Определение № 703 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5012/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С., чрез процесуалния й представител адвокат Д. П., срещу решение № 150 от 02.08.2023 г. по в.гр.д.№ 177/2023 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 298 от 09.03.2023 г. по гр. д. № 1004/2022 г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Община Варна отрицателен установителен иск за собственост иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 1 306 кв.м. от ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], целият с площ от 2 508 кв. м., при граници на частта: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***и останалата част от ПИ ***и която процесна част е повдигната в червен цвят на приподписаната от първоинстанционния съд скица на л. 20. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло със законните последици. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите: 1/Позоваването в акта за общинска собственост на общо нормативно основание за трансформиране на земята в общинска представлява ли годно придобивно основание; 2/Актовете за общинска собственост имат ли правопораждащо действие по отношение правото на собственост; 3/За предпоставките за трансформиране на държавната собственост в общинска въз основа на разпоредбите на пар. 7, т. 6 от ПЗР на ЗОС и пар. 42 от ПЗР на ЗОС – в сила от 09.11.1999г. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 232/23.11.2012 г. по гр. д. № 154/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение № 271/30.10.2012 г. по гр. д. № 477/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение № 269/03.08.2012 г. по гр. д. № 269/03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на ВКС, І г. о. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Община Варна не е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 76/ 19.12.2003г., Д. Г. С. и още четири лица са закупили от Н. Д. Г. недвижим имот с площ от 1 000 кв.м., находящ се в [населено място],[жк]/бивша м. “Ф.“/, съставляващ имот с пл. № ***по КП „Ф. и К.“, идентичен с имоти пл. № ***и пл. № ***по предходни планове, а с договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт № 28/03.08.2006 г. Д. С. е закупила от съсобствениците си припадащите им се 4/5 ид.ч. от недвижимия имот. Посочено е, че съгласно събраните гласни доказателства Д. С. през 2003 г. е установила фактическа власт и е започнала да владее и пространството, разположено източно от имота, представляващо реална част от 1 306 кв.м., което е оградила и използва като паркинг за автомобили и за достъп до закупения имот, което е потвърдено и от направените констатации на вещото лице по приетата СТЕ.Констатирано е от вещото лице при извършен оглед на място, че реална част от 1 306 кв.м. е разположена в източната част на ПИ ***и представлява в ограден двор с паянтова ограда от мрежа на бетонни колове, а западната е обособена като паркинг.Същата изцяло попада с площ от 1 256 кв.м. в стар имот с пл. № ***и с площ от 74 кв.м. в имот пл. № ***по КП от 1973 г. За имот с идентификатор ***е съставен АЧОбС № 10670/04.08.2021г. С АДС № 150/08.06.1981г. на основание чл. 63 ЗТСУ е актуван като държавен имот с площ от 32 690.25 кв.м., находящ се в м.“Ф.“ и включващ посочени номера на имоти и площи на същите, сред които имоти ***, ***, ***, вписани с обща площ от 3 000 кв.м. Посочено е, че имотът е предоставен на Приморски РНС - Експериментални блок секции. Имоти ***, ***, ***са отчуждени по реда на ЗТСУ /отм./ със Заповед № 2552/07.09.1979 г. по чл. 98 ЗТСУ за предвидено по застроителния и регулационен план мероприятие - „Експериментални блок-секции на[жк], бившите собственици са били обезщетени /съгласно издадени заповеди по чл.100 ЗТСУ /отм./, а искането им за реституция е било оставено без уважение. Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ за Експериментална блокова секция на[жк]е бил одобрен РП със Заповед № 175/25.07.1979 г. на ИК на ГНС, ПИ ***не попада в предвидената строителна площадка за застрояване, но по ЗРП на[жк], одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. и действащ към датата на приемане на пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС - 05.11.1999г., съответно влизането на разпоредбата в сила, попада в територия отредена за озеленяване.Прието е, че тези територии се определят с ЗРП, а дейността по създаване на зелените площи по своята същност е благоустройствено мероприятие, осъществявано от общините. Предвид установеното отчуждаване на имоти с пл. № ***и пл. № ***, попадащата в процесния ПИ ***част от тях, съответна на претендираната от ищцата реална част с площ от 1 036 кв.м., е била държавна собственост, включена в терен, отреден по действащия към 09.11.1999 г. ЗРП за благоустройствено мероприятие, поради което по силата на закона – пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС е станала собственост на Община Варна.Прието е, че установеното от С. владение върху тази част няма за последица загубването на правото на собственост от Община Варна по смисъла на чл. 79 ЗС, предвид наложения с пар. 1 на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г./ мораториум за придобиване по давност на имоти държавна или общинска собственост, действал до 07.03.2022г. Въз основа на горното е формиран извод, че предявеният от С. срещу Община Варна отрицателен установителен иск за собственост относно реалната част от ПИ ***с площ от 1 306 кв.м., защрихована в червен цвят на скицата на л. 20 от първоинстанционното дело, е неоснователен. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По първия и третия въпрос, които касаторът е поставил в изложението следва да се даде общ отговор, тъй като са свързани с наведения довод за липсата на предпоставки за трансформиране на държавната собственост в частна по реда на §42 от ПЗР на ЗОС.Не са налице основания за допускане на касационното обжалване по тези въпроси, тъй като произнасянето по тях от въззивния съд е изцяло съобразено с константната практика на ВКС по приложението на § 42 ПЗР ЗОС и относно вложеното съдържание в понятието „обществени и благоустройствени мероприятия на общините“, включително цитираната от касатора такава, съгласно която основен разграничителен критерий за преминаването на държавната собственост в общинска по силата на цитираната разпоредба са потребностите, които задоволява съответния имот.Когато имотът е предназначен за задоволяване на обществени потребности на населението - здравни, образователни, културни, битови, спортни или комунални, съответно за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, то същият представлява общинска собственост.Само ако с оглед конкретните характеристики на имота обслужваните потребности имат национално значение, то имотът ще остане държавна собственост.Само по себе си наименованието на мероприятието не е определящо при разрешаване на въпроса дали имотът, е останал държавна собственост или е преминал в собственост на общината, а релевантно е обстоятелството дали това отреждане е за задоволяване на обществени нужди от национално или от местно значение. В конкретният случай, въззивният съд е установил, че към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗОС през 1999г./който е и меродавният момент за преценка на наличието на законовите предпоставки за трансформирането на държавната собственост в общинска/, в сила е ЗРП на[жк], одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. и действащ към датата на приемане на пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС - 05.11.1999г., съгласно който процесният имот попада в територия отредена за озеленяване. П ланирането, изграждането, устойчивото поддържане, опазване и развитие на зелената система са действия, които подобряват жизнената среда и облика на живущите в съответната община.Същите задоволяват обществени нужди от местно значение. Вторият поставен въпрос, който се отнася за действието на актовете за общинска собственост е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че процесният имот е общинска собственост не въз основа на съдържанието на АЧОбС № 10670/04.08.2021г., а въз основа на останалите доказателства по делото, които установяват, че същият е бил отчужден и отреден за благоустройствени нужди от местно значение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение