Определение № 2535 от 19.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 529/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на ищците Р. Р. и Д. Р., действаща лично и със съгласието на баща си А. М., подадена чрез адв.Н. Д., срещу решение № 23/08.01.2025г. по възз.гр.д.№ 2602/2023г. на САС. С него е потвърдено решение № 260822/08.06.2023г. по гр.д.№ 9610/202017г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касаторите преки искове, с правно основание § 115, ал.1, т.1 от Закона за застрахователния договор/ФРГ/, във вр. с § 7, ал.1, § 11, § 18, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ФРГ/, във вр. с § 823, ал.1 и § 253, ал.2 от Гражданския законник/ФРГ/, против „Хук - Кобург-Алгемайне ферзихерунг“ АГ /ФРГ / за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка - Н. И. при ПТП, настъпило на 27.07.2014г. в Германия, в размери по 300 000лв. и са присъдени разноски в тежест на касаторите. В касационната жалба са релевирани оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Като не оспорват извода, че е приложимо правото на ФРГ, определено, съгласно чл.4 § 1 на Регламент/ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /„Рим II“/, касаторите поддържат, че е неправилно приложена разпоредбата на § 253, ал.2 от Гражданския законник /ФРГ/, според константната съдебна практика на германския съд по приложението й, съгласно която трети лица имат право на обезщетение при смърт на техен близък единствено, когато преживяното от тях душевно страдание е патологично осезаемо и когато надвишава обичайните негативни последици по отношение на здравословното състояние, вместо да бъде приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД/България/, като особена повелителна норма по см. на чл.16 от Регламент/ЕО/ № 864/2007г. Релевират, че въззивният съд не е съобразил дадените указания в решение от 5 септември 2024г. по дело С-86/2023г. на СЕС, задължително, на осн. чл.633 ГПК, като постановено по преюдициално запитване, отправено по делото, образувано по претенциите на родителите на починалото лице срещу същия застраховател във връзка със същото застрахователно събитие, с което е дадено тълкуване на чл.16 от Регламента/ЕО № 864/2007. Поддържат, че въззивният съд е извършил само формална преценка, в резултат на която е достигнал до погрешния правен извод, че нормата на чл.52 ЗЗД няма такова значение за националния правен ред, за да може да обоснове изключение от приложимото право, определено съгласно чл.4 от регламента. Изтъкват, че посоченото в решението по дело С-86/2023г. на СЕС изискване „разглежданото правно положение да има достатъчно тясна връзка с държавата-членка на сезирания съд“ е неправилно интерпретирано от въззивния съд като критерий при преценката относно характера на нормата на чл.52 ЗЗД/България/, като поддържат, че обсъденото от състава на апелативния съд е относимо към определяне на приложимото право, съгласно чл.4 от регламента. Намират, че извършената от въззивния съд преценка не е адекватна, тъй като не са обсъдени визираните в решението на СЕС критерии и липсва съпоставка на приложимите към спора разпоредби на материалното право на ФРГ и разпоредбата на чл.52 ЗЗД/България/. Изложени са съображения, че поставеното от правото на ФРГ изискване за обезщетяване само на тези вреди, които са довели до патологично увреждане на здравето, е в противоречие с българския правен мир и е съществено нарушаване на българския обществен интерес. Изтъква се, че в България семейството е висша ценност и обезщетението за неимуществени вреди от загубата на близък е защитимо от закона и конституцията право на всеки български гражданин, независимо къде е настъпила смъртта на неговия близък, съответно правната уредба на ФРГ, изключваща защита на този значим за българите правен итерес, когато неимуществените вреди не са довели до патологично увреждане, противоречи на целите на българския закон. Според ищците нормата на чл.52 ЗЗД не брани само индивидуалните интереси на жертвите и техните най-близки, а има общозначимо не само регулативно и възпиращо, но и и стимулиращо въздействие, което е от изключително значение за правилното функциониране на цялата правна система. Като обобщение ищците поддържат, че предвидените от приложимото право на ФРГ стеснителни условия за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, драстично ограничаващи легитимираните лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, е очевидно несъвместимо с правния ред на България и с принципа на справедливост, поради което следва да се приложи нормата на чл.52 ЗЗД, като особена повелителна норма. Искането е за отмяна на решението и за уважаване на исковете. Претендират за присъждане на направените разноски пред всички съдебни инстанции. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване едновременно по т.1и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния правен въпрос: Императивна ли е нормата на чл.52 от ЗЗД /България/ по см. на чл.16 от Регламент № 864/2007/ЕО/ Рим II/? В писмен отговор насрещната страна, ответното дружество „Хук Кобург-Алгемайне ферзихерунг“ АГ, чрез адв.Г. И. и адв.Л. Т., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Производството по делото е образувано на 28.07.2017г. по предявените преки искове от Р. Р. и Д. Р., тогава действащи чрез баща си - А. М., против „Хук - Кобург-Алгемайне ферзихерунг“ АГ/ФРГ/, с правно основание § 115, ал.1, т.1 от Закона за застрахователния договор/ФРГ/, във вр. с § 7, ал.1, § 11, § 18, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ФРГ/, във вр. с § 823, ал.1 и § 253, ал.2 от Гражданския законник/ФРГ/ за обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие смъртта и загубата на тяхната майка Н. И. при ПТП, причинено от водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, в размери от по 300 000лв. за всяка от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 27.07.2014г. до окончателното изплащане. По делото е установено и безспорно, че на 27.07.2014г. в Германия е настъпило ПТП, при което е починала майката на ищците - Н. И., предизвикано от водач на лек автомобил, чиято гражданска отговорост е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС при ответното застрахователно дружество. За да отхвърли исковете за обезщетения за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е счел, че отсъства една от четирите кумулативни предпоставки, предвидени в приложимия закон / § 823, ал.1 от Гражданския кодекс /ФРГ/, а именно патологично увреждане на здравето на ищците от смъртта на майка им. Сезиран с въззивна жалба на ищците, въззивният съд е споделил извода, че е приложимо материалното право на ФРГ с установено по делото съдържание. По пренесения във въззивното производство спорен въпрос подлежат ли на обезщетяване причинените на ищците нематериални щети в резултат от смъртта на тяхната майка при ПТП и покриват ли се те от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС въззивният съд е приел, че според приложимото материално право преживелите починалия лица нямат право на обезщетение за собственото си емоционално страдание, като константната съдебна практика/ Федерален съд, Нов юридически седмичник 1989, 2317, 2318/ допуска това само, когато преживяното от тях душевно страдание е патологично осезаемо и когато надвишаваобичайните негативни последици по отношение на здравословното състояние от един трагичен случай, т.е. налице е увреждане на здравето, поради шок, вследствие смъртта на близък, т. нар. вреди, причинени от шок; Доказателствената тежест за наличието на вреди от преживян шок е за преживелите лица; Определянето на на паричната сума за болки и страдания не е свързано с конкретни стандарти/ „справедливо обезщетение“/ § 253, ал.2 от Гражданския законник/ФРГ/. Прието е, че обезщетението на претърпените от непряката жертва нематериални щети е включено в приложното поле на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на МПС само, когато претърпените болки и страдания са довели до увреждане здравето й, т.е. в правния ред на ФРГ е признато правото на поправяне на неимуществената вреда от загуба на близък при ПТП, но само при извънредни обстоятелства: може да се поправи, ако превишава нормалните реакции и неудобства вследствие на смърт, настъпила при ПТП. Като се е позовал на решение от 15 декември 2022г. по дело С-577/21 на СЕС, постановено по отправеното от първоинстанционния съдия по настоящото дело преюдициално запитване, въззивният състав е посочил, че посочената правна уредба на ФРГ не противоречи на правото на ЕС. Приемайки, че ищците, в качеството си на близки на починалото лице при ПТП, притежават активна материално-правна легитимация да предявят претенции за застрахователно обезщетение за нематериални вреди, въззивният състав е възприел извода за неоснователност на исковете, констатирайки въз основа на доказателствата по делото/ приетите в производството пред първоинстанционния съд две комплексни психиатрично-психологични екеспертизи/, че претърпените от ищците болки и страдания при загубата на тяхната майка не надхвърлят обичайните реакции на хора от загубата на близък човек, не се установяват необичайни фактори, свързани с връзката на всяка от ищците с тяхната майка и начина на научаване за смъртта й, и не е доказано патологично увреждане на здравето на ищците вследствие смъртта на тяхната майка. При обсъждане на възраженията във въззивната жалба, въз основа на анализ на извънпроцесуалното и процесуалното поведение на ответното дружество, съставът на апелативния съд е счел, че не съставляват признание на исковете извършените плащания на 27.09.2017г. на застрахователни обезщетения в размер на левовата равностойност на 5000 евро, а въз основа на доказателствата по делото е приел, че в случая разпоредбата на чл.52 ЗЗД/България/ е неприложима, тъй като установеното по делото правно положение не е достатъчно тясно свързано с България. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по поставения въпрос произтича от отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът, поставен във връзка с приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД/България/, като особена повелителна норма по см. на чл. 16 от Регламент/ЕО/ № 864/2007г., не е обуславящ за крайните изводи на въззивния съд. За да потвърди извода за неоснователност на исковете, съставът на апелативния съд не е отрекъл активната материално-правна легитимация на ищците, а е приел, че не е доказано патологично увреждане на здравето на ищците вследствие смъртта на тяхната майка. От друга страна, ищците не поставят значимия въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, съгласно която на обезщетение подлежат всички преки и непосредствени последици от увреждането. Поради липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване, не е необходимо обсъждане на въведените по въпроса допълнителни предпоставки. С оглед на този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. На ответника се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 12 248лв. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: