Определение № 2311 от 30.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1325/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк Й. С., против разпореждане № 458 от 22.04.2026 г. на съдията - докладчик по в. т. д. № 50/2026 г. на Апелативен съд - В.. С обжалваното разпореждане е върната подадената от „Застрахователно акционерно дружество Евроинс“ АД касационна жалба с вх. № 2857/20.04.2026 г. в частта, с която е обжалвано постановеното по в. т. д. № 50/2026 г. решение № 68 от 20.05.2025 г. в частта относно произнасянето на въззивния съд по осъдителните искове за сумите 4 560 лв. - претърпени загуби под формата на извършен разход за репатриране на ППС, 1 008 лв. - разход за претоварване и извозване на намираща се във влекача стока след настъпване на ПТП, и 1 600.73 лв. - разход за закупуване на гуми, монтаж и демонтаж, на основание чл. 280, ал. 3 вр. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният жалбоподател прави искане обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за администриране на касационната жалба или жалбата да бъде разгледана в цялост. Поддържа, че е предявил пряк иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за вреди от застрахователно събитие (ПТП) с посочена в исковата молба цена 32 177.73 лв., върху която първоинстанционният съд е събрал държавна такса, като независимо от посочването на отделните разходи, възникнали в резултат на събитието, претенцията е една и изводът в обжалваното разпореждане, че има произнасяне на съда по отделни осъдителни искове, е неправилен. В условията на евентуалност излага доводи, че с касационната жалба е направено оплакване за вероятна недопустимост на обжалваното решение, което следва да се разгледа от касационната инстанция независимо от цената на предявения иск и от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба „Ман Транс - БГ“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. А. Р., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата и е изразено становище за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да върне частично подадената от „Застрахователно акционерно дружество Евроинс“ АД касационна жалба, съдията - докладчик от Апелативен съд - В. е приел, че постановеното в производството по в. т. д. № 50/2026 г. решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в частта, с която след отмяна на решение по т. д. № 175/2025 г. на Окръжен съд - Варна застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на „Ман Транс - БГ“ ЕООД сумите 4 560 лв. - претърпени загуби под формата на разход за репатриране на ППС, увредено при ПТП на 08.03.2024 г., 1 008 лв. - разход за претоварване и извозване на намиращата се във влекача стока след настъпване на ПТП, и 1 609.73 лв. - разход за закупуване на гуми, монтаж и демонтаж, поради което жалбата срещу посочената част на решението е недопустима и подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. В мотивите към разпореждането са изложени съображения, че присъдените суми са предмет на самостоятелни осъдителни искове, всеки с цена под 20 000 лв., и че с оглед търговския характер на спора е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Разпореждането за частично връщане на касационната жалба е неправилно, а частната жалба срещу него е основателна. С депозираната пред Окръжен съд - Варна искова молба, по повод на която е образувано т. д. № 175/2025 г., ищецът „Ман Транс - БГ“ ЕООД е поискал да бъде осъдено „Застрахователно акционерно дружество Евроинс“ АД да му заплати сумите 25 000 лв. - застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, 4 560 лв. - претърпени загуби под формата на разход за репатриране на ППС, 1 008 лв. - разход за претоварване и извозване на намиращата се във влекача стока след настъпване на ПТП, и 1 609.73 лв. - разход за закупуване на гуми, монтаж и демонтаж. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на ПТП, настъпило на 08.03.2024 г. по вина на водач на лек автомобил със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното застрахователно дружество, са причинени имуществени вреди на притежаваното от дружеството - ищец превозно средство марка „МАН“, модел „ТГА 18 480“, с рег. [рег.номер на МПС], за които ответникът дължи на основание чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователно обезщетение в размер на разходите, необходими за отремонтиране на увреденото превозно средство - 25 000 лв., и стойността на извършените във връзка със застрахователното събитие разходи за репатриране на увреденото превозно средство, за претоварване на намиращата се в него стока и за подмяна на гумите в размер на 7 177.73 лв., отразени в 3 бр. фактури. В изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК в исковата молба ищецът е посочил цена на иска 32 177.73 лв., върху която е заплатена държавна такса и която не е ревизирана от съда по реда на чл. 70, ал. 1, изр. 3 ГПК. От съдържанието на исковата молба, разгледана като единство от обстоятелствена част и петитум, следва категоричен извод, че с нея ищецът е предявил осъдителен иск срещу ответника - застраховател за заплащане на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на сумата 32 177.73 лв., посочена като цена на иска, която се съизмерява със стойността на твърдените имуществени вреди от произшествието на 08.03.2024 г., разграничени по съдържание и размер в молбата. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил „предявените обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 КЗ“, след като в мотивите е направил извод, че „предявеният по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ иск“ е неоснователен. Сезиран с въззивна жалба от дружеството - ищец, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е осъдил „Застрахователно акционерно дружество Евроинс“ АД да заплати на „Ман Транс - БГ“ ЕООД „сумата от общо 19 961.73 лв. или 10 206 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди и разходи, необходими за възстановяване на влекач „МАН“, модел „ТГА 18 480“ с рег. [рег.номер на МПС], претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 08.03.2024 г.“, посочвайки в диспозитива отделните суми, които формират присъденото „обезщетение за имуществени вреди и разходи“ (4 560 лв. - претърпени загуби под формата на извършен разход за репатриране на ППС, 1 008 лв. - разход за претоварване и извозване на намиращата се във влекача стока след настъпване на ПТП, 1 609.73 лв. - разход за закупуване на гуми, монтаж и демонтаж, и 12 740 лв. - стойност на направен ремонт), като е отхвърлил иска по отношение на стойността на извършения ремонт за разликата над 12 740 лв. до 25 000 лв. В мотивите към въззивното решение се съдържат изводи, че „решението, с което искът е отхвърлен, е неправилно и като такова следва да бъде отменено“, а също и че „предявеният иск следва да се уважи частично в размер на 7 177.73 лв. (сбор от сумите 4 560 лв., 1 008 лв. и 1 609.73 лв.), както и за сумата 12 740 лв. от претендираните 25 000 лв. - стойност на направения ремонт“. От констатацията в мотивите към въззивното решение, че е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, който е частично основателен за сумите 7 177.73 лв. и 12 740 лв., и от произнасянето в диспозитива на решението следва, че въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по предявения с исковата молба на „Ман Транс - БГ“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с цена 32 177.73 лв., а не по обективно съединени осъдителни искове със самостоятелна цена за заплащане на парични суми, претендирани като дължими на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сборът от които формира сумата 32 177.73 лв. Цената на предявения иск е над предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв. (равностойност на 10 225.84 евро), поради което изводът в обжалваното разпореждане за частична недопустимост на касационната жалба поради необжалваемост на въззивното решение в частта относно произнасянето „по осъдителните искове за сумите 4 560 лв., 1 008 лв. и 1 609.73 лв.)“ е незаконосъобразен и е довел до неправилност на разпореждането. По изложените съображения постановеното от съдията - докладчик по в. т. д. № 50/2026 г. на Апелативен съд - В. разпореждане № 458 от 22.04.2026 г. следва да бъде отменено. Предвид обстоятелството, че препис от касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Евроинс“ АД, във връзка с която е образувано т. д. № 1326/2026 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е връчен на насрещната страна „Ман Транс - БГ“ ЕООД след постановяване на разпореждането от 22.04.2026 г. и дружеството е депозирало отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, съобразен с частичното връщане на жалбата, на „Ман Транс - БГ“ ЕООД следва да бъде предоставена възможност в едномесечен срок от уведомяването да подаде отговор със становище по поддържаните в изложението към жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната част за сумите 4 560 лв., 1 008 лв. и 1 609.73 лв., както и по основателността на касационната жалба във върнатата с разпореждането част. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,