Определение № 60443 от 02.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 989/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 10 от 5.01.21г.по в.гр.дело № 2509/20г.на Софийския апелативен съд в частта,с което е потвърдено решение № 2299 от 21.04.20г. по гр.дело № 16095/18г.на Софийски градски съд в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, предявен от Ц. Й. К. против Прокуратурата на Република България, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 7.03.18г. до окончателното изплащане. Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба Ц. К. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 2.04.15г. на ищеца Ц. Й. К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.304а вр.с чл.304 НК- подкуп на длъжностни лица,за да не извършат действия по служба, по което обвинение е оправдан с влязла в сила на 6.03.18г.присъда.По време на наказателното производство е бил задържан с прокурорско разпореждане и мярка за неотклонение за периода от 1.04.15г.до 13.07.15г.Установено е по делото,че са проведени седем съдебни заседания,на които ищецът е присъствал,както и че наказателното производство е водено не само против него,но и против друго лице.Прието е от представената справка за съдимост на ищеца,че на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,като на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири години,за което е одобрено споразумение,за престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.1 и т.3,вр.ал.1, вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.2, вр.чл.20 ал.2 вр.с ал.1 от НК.Във връзка с повдигнатото обвинение е бил задържан за периода от 1.03.11г.до 11.05.11г. За установяване на твърдяните вреди от неимуществен характер са събрани гласни доказателства. Прието е от съда,че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ при условията на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.При определяне размера на обезщетението за доказаните неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид ,че ищецът е претърпял обичайните за едно лице,подложено на наказателно преследване – притеснения и тревога от възможността да бъде осъден,засягане на достойнството,стрес,изолация,трудности в семейството. Съобразено е още, че периодът на висящност на наказателното производство не е бил неразумно дълъг – 3 години.За обосноваване по-висок размер на обезщетението е посочено,че ищецът е бил задържан за продължителен период от време – 3 месеца и 13 дни, както и това ,че през това време не е могъл да бъде в помощ при отглеждане на двете си малки деца и е загубил частично възможността да упражнява своята търговска дейност и да гарантира прехрана на своето семейство.За репариране на претърпените неимуществени вреди въззивният съд е приел,че сумата от 12 000 лв е справедлив размер на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по въпроса за критериите по чл.52 ЗЗД, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. с приложените решения –р.№ 176 от 13.10.16г.по гр.дело №964/16г.на Трето г.о.; р. № 276 от 13.03.13г.по гр.дело № 638/12г.на Трето г.о.; р.236 от 19.10.16г.по гр.дело № 1543/16г.на Четвърто г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.