Определение № 877 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4185/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. П. Б., против Решение №3804 от 17.06.2025г. по в. гр. д. №2789/2024г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено Решение № 18259 от 07.11.2023г., поправено с решение № 21079 от 20.12.2023г. по гр. дело № 28569/2021г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, в частта, с която съдът е определил режим на лични отношения на бащата И. Д. Г., ЕГН [ЕГН], като вместо него е определен режим на лични отношения на бащата И. Д. Г., ЕГН [ЕГН], с детето М. И. Д., ЕГН [ЕГН], както следва: - всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 17:30 часа в петък, ако детето не е на училище, или след приключване на учебните занятия, ако детето посещава такива, до 18:00 часа в неделя с преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката; - двадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, които могат да бъдат разделени на два пъти по десет дни; - всяка четна година за Коледните и Новогодишните празници, считано от 24-ти декември до 2-ри януари с преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката; - всяка нечетна година за Великденските празници на православния Великден, считано от Р. петък до първия ден след Великден с преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката; - рождените дни на бащата И. Д. Г. детето М. И. Д. да прекарва самостоятелно с баща си за времето от 08.00 часа на 12 септември до 18.00 часа на следващия ден с преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката; и е потвърдено Решение № 18259 от 07.11.2023г., поправено с решение № 21079 от 20.12.2023г. по гр. дело № 28569/2021г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, в останалата обжалвана част, с която съдът е задължил бащата И. Д. Г., със съдействието на ДСП-В.- [населено място] да се включи в индивидуално психологическо консултиране в програма за повишаване на родителския капацитет. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и решаване на делото по същество, като на бащата бъде определен разширен режим на лични отношения в унисон с най- добрия интерес на детето. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея В. Е. И..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С Решение №18259 от 07.11.2023г., поправено с решение № 21079 от 20.12.2023г., постановено по гр. дело № 28569/2021г. на СРС, 89 състав, съдът на основание 127, ал. 2 от СК е предоставил упражняването на родителските права над детето М. И. Д. на неговата майка В. Е. И. и е постановил на основание чл. 59, ал. 2 от СК местоживеенето на детето да е при неговата майка. Определил е режим на лични отношения на бащата И. Д. Г. с детето М. И. Д., както следва: бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка нечетна седмица от годината/ с така определения режим ищецът няма да пропуска седмица/, за времето от 17:30 часа в петък, до 18:00 часа в неделя, като взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката; двадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, които могат да бъдат разделени на два пъти по десет дни; за Коледните празници всяка четна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на двадесет и шести декември; за Новогодишните празници от 10.00 часа на тридесети декември на всяка нечетна година до 18.00 часа на последния почивен ден, който се пада през вече четната година; за Великденските празници всяка нечетна година от 10:00 часа на Р. петък до 18:00 часа на Светлия понеделник; за рождения ден на детето /04.01/ всяка четна година от 10.00 часа на 04.01 до 19:30 часа на 04.01, а ако този ден детето посещава учебни занятия след приключване на съответните занятия за три часа; през нечетните години на следните официални празници: Г. и Деня на Съединението за периода от 10.00 часа до 18.00 часа на съответния празник. през четните години по време на следните официални празници: Първи май, Деня на независимостта, за периода от 10.00 часа до 18.00 часа на съответния празник; рождените дни на всеки от родителите детето прекарва самостоятелно с тях с преспиване от 18.00 часа на рождения ден до 10:00 на следващия ден, независимо от действащия към момента режим на контакти. С решението си съдът е задължил бащата И. Д. Г., със съдействието на ДСП-В., [населено място] да се включи в индивидуално психологическо консултиране в програма за повишаване на родителския капацитет. Задължил е Дирекция „Социално подпомагане“ - В., [населено място], да изготви индивидуална оценка на бащата И. Д. Г. и план за работа, със съответните услуги предписания, включително чрез включването му в програма за повишаване на родителския капацитет, чрез индивидуално психологическо консултиране. Разпоредил е на бащата И. Д. Г. да окаже съдействие на служителите при Дирекция „Социално подпомагане“.

СГС е бил сезиран с въззивна жалба на И. Д. Г. против така постановеното решение в частта му за определения режим на лични отношения на бащата И. Д. Г. с детето М. И. Г. и в частта му, с която бащата И. Д. Г. е бил задължен със съдействието на ДСП-В.- [населено място] да се включи в индивидуално психологическо консултиране в програма за повишаване на родителския капацитет.

Пред въззивния съд е представен актуален социален доклад от ДСП-В. с изх. № ПР/Д-С-ВЗ/133-001 от 03.10.2024г., изготвен на основание чл. 21, т. 15 от ЗЗДт, във връзка с чл. 15, ал. 6 от 33Дт. В доклада се сочи, че основни грижи за детето се полагат от майката, а бащата задоволява потребностите на детето по време на режима им за лични отношения. При социалното проучване е установено, че майката с двете деца живеят на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] в жилище под наем. При извършеното посещение в жилището е установено, че апартаментът се състои от кухня, всекидневна, детска стая, обзаведена според нуждите и възрастта на детето, остъклена тераса и санитарни помещения. Жилището е с добри хигиенно-битови условия и с добро обзавеждане. На базата на събраната информация от проведеното интервю с родителите на малолетната М. И. Д. е дадено заключение, че към момента грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, а връзката баща-дете не е прекъсната. В интерес на детето е да се отглежда в спокойна и сигурна среда, като е важно и двамата родители да участват в живота на дъщеря си, за да може да поддържат и развиват емоционалната връзка изградена между тях и детето.

По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 03.02.2025г. от въззивния съд е изслушан бащата И. Д. Г., който заявява, че живее в [населено място],[жк], [жилищен адрес]07, ет. 6, което жилище е двустайно и е негова собственост. Живее сам. Работи като шофьор в градския транспорт от десет години, а всеки ден работното му време е различно. Понякога започва в 2 ч. през нощта, а друг път и в 4:30 ч. Работи по 9-10 часа, а в други дни само 5 часа. Почива на две седмици два дена. Заявява, че не е сигурен дали детето посещава предучилищна или детска градина, тъй като е възпрепятстван от майката на детето. Иска да се вижда с детето колкото може повече. През лятото желае да е с детето 20-30 или 40 дни. Заявява, че не желае да се постигне споразумение по предмета на въззивното обжалване.

В същото съдебно заседание е изслушана и майката В. Е. И., която е заявила, че живее в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Работи в магазин „Спорт депо“, където се занимава с интернет поръчки, но не работи дистанционно. Работното време е от 09:30 часа до 16:00 часа от понеделник до петък и е съобразено с взимането на детето от детска градина. От адреса, на който живее, до работата разстоянието е 15 минути. Счита определеният от районния съд режим на лични отношения за напълно подходящ и не възразява той да бъде разширен. Излага, че въззивникът не я уведомява, когато детето е болно и тя не е подготвена. Заявява, че при отглеждането на детето може да разчита на майка си, която живее в[жк]и е пенсионер, но работи.

Въззивната инстанция служебно е допуснала съдебно- психологична експертиза, като според приетото във въззивното производство заключение на вещото лице З. В. М., кредитирано от съда, като обективно и безпристрастно дадено, се установява, че детето има добра емоционална привързаност към своите родители. Не се наблюдават различия по отношение на свързаността от страна на детето към родителите. Наблюдава се внимателно и доверително отношение на детето и към двамата родители. От заключението на експерта се установява, че при детето се наблюдава повишена тревожност, която е свързана с дисхармоничните отношения на родителите. Нарушен е психоемоционалният му баланс поради объркващите послания, подавани от родителите като авторитети, което може да окаже негативно влияние върху развитието му в бъдеще. От заключението се установява също, че не се наблюдават индикации за конфликт на лоялност спрямо някой от родителите. Майката В. И. е с добър родителски капацитет, като осигурява базовите грижи, посрещане на физическите, емоционалните и социалните му нужди и защита от болести и насилие. Майката успява да допринесе за развиване на личните граници на детето. При оценката на родителския капацитет на бащата резултатите от направения тест не могат да се коментират поради високата степен на желателно поведение. Има данни за действия от страна на бащата, които са поставяли детето в риск. От документите е налична информация, че с детето се е работило, като с дете в риск от насилие. Експертът приема в заключението си, че бащата е със задоволителен родителски капацитет. Не са идентифицирани индикации и не са събрани данни за родителско отчуждение. Детето е с добра емоционална привързаност и към двамата родители и никой от родителите не е предприемал действия за прекъсване на връзката на детето с другия родител. От заключението се установява също, че когато детето се отглежда при честа смяна на възрастните и мястото, където са се грижили за него това може да доведе до разстройство н а привързаността. Установява се, че детето М. проявява тревожност и обърканост по отношение на дисхармоничните родителски отношения, а двамата родители трябва да предоговорят своите взаимоотношения за бъдещото отглеждане на детето, за да предотвратят неизбежните отрицателни промени в развитието на детето. От позицията на психологическото консултиране и диагностика е препоръчително да се осигури постоянна и базова сигурност за детето. Вещото лице предлага примерен режим на лични отношения, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца детето да бъде заедно с неотглеждащия родител от 10ч. в събота до неделя 18ч. с преспиване. Четните години за Коледа и Нова година детето да е при отглеждащия родител, а нечетните при неотглеждащия с преспиване. През лятото 20 дни да бъде с неотглеждащия родител, като се съобразят с годишния отпуск на родителя, при който живее. Детето да празнува рождения ден на всеки от родителите си с преспиване. В открито съдебно заседание от 27.01.2025г. вещото лице конкретизира, че обстоятелството бащата да се грижи самостоятелно за детето зависи от психологическото обучение. Това обучение касае терапевтична работа с бащата, за да може да повиши своя капацитет, особено в посока на сигурността на детето. Това е задължително, с оглед базовата сигурност на детето.

Въззивният съд, като е съобразил направеното оспорване на приетото заключение по СПЕ, на основание чл. 200, ал. 3 от ГПК е допуснал повторна СПЕ. От заключението на вещото лице Плама С. Х., кредитирано от съда като обективно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните се установява, че детето М. е привързана както към майка си, така и към баща си, като това е по-изразено към майката като отглеждащ родител. Има топли и доверителни отношения и с двамата си родители, които са различно изразени от детето съобразно спецификата на пола на двамата родители. Установява се, че детето е с гранично интелектуално функциониране. Наблюдава се ниска самооценка и притеснение у детето в ситуации, в които е необходимо да се изразява устно. Темата за родителските взаимоотношения я изпълва с безпокойство и то не приема родителската раздяла, а я смята за временна. Като цяло детето е привързано и към двамата си родители и се чувства обичано от тях. Според заключението на вещото лице Х. съществува конфликт на лоялност на детето и към двамата родители, който е двупосочен. Това е особено напрягащо състояние за детската психика, а причината е и в двамата родители. Родителите са в състояние да задоволяват базисните нужди на детето М., да осигурят безопасност и емоционална топлина, но последното е в по-висока степен от майката, каквото е и субективното възприятие на детето, което важи и за усещането за стабилност. Установява се също, че няма данни за родителско отчуждение. Емоционалната връзка на детето е съхранена и с двамата родители. В рамките на експертното психологично изследване не се установени данни за думи или действия от страна на някой от родителите за прекъсване на емоционалната връзка на детето с другия родител. От заключението на този експерт се установява, че е препоръчително ползването на социални услуги от двамата родители с цел повишаване на родителския им капацитет – за ефективна комуникация и партниране. Необходими са и индивидуални социални услуги /психологична подкрепа; или психотерапия/, за да преодолее всеки от тях негативните си нагласи и недоверие към другия родител. Необходимо е двамата родители да имат равнопоставен достъп и до специалистите, които провеждат занимания с детето, за да могат да получават информация, която да позволи да имат единен подход и изисквания спрямо М.. В открито съдебно заседание вещото лице конкретизира, че майката е отглеждащ родител и има добър родителски капацитет. Когато има нещо, за което следва да се направи забележка на детето майката го прави без да прекалява, т.е. умее да налага граници на детето.

Съдът е приел, че в интерес на детето е да общува и с двамата си родители, като това би могло да бъде постигнато при подходящ режим на лични контакти с бащата при защита на най-добрия интерес на детето съгласно критериите на легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Приел е, че предвид събраните по делото доказателства следва да определи следния режим на лични отношения на бащата с детето, а именно: - всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 17:30 часа в петък, ако детето не е на училище, или след приключване на учебните занятия ако детето посещава такива, до 18:00 часа в неделя с преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката; - двадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, които могат да бъдат разделени на два пъти по десет дни; - всяка четна година за Коледните и Новогодишните празници, считано от 24-ти декември до 2-ри януари с преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката; - всяка нечетна година за Великденските празници на православния Великден, считано от Р. петък до първия ден след Великден с преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката; - рождените дни на бащата И. Д. Г., детето М. И. Д. да прекарва самостоятелно с баща си за времето от 08.00 часа на 12 септември до 18.00 часа на следващия ден с преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката. Доколкото от заключенията и на двете допуснати пред въззивната инстанция съдебно- психологични експертиза се установява, че в изключителен интерес на детето М. И. Д. е ползването на социални услуги от двамата родители с цел повишаване на родителския им капацитет- за ефективна комуникация и партниране по реализиране родителската им отговорност, обжалваното решение е било потвърдено в частта, с която бащата И. Д. Г. е бил задължен, със съдействието на ДСП- В.- [населено място] да се включи в индивидуално психологическо консултиране в програма за повишаване на родителския капацитет.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Колко време от времето на детето следва да се смята за достатъчно, то да прекарва с родителя си, за да се поддържа и развива нормална връзка дете-родител и за да е изпълнено позитивното задължение на държавата по чл. 8 от ЕКПЧОС да се гарантира правото на семеен живот на детето и всеки от родителите му?

2. Прилага ли се правилото за невлошаване интереса на жалбоподателя (въззивник) в производства с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, при положение че първостепенно съображение при постановяване на решението следва да е най- добрият интерес на детето?

3. Какъв режим на лични отношения е подходящ при наличието на нужда от съхраняване и допълнително изграждане на връзка между родител и дете при отчитане на най-добрия интерес на детето?

4. Следва ли при постановяване на вьззивно решение, с което се отменя частично първоинстанционно такова въззивният съд да представи мотиви за отмяната и да обсъди всички доказателства?

5. Следва ли съдът при определянето на режим на лични отношения между родителя, неупражняващ родителските права, и детето да определи специален режим по отношение на празниците и ваканциите на детето?

6. Длъжен ли е съдът, когаго е приел сьдебно-психологическа експертиза да обсъди заключението й съгласно чл. 202 ГПК и да го съпостави с другите доказателства, събрани в хода на първо- и второинстанционното производство и да изложи мотиви относно доказателствената му стойност ?

7. Кои обстоятелства от значение за интереса на детето следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителски права?

8. Налице ли е процесуално задължение на съда да събира доказателства с оглед охрана интереса на децата във всеки един момент от развитието на производството пред инстаницята по същество?

8.1. Налице ли е задължение за съда служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти- в случая поведението на майката и нейния родителски капацитет, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето?

8.2. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка, особено когато се отнасят до родителския капацитет на единия родител и методите на възпитания?

9. Длъжен ли е вьззивният съд да установи, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, вкпючително и данните за създаване на пречки за осъществяване на контакти от единия родител спрямо другия, като прецени най-добрия интерес на детето?

