Определение № 495 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2083/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. Ч. срещу решение № 181/13.12.2022 г. по в.гр.д.№ 329/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Габровския окръжен съд, с което предявеният от жалбоподателя П. Х. Ч. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на пътнотранспортно произшествие, е отхвърлен за разликата над уважения размер 30 000 лева до сумата 50 000 лева. Ответникът по касационната жалба ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба. Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното решение и е редовна. За да постанови въззивното решение по жалба на П. Ч. срещу отхвърлителната част от претенцията му за обезщетение въззивния съд е приел следното: Въззивният съд, който е бил сезиран с довод на П. Ч., че първоинстанционният съд е определил занижен размер на обезщетението, тъй като не е съобразил всички релевантни за спора факти за вида и тежестта на получените от него увреждания, е изложил самостоятелни мотиви за вида и тежестта на получените от пострадалия ищец наранявания и увреждания, периода на възстановяване, възрастта на пострадалия, търпените болки и за каква продължителност от време, страдания и дискомфорт и очакваните негативни последици за качеството на неговия живот. Въззивният съд е установил и преценил фактите, които имат значение за преценката на травмите на ищеца, предприетото лечение и последиците от него въз основа на събраните по делото доказателства, включително на приетото по делото неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на съставените документи. По-конкретно въззивният съд е установил и преценил значението на посочените в касационната жалба факти: конкретните травми и счупване на шийни прешлени, установената дискова херния и дегенеративни промени на прешлените на шията с дискови протрузии и свързаните с това болки, страдания и неудобства от поставената обездвижваща шията яка; травмата на палеца на десния крак и оток на същия, както и други травми. Въззивният съд е обсъдил вида и продължителността на лечението и продължителността на периода, през който пострадалият ищец е имал нужда от чужда помощ при обслужване в ежедневието си. Въззивният съд е обсъдил какви болки, с какъв интензитет и за каква продължителност от време е търпял и търпи пострадалият ищец. Въззивният съд е обсъдил кои травми са преминали – на десния крак и лявата гръдна област, както и кои продължават - световъртеж, загуба на ориентация и пристъпите на болки в шията и задната част на главата. Въззивният съд е преценил, че претърпените от пострадалия ищец наранявания и травми поотделно и в съвкупност не представляват опасност за живота му, че не се е наложило извършването на хирургически интервенции и операции, че няма данни за усложнение на здравословното му състояние и към момента и че възстановителния процес е протекъл нормално, като интензивните болки и страдания са търпени през първия месец на възстановителния период, след което са започнали да намаляват. Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на довода на П. Ч. за неблагоприятните последици в бъдеще на установената дискова херния на ниво 2-3 - ти шийни прешлени, като е приел, че по делото няма доказателства за това, а само евентуална вероятност. Въззивният съд е съобразил, че въпреки медицинските препоръки П. Ч. не е провеждал физиотерапия, което е дало негативно отражение на възстановяването му, а веднага след произшествието пострадалият не е потърсил медицинска помощ. Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователността на доводите на жалбоподателя, че определеният размер на обезщетението не съответства на икономическата обстановка. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Във връзка с доводи, че въззивният съд не е взел предвид всички обстоятелства около конкретно претърпените от пострадалия неимуществени вреди, както и тяхното значение за определяне на справедливия размер на обезщетението, касационният жалбоподател извежда материалноправния въпрос: Какви критерии следва да вземе предвид решаващият съд при определяне на размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД и следва ли съдът да вземе предвид всички или само част от конкретните обективни факти и обстоятелства от съществено значение за определяне на претърпените неимуществени вреди и тяхното справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, с което е прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представя и съдебни решения на Пловдивския окръжен съд, на Варненския окръжен съд и на Софийския градски съд, които обаче не обосновават допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да бъдат обсъждани. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с приетото в посоченото ППВС 4/68 г. и следващата практика на ВС и ВКС: Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е установил и обсъдил поотделно и в съвкупност обстоятелствата и фактите, които имат значение за претърпените от ищеца увреждания и определяне на справедливия размер на обезщетението им. Травмите, нараняванията, видът и продължителността на предприетото лечение и последиците от него, интензитета и продължителността на болките, страданията и неудобствата са установени от събраните по делото доказателства и преценени въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което е изготвено въз основа на съставените протокол за ПТП и медицински документи. По-конкретно: въззивният съд е обсъдил всички релевантни факти, които са установени от експертизата поотделно и в съвкупност и е основал на тях правните си изводи. Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Касационният жалбоподател обосновава соченото основание с доводи, че въззивният съд неправилно не е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, а при определяне на размера на обезщетението не е съобразена икономическата обстановка в страната и съдебната практика при случаи със сходни травматични увреждания. В конкретния случай при запознаване с мотивите на обжалваното решение настоящият състав не установи основателността на наведените доводи за очевидна неправилност и не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). За преценка на основателността на наведените доводи за очевидна неправилност е необходимо да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства, което не може да бе извършено в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото. Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски и е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 3 840 лева с ДДС, за които искането е основателно. Воден от изложеното съдът