Определение № 277 от 01.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3379/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Й. З. Т. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение от 03.02.205 г. по гр. д. № 305/2014 г. на Окръжен съд Монтана, с което са уважени предявените от Т. З. Т., починал в хода на процеса и заместен от наследниците му А. А. О. и А. А. О., при условията на обективно кумулативно съединяване ревандикационни искове, като касаторът е осъден да предаване владението на 4/12 ид. ч. от недвижим имот: 1. нива от 82.791 кв. м., съставляваща имот № 035010 в землището на [населено място]; 2. нива с площ от 4.970 дка, съставляващ имот № 086060; 3. нива с площ от 3.634 дка, съставляваща имот № 219189 и 4. ливада с площ от 3.001 дка, всички в землището на [населено място], като за разликата до претендираните идеални части от всеки от тях, исковете са отхвърлени като неоснователни. При проверка за допустимостта на касационната жалба ВКС, І г. о., в настоящия си състав констатира следното: Срещу касаторът са предявен от брат му Т. Т., заместен в хода на процеса от наследниците му, при условията на обективно кумулативно съединяване ревандикационни искове за 1/4 ид. ч. от недвижим имот - нива от 82.791 кв. м., съставляваща имот № 035010 в землището на [населено място] с данъчна оценка 8544.00 лв. придобита на основание наследяване и земеделска реституция от наследодателя З. М., баща на страните, както и за предаване владението на по 1/12 ид. ч. от три имота; 1. нива с площ от 4.970 дка, съставляващ имот № 086060 с данъчна оценка 705.20 лв.; 2. нива с площ от 3.634 дка, съставляваща имот № 219189, с данъчна оценка 421.90 лв. и 3. ливада с площ от 3.001 дка с данъчна оценка 338.20 лв., всички в землището на [населено място], които имоти са придобити на основание наследяване и земеделска реституция от наследодателя Т. М., дядо на първоначалните страните. Касационната жалба е подадена на 30.03.2015 г. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията му от ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е данъчната, а ако няма такава пазарната, оценка на вещното право, а по исковете за парични вземания – исковата сума. Цената на исковете е определена по данъчната оценка на имотите, данни за което е установено с представени удостоверения за данъчна оценка, издадени от [община] (л. 50-57 по гр. д. № 70474/2013 г. на РС Монтана. За всеки един от предявените искове тя е под 5000 лв., поради което подадената касационна жалба се явяват процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.