10. Длъжен ли е съдът, при констатация за добър родителски капацитет на двамата родители, да изложи конкретни, ясни и задълбочени мотиви относно решението си да избере да възложи упражняването на родителските права само на единия от тях- майката, както и относно ограничаването на другия родител до минимален режим на лични отношения с детето- въпреки желанието му за пълноценното му участие в живота му и равната му способност да полага преки и непосредствени грижи?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност, вкл. с оглед задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето и с оглед преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към вземането на решение в най-добрия интерес на детето относно личните му контакти с двамата родители.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице подържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените от него въпроси могат да бъдат обособени в две групи- за обстоятелствата, които са от значение при определяне на режима /продължителността и честотата/ на личните отношения на детето с неупражняващия родителски права родител, и за задълженията на съда, сезиран със спор за определяне на такъв режим.

Съгласно формираната многобройна и последователна практика на ВКС по първата група въпроси при определяне на режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, съдът преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта и пола му; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките за лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата.

По втората група въпроси също е налице формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС. Както е прието в мотивите по т.1 от Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2013г., когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище/, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. Съгласно разрешенията в съдебната практика, обобщени в мотивите на Тълкувателно решение №3/2023 от 27.06.2024г. по т.д. №3/2023г. на ОСГК на ВКС, съдът, сезиран със спор за родителската отговорност и режима на лични контакти с детето, в т. ч. и за издръжката му, с решението си постановява това, което приема за законосъобразно и целесъобразно за регулирането на тези отношения, предвид установените по случая обстоятелства, съобразявайки законовите критерии и възложените му функции по силата на националните и международни нормативни разпоредби служебно да следи за защитата на най-добрия интерес на детето и може да постанови начин на упражняване на родителските права, респ. на осъществяване на личен контакт, различен от поискания от страните. Поради това и доколкото в тези производства съдът следи служебно за регулиране на правоотношението, тук не важи и забраната за влошаване на положението на обжалващия. Служебното начало в тези производства е засилено и правилото за процесуална преклузия за представяне на доказателства не се прилага, а съдебното решение, следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното дете.

В случая обжалваното въззивно решение е в съответствие с така формираната практика на ВКС, тъй като при определяне на режима на личните отношения между касатора и ненавършилото му пълнолетие дете съдът е взел предвид всички релевантни за най- добрия интерес на детето обстоятелства, установени по делото. Съдът е изпълнил и задължението си да следи служебно за интересите на детето, като по делото са били събрани необходимите за изясняването на релевантните факти доказателства, които са били преценени в тяхната съвкупност при постановяване на решението. На касатора е бил определен режим на лични отношения с детето, съобразен с препоръчания от заключението на приетата по делото във възивното производство съдебно- психологична експертиза на вещото лице З. М., който на този етап е достатъчен за поддържане и развиване на нормална връзка между тях и предоставя на бащата оптимална възможност за общуване с детето. При определянето му е отчетено становището на вещото лице, че детето М. проявява тревожност и обърканост по отношение на дисхармоничните родителски отношения, че когато детето се отглежда при честа смяна на възрастните и мястото, където са се грижили за него, това може да доведе до разстройство на привързаността и че е препоръчително да се осигури постоянна и базова сигурност за детето, както и бащата да бъде включен в специализирана услуга за повишаване на родителския капацитет. Взето е предвид и приетото във въззивното производство повторно заключение, изготвено от вещото лице Плама Х., съгласно което режимът на лични отношения би могъл да бъде разширен след ползването на съответната социална услуга. Предвид горното настоящият състав на съда не намира противоречие между въззивното решение и задължителната и казуална практика на ВКС по поставените от касатора въпроси, поради което се налага изводът за липса на поддържаните от него основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Доколкото по въпросите е налице съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, то в случая не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. При определяне на режима на лични отношения съдът не е нарушил задължението си да следи за най-добрия интерес на детето, а е съобразил в пълна степен същия. Така определеният режим съгласно чл.59, ал.11 от СК може да бъде променен на посочените в разпоредбата основания, включително при изменение на обстоятелствата след като бащата ползва съответната социална услуга за повишаване на родителския капацитет.

По изложените съображения и доколкото и при извършената служебна проверка с оглед задължението му да следи за интересите на ненавършилото пълнолетие дете настоящият състав на съда не установи наличие на основания по чл.280, ал.1 или ал.2 за допускане на касационно обжалване на решението, то такова не следва да се допуска.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,