Определение № 60237 от 30.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2692/2021 г.
ВКСI търговско отделение30.12.2021 г.докладчик Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на „КОСТАНЕВА“ ЕООД срещу решение № 260 818/17.06.2021 г. по в. гр. д. № 818/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 260 104/11.01.2021 г. по гр. д. № 818/2021 г. на Районен съд Пловдив за осъждане на дружеството касатор да заплати на ЕТ „Е. Е.“ сумата от 6 000 лв. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и сумата от 900 лв. на основание чл. 92 ЗЗД. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „КОСТАНЕВА“ ЕООД срещу решение № 260 818/17.06.2021 г. по в. гр. д. № 818/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 260 104/11.01.2021 г. по гр. д. № 818/2021 г. на Районен съд Пловдив за осъждане на дружеството касатор да заплати на ЕТ „Е. Е.“ сумата от 6 000 лв. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и сумата от 900 лв. на основание чл. 92 ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но срещу неподлежащ на обжалване акт /въпреки указаното в обратен смисъл в атакуваното въззивно решение/, поради което е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В процесната хипотеза Районен съд Пловдив е сезиран от ЕТ „Е. Е.“ с искове за осъждане на „КОСТАНЕВА“ ЕООД да заплати на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 6 000 лв., дадена по развален договор за изработка, както и на основание чл. 92 ЗЗД неустойка в размер на 15 000 лв. Търговският характер на спора произтича от правоотношения, които са възникнали в резултат развалянето на търговска сделка, поради което следва да се приложи прагът за касационно обжалване от 20 000 лв., регламентиран в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, и да се приеме, че атакуваното решение не подлежи на обжалване пред настоящата инстанция. Подадената от „КОСТАНЕВА“ ЕООД касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. При направено от ответника по касация искане и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на същия следва да бъдат присъдени разноски, но по делото не са представени доказателства за сторени такива. С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС