Определение № 4385 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 815/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) против въззивно решение № 210/04.12.2023 г. по в. гр. д. № 425/23 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 102/30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 142/2022 г. на ОС –Кърджали, в частта, в която е отхвърлен предявеният от КОНПИ срещу А. А. А. иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) за отнемане в полза на държавата на имущество, както следва: сумата в размер на 13 209 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на УПИ ... „..“ от квартал ... по плана на [населено място], [община], с площ на имота 500 кв.м., без административен адрес, при следните граници: от изток УПИ .. „..“ от квартал ..., от запад улица, от север улица и от юг УПИ ... от квартал ..., заедно с построената в имота сграда, построена в груб строеж, а именно двуетажна масивна жилищна сграда с тавански жилищен етаж със застроена площ на първи етаж 182 кв. м.; лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 320 ЦДИ, рег. [рег.номер на МПС], рама № WDB21 10261A230842, двигател № 64896130013912, цвят сив металик, дата на първоначална регистрация 12.02.2023 г.; лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 270 ЦДИ, рег. [рег.номер на МПС], рама № WDB2030161A144420, двигател № 61296230096677, цвят сив металик, дата на първоначална регистрация 11.05.2001 г.; товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект 230“, рег. [рег.номер на МПС], рама № WF0UXXTTPU3L02751, двигател № НСРА3L02751, цвят бял, дата на първоначална регистрация 30.06.2003 година.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е признал като доход на ответника сумата 66 698,58 лв. - получени преводи от трети лица чрез системи за бързи разплащания, поради което неправилно е определил крайния резултат, формиращ извода налице ли е несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) между имуществото и нетния му доход.

В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, обобщени и прецизирани от съда:

1. „Представляват ли имущество по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на чл. §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в края на проверявания период?“;

2. „Представляват ли законен доход парични средства, получени от трети лица чрез системите за бързи разплащания, без посочено основание?.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че произнасянето на ВКС по повдигнатите въпроси би допринесло за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и развитието на правото, тъй като след постановяване на решението по ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС съдебна практика липсвала.

Ответникът по касационна жалба А. А. А. изразява становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да потвърди в обжалваната от КОНПИ част решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е достигнал до извод за липсата на значително несъответствие между имуществото на ответника А. А. А. и нетния му доход в проверявания период.

Съдът е приел, че ответникът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 155, ал. 5 от НК, попадащо сред посочените в чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). С решение от 06.04.2022 г. на КОНПИ срещу ответника А. А. А. е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Периодът на проверката бил от 11.03.2011 г. до 11.03.2021 година. За да постанови решението си, въззивният съд e приел въз основа на заключението на вещото лице Г. Д. от 0 1.06.2023 г., че стойността на придобитото от ответника имущество за проверявания период възлиза на 410 219,21 лева. Позовавайки се на разрешенията в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съдът е изключил от придобитото имущество преминалите през патримониума на ответника, но неналични в края на проверявания период, парични средства. От сумата 410 219,21 лева е изключил: стойността на отчуждените в проверявания период два недвижими имота в размер на 85 569 лева (75 602 лева и 9 967 лева), сумата от 10 824, 38 лв. - вноски за погасяване на потребителски кредити, както и 94 871 лева - пазарната стойност на отчуждените в проверявания период МПС. След като е намалил стойността за придобитото имущество от 410 219,21 лв. със сумите на отчуждените недвижими имоти 75 602 лв. и 9 967 лв., сумата на направените погасителни вноски по потребителски кредите 10 824,38 лв. и сумата на разходите от отчуждените МПС 94 871 лв., въззивният съд е приел, че придобитото имущество възлиза на 218 954,83 лева. Кредитирайки заключението на вещото лице Д. от 0 1.06.2023 г., въззивният съд е установил, че доходите на ответника от трудови възнаграждения и от усвоени кредити възлизат на 106 781,25 лева. Към посочения от вещото лице доход от 106 781,25 лв. въззивният съд е прибавил сумата от 66 698,58 лв. за получени преводи от трети лица (57 514,05 лв. - чрез „Кеш Моней 9“ЕООД, а 9184,53 лв. - чрез „Изипей“АД), описани на стр. 24 от заключението на вещото лице. По този начин е определил доходите на ответника на 173 479,83 лева. От тази сума съдът е приспаднал обичайните и извънредни разходи на ответника, възлизащи общо на 89 579,88 лв. (стр.9 от заключението) и е изчислил нетния му доход на 83 899,95 лева. Разликата между придобитото имущество, възлизащо на 218 954,83 лв., и нетния доход на ответника в размер на 83 899,95 лв. е определена на 135 054,88 лв., т.е. под 150 000 лева, поради което е обоснован извод за липсата на значително несъответствие по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и неоснователност на иска.

Неоснователно е искането за селектиране на касационната жалба по двата поставени въпроси на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/18.05.2023г. по т. д. № 4/2021 г.на ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В същото решение се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Наличието на съдебна практика на ВКС по поставените въпроси, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, вкл. и дадено по тези въпроси обвързващо за съдилищата тълкуване на правните норми, изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ с оглед изхода на делото КОНПИ следва да заплати държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 14 000 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение