Определение № 321 от 21.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 742/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Й. И. А. от [населено място], област Б., чрез адвокат С. К. от АК-К. срещу решение № 270/11.11.2020 г. по в.гр.д. № 2305/2020 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 107/30.06.2020 г. по гр.д. № 1154/2019 г. на Районен съд Карнобат, с което са уважени предявените искове на Д. С. Г. против И. А. А. и Й. И. А. на основание чл.135 ЗЗД. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към нея се поддържа, че е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, във връзка с приложение нормата на чл.135, ал.2 ЗЗД и нарушаване правото на защита. От Д. С. Г., чрез адвокат Г. М. от АК-С. е подадена писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и претендира разноски по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с договор от 18.01.2019 г., нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../.... г. на нотариус с рег.№ .... в регистъра на Нотариалната камара, длъжникът И. А. А., заедно със съпругата си даряват на сина си Й. И. А. притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност имот в [населено място], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 62,46 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение и 3,479% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. С договор за покупко-продажба от ...... г., нотариален акт №...., том ..., нот.дело №.../.... г. на нотариус с рег.№ ... в Нотариалната камара, длъжникът И. А. А. е прехвърлил на сина си Й. И. А. и собствения си поземлен имот с площ от 13 579 кв.м /по кадастрална карта/, находящ се в землището на [населено място], общ.К., м. „К.“. Според мотивите на съда, когато длъжникът се е разпоредил с недвижими имоти, преди да е погасил своите задължения, винаги е налице увреждане на кредитора поради това, че се намалява имуществото на длъжника и възможностите на неговия кредитор да се удовлетвори от стойността на тези имоти. Въззивният съд е установил, че длъжникът се е разпоредил с две сделки – чрез дарение и възмездно в полза на низходящ, поради което знанието за увреждане на приобретателя се предполага съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД, а прехвърлянето на правото на собственост не може да се противопостави на кредитора. Когато увреждащата сделка има за предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, за относително недействителна се обявява само частта на съпруга – длъжник, с оглед на което въззивната инстанция приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете по чл.135 ЗЗД. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че постановеното въззивно решение по отношение на недвижимия имот в [населено място], общ.К., обл.Б. не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, поради което касационната жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане поради следните съображения: Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото, според чл.70, ал.1 от ГПК. В случая, ищецът е предявил искове с правно основание чл.135 ЗЗД, да се признаят за недействителни по отношение на него договор за дарение с нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../..... г. и договор за покупко-продажба с нотариален акт № ...., том ..., нот.дело № .../...... г., на имоти в [населено място] и в землището на [населено място], общ.К.. Цената на всеки от исковете се определя съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, въз основа на данъчни оценки, които за поземления имот е под 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК /ДВ, бр.86 от 2017 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост”. Ццената на предявения иск по чл.135 ЗЗД, по отношение на имота в землището на [населено място], общ.К., в случая, е под установения минимален праг за достъп до касация, предвиден в закона, поради което касационната жалба на Й. И. А. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане в тази част. Не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по отношение на имота в [населено място], тъй като липсва нарушение на основните принципи в гражданския процес, във връзка с предпоставките за уважаване на иск по чл.135 ЗЗД, когато кредиторът е поискал обявяване на недействителна по отношение на него увреждаща го безвъзмездна сделка, а приобретателят е лице, посочено в разпоредбата чл.135, ал.2 ЗЗД, Мотивите съдържат конкретната преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях, поради което не е налице и явна необоснованост на съдебния акт, а при липсата на съображения за нарушения на императивни правни норми, във връзка с преценката на знание за увреждане от приобретателя при безвъзмездно разпореждане с имущество от длъжника, не може да се приеме, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на решението поради „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Направените оплаквания от касатора в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, във връзка с допуснати от районния съдия съществени процесуални нарушения при водене на делото, по своята същност представляват доводи за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно дадените разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, допускането на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК се предпоставя от произнасянето на въззивния съд по материалноправен въпрос или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, обуславя правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК, обаче, касаторът не формулира въпрос, а твърди, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение, като преповтаря оплакванията в касационната жалба, т.е. излага доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон по чл.281, т.3 ГПК, по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. От Д. С. Г., чрез адвокат Г. М. от АК-С. са поискани разноски, които с оглед изода н аделото следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.02.2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение