искова молба, вписана на 10.03.1997 г., е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД договорът за учредяване право на строеж. Съдебното решение е отбелязано в 6-месечния срок на 20.02.2002 г. С нотариален акт № 106/22.07.1996г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, изграден в груб строеж, по силата на който „Тролекс“ ООД е продало на П. П. правото на собственост върху апартамент № 3, на втори жилищен етаж в жилищна сграда, находаща се в [населено място], [улица], изграден според договора в степен на завършеност „груб строеж“. На 21.05.1997 г. с НА №106/1997г. П. продал на ответница Й. Г. правото на собственост върху апартамент № 3, изграден според договора в степен на завършеност „груб строеж“. С решение № 4831 от 11.08.2011 г., постановено по гр.д. № 3395/2006 г. на СГС, на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД по иск на майката на ищцата В. М., предявен срещу „Тролекс“ ООД, П.П., съпругата му К.П. и Й. Г., е прогласена нищожността на договор от 22.07.1996 г. за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж, както и на договор от 21.05.1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот обективирани в посочените нотариални актове. Решението е оставено в сила с решение по гр.д. № 167/2012г. на САС. С решение № 205/2013г. по гр.д. № 1415/2012 г. на ВКС решението на САС е обезсилено в частта, с която предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД са уважени за 1/2 идеална част от процесния апартамент № 3 и производството е прекратено в тази му част поради липсата на интерес за В. М. да предявява иск за целия имот. В останалата част въззивното решение е оставено в сила. С решение от 10.08.2015 г. по гр. дело № 16295/ 2006 г., на СРС, влязло в сила на 02.05.2018 г., е признато за установено по отношение на Й. Г., че В. М. е собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент № 3, в жилищната сграда, [улица]и на основание чл.108 ЗС Г. е осъдена да предаде на М. владението върху 1/2 идеална част от описания имот. Производството по настоящото дело е спирано на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 17142/2013 г. на СГС. Негов предмет е предявен от настоящата ищца, срещу „Тролекс“ ООД, П. и К. П. и при участието на настоящата ответница Й. Г. като трето лице-помагач на страната на ответниците, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожност поради невъзможен предмет на договора за покупко-продажба на процесния апартамент № 3, в груб строеж, сключен на 22.07.1996 г. с НА № 136/1996г. С решение № 727/2017г. по гр.д. № 4827/2016 г. на САС е отменено решението на СГС по гр.д. № 17142/2013г. и искът с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за покупко- продажба на недвижим имот в груб строеж, сключен на 22.07.1996 г. е отхвърлен. Решението на САС не е допуснато до касационно обжалване от ВКС и е влязло в сила на 21.06.2018 г. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания във връзка с поддържаното при евентуалност възражение на ответника за придобиване на процесния имот по давност, както и доказателствата, вкл. техническата експертиза, относно момента на изграждане на сградата, в която се намира процесният апартамент, до степен „груб строеж“. Въззивният съд е приел, че ищцата не е станала собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент №3 по силата на приращението след уважаване на иска за разваляне на договора за учредяване на правото на строеж. Посочил е, че с влязлото в сила решение № 727/30.03.2017 г. по гр.д. № 4827/2016 г. на САС по преюдициален спор, е прието, че предвид консесуалния характер на договора за продажба и след тълкуване волята на страните при постигане на съгласие по основните му елементи, включително и по предмета му с посочени индивидуализиращи признаци, съобразно одобрен архитектурен проект за сградата, процесният апартамент представлява годен обект на правото на собственост. Дали към момента на пораждане на облигационното правоотношение вещта, предмет на сделката, действително е съществувала, е релевантно за точното изпълнение на вече породеното договорно задължение на продавача за прехвърляне правото на собственост върху апартамента, и не се отразява на действителността на продажбеното правоотношение. Сделката не е недействителна поради невъзможен предмет с оглед приетото в ТР №3/2014 г. по т.д. № 3/2014 г., ВКС, ОСГК. Въззивният съд е посочил, че страните по настоящото дело са обвързани от влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл.26, ал.1,предл.1 ЗЗД. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което договорът за учредяване право на строеж в полза на „Тролекс“ ООД е развален. Това решение има конститутивно, обратно действие между страните по него. С разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД обаче е предвидено, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Правата на трети лица, които са страна по разпоредителни сделки, вписани преди вписване на исковата молба, са противопоставими на ищеца и тези лица не са обвързани от обратното конститутивно действие на решението за разваляне на договора. С нотариалния акт, вписан преди исковата молба, обратното действие на развалянето на договора се ограничава само между страните, без да се засяга придобитото право на собственост на последващите приобретатели на имота, като е без правно значение тяхната субективна недобросъвестност /решение № 267/2003 г. по гр. д. № 1325/2002 г., ВКС, IV г.о., решение № 49/2009 г. по гр. д. № 4476/2007 г.,ВКС, I г.о./ В случая договорът, от който праводателите на ответницата черпят права, е сключен преди вписването на исковата молба по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за учредяване на право на строеж. При това положение ищцата е загубила възможността изграденото в нейния имот да стане нейна собственост по силата на приращението заради защитната норма на чл. 88, ал. 2 ЗЗД по отношение на третите лица. Въззивният съд е разгледал и възраженията на ответника Г. за придобивна давност. Приел е за установено от доказателствата, че на ответника е бил предоставен ключ за входната врата на сградата от собственичката В. М. и че тя е подписала акт образец 15, именно в качеството си на собственик на апартамент №3. При това положение дори и да се приеме, че ответникът Г. не е придобила имота по силата на сделката, то е упражнявала владение върху процесната 1/2 ид.ч. от имота, която е придобила въз основа на кратката петгодишна давност. Г. е упражнявала владение от доброволното предаване на ключа за входната врата на сградата до подаване на исковата молба по настоящото дело на 17.01.2013 г., т.е. в продължение на повече от десет години. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съобразно чл.280, ал.2 ГПК /изм.ДВ, бр.86/2017г./ независимо от предпоставките по алинея първавъззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не са налице посочените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира с доводи за необоснованост на въззивното решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това са касационни оплаквания и не могат да се изследват в настоящото производство по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Поставените в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК първи, втори, трети и пети въпрос също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Те не могат да се приемат за релевантни. Основните и решаващи изводи в него са за обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо и правните последици на на влязлото в сила решение по преюдициалния спор по предявения от настоящата ищца иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж, сключен на 22.07.1996 г., обективиран в НА № 136/1996г. Въз основа на това въззивният съд е приел, че след като между страните е налице влязло в сила решение, съгласно което атакуваната сделка не е нищожна поради невъзможен предмет, то тя е породила правни последици по отношение на предмета й – апартамент, изграден в груб строеж. Тя е сключена преди вписване на исковата молба за разваляне на договора за суперфиция и съгласно правилото на чл.88, ал.2 ЗЗД развалянето на последния не засяга правата на приобретателя по нея. Впоследствие на ответника Г. валидно са прехвърлени права върху процесния апартамент. Спорът по приключилото дело е преюдициален, има за предмет правоотношение, което е различно от правоотношението, предмет на настоящото, но има значение за съществуване на спорното право. Ищцата е предявила двата иска – по чл.26, ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.108 ЗС Тя е заявила, че претендира да е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, а ответникът се легитимира като негов приобретател. Ищцата е посочила основанията, на които счита че е възникнало правото й на собственост – приращение /поради нищожност на придобивната сделка на праводателя на ответника Г./ и придобивна давност. Предявила е и иск за нищожност на сделката, с която имотът е придобит от праводателя на ответника. Според константната практика на ВКС силата на пресъдено нещо на съдебното решение обвързва насрещните страни – ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са коституирани да им помагат, от друга страна. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат съществуването или несъществуването на правоотношението, което е предмет на делото. Забраната за пререшаемост по чл.299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно. За пълнота следва да се посочи, че визираните от касатора решения на ВКС, обосноваващи основанието по чл.280, ал.1,т. 1 ГПК, не могат да се преценят като относими. Решение № 309/2012г. по гр.д.№ 697/012 на ІІ г.о. приема, че придобитите права върху спорния имот преди вписване на исковата молба се ползват от защитата на чл.88, ал.2 ЗЗД. Трети лица, които са придобили права след вписване на исковата молба и искът за разваляне на договора е уважен, не могат да противопоставят тези права след вписването. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК и в решение № 178/2013г. по гр.д.№1690/2013г. на ІІг.о. Решение № 111/2012г. по гр.д.№718/2011г. също приема, че разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД изрично предвижда непротивопоставимост на развалянето на вещни права, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба за разваляне на договора. Соченото от касатора решение № 485/2008г. по гр.д.№4774/2008г. на ВКС, с което е уважен иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване договори за продажба на обекти в процесната сграда от „Тролекс“ ООД в полза на трети лица, предявен от майката на ищцата срещу тях, е изцяло неотносимо, след като в настоящия казус с влязло в сила съдебно решение предявеният от ищцата иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е отхвърлен. Това именно влязло в сила решение по преюдициалния спор е релевантно за изхода на настоящия и е взето предвид от въззивния съд. Въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и събраните доказателства и въз основа на тях са изложени подробни фактически и правни изводи. Ето защо по четвъртия въпрос не може да се приеме твърдяното противоречие с практиката ва ВКС. Според нея, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съобразно т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е сторил всичко това, като е обсъдил всички относими доказателства и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора. С оглед изложеното по-горе, въпросите във връзка с приетото от въззивния съд относно възражението на ответника за придобиване на имота по давност, не могат самостоятелно да обусловят допускане на касационно обжалване. Тези изводи са по поддържано при условията на евентуалност възражение от една страна, а от друга – въззивният съд въз основа на доказателствата по делото е приел, че ответницата владее имота, вкл. има ключ от входната врата /предаден от майката на ищцата/, повече от 10 години, преди завеждане на настоящия иск. Няма данни владението й да е прекъсвано. В останалата си част изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК съдържа касационни оплаквания и въпроси, изискващи преценка на фактите по делото, които не могат да бъдат разгледани в производството по селекция на касационната жалба. При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева за производството по чл. 288 ГПК, съгласно представените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.