Определение № 429 от 24.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2555/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Брамас-96“ АД чрез адв. Пл. К. срещу решение № 1212/22.05.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговска колегия, девети състав по в.т.д. № 5977/2018 г., при поправка на очевидна фактическа грешка в него с решение № 2017/02.08.2019 г. С решението на САС е отменено решението на Софийски градски съд /СГС/ в осъдителната му част и е отхвърлен като неоснователен иск на „Брамас-96“ АД срещу Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата 478979.27 лв. и са присъдени разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – Българска агенция по безопасност на храните оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК, поради следните съображения: Отношенията между страните са по сключен договор № 57/13.06.2014 г. за извършване на услуга по реда на чл.92а ал.7 ЗОП и е за събиране, транспортиране и обезвреждане на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни, отглеждани в обекти само за лични нужди по позиция № 1 на обявената от БАБХ обществена поръчка. Съгласно сключения договор „Брамас-96“ АД се е съгласил да извърши срещу заплащане възложените от БАБХ дейности и услуги в посочени 18 административни области /чл.2 от договора/. Възложителят БАБХ се е задължил да заплаща възнаграждение в размер на действително извършени разходи за дейностите по чл.1 ал.1 от договора, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, неразделна част от сключения договор и след осигуряване на средства по бюджета на БАБХ от МЗХ за извършената услуга /чл.3 ал.1 от договора/. Изпълнител по този договор е „Брамас-96“ АД, като няма спор, че ответната агенция е платила за извършената от него работа и по издадените за нея фактури суми в общ размер от 2515060.80 лв. с ДДС. Спорът между страните е за дължимост на възнаграждение по последните три фактури, за част от които има плащане. За да уважи иска за дължимо възнаграждение по тези фактури СГС е приел, че се дължи плащане на извършената дейност, за която няма спор, че е извършена, независимо, че размерът е над приведените суми по сметка на агенцията, одобрени от министъра на земеделието и храните. За да отмени решението на СГС в уважителната му част и да отхвърли иска за претендираната главница от 478979.27 лв. САС е приел, че между страните е сключен договор по чл.92а ал.7 ЗОП, в която процедура „Брамас-96“ АД е обявен за изпълнител и е класиран на първо място с предложената от него месечна цена на изпълнение. Именно поради това, според САС, процесният договор е сключен с „Брамас-96“ АД и предложената от него месечна цена за услугата, съобразена със срока на договора прави сумата от 2515060.80 лв. с ДДС и която не е спорно, че е платена от възложителя на изпълнителя. Според САС в чл.3 ал.2 т.7 от договора страните са договорили, че общият размер на разходите за срока на договора не може да надхвърля годишния размер на разходите за дейността, одобрени от министъра на земеделието и храните и в случай, че одобреният от министъра размер бъде надхвърлен, преди изтичане на срока на договора, то изпълнителят се задължава да продължи да извършва услугата до изтичане на срока за своя сметка. Според САС смисълът на тази клауза от договора не оставя съмнение, че изпълнителят при осъществяване на предмета на обществената поръчка не може да надвишава предложената от него цена при участието в процедурата, както и общата стойност на договора и ако я надвишава то направените разходи остават за негова сметка. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съобразно тези указания изложените от касатора доводи и формулирани с тях въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК доколкото не са свързани с изложените съображения, формиращи решаващата воля на съда, а са хипотетично поставени и изразяват само защитната теза на касатора и неправилността, според него, на въззивното решение. Така формулираните въпроси с допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК са свързани с правомощията на въззивния съд при произнасяне по въззивна жалба и съответствието на това произнасяне с указанията в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но без конкретика относно липсата на произнасяне по определени доводи, както и без връзка с изложените от САС съображения, свързани с представената от изпълнителя оферта и сключения във връзка с нея договор по реда на чл.92а ал.7 ЗОП, както и конкретните клаузи от този договор. Всички доводи в тази част на изложението касаят оспорената от касатора правилност на решението и крайния изход на спора между страните, но тези доводи не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Във втората част на изложението си и сочен допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: „ 1. Какво е значението за съотношението между правилото по § 21 т. 4 от ДР на ЗОП /предишен §1, т. 1Б от ДР на ЗОП (отм.)/ във вр. с чл. 266, ал. 1 на ЗЗД и това по клаузи в договора за обществена поръчка, налагащи безвъзмездно изпълнение на услуги включени в тях? 2. Какво е значението на оферираната цена от участник в процедурата по ЗОП за изпълнение на услуга, явяваща се показател за оценка на офертите, формирана на база предложени единични цени съотнесени към прогнозни обеми за изпълнение на дейностите и нейното влияние върху общата стойност на договора за обществена поръчка, когато в последната има заложена клауза, че изпълнените услуги се заплащат в размер на действително извършените дейности?“ И тези въпроси са хипотетично поставени, необсъждани в този им вид от САС и при липсата на спор между страните, че процесният договор между тях е сключен по реда на ЗОП, а не по ЗЗД и специалните разпоредби на ЗОП са възпроизведени в клаузи на сключения договор, поради което са приложими те, а не хипотетичното им съотнасяне с разпоредби от ЗЗД, както поддържа касаторът. Тези въпроси изразяват само защитната теза на касатора и целят пререшаване на спора, не са свързани с изложените от САС съображения, формиращи решаващата му воля и не обуславят хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: