Определение № 611 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2441/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], приподписана от адвокат К. К., срещу решение № 367/14.12.2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 544/2012 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 ГПК. Ответниците по жалбата – [фирма] в несъстоятелност и Г. Я. К. в качеството й на синдик на [фирма] /н/ не взимат становище по жалбата. Третото лице помагач – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред Варненски окръжен съд /В./ е предявен иск по чл.647 т.3 ТЗ /ред. преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/2013 г./ от Г. Я. К. в качеството й на синдик на [фирма] /н/ срещу [фирма] /н/ и [фирма] при участие на третото лице [фирма] за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършената сделка между ответниците, обективирана в договор от 06.04.2010 г., с която обявеното в насъстоятелност дружество е продало на [фирма] движимо имущество – лек автомобил за 17000 лв. Искът е уважен от В., чието решение е потвърдено от ВАС. ВАС е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.647 т3 ТЗ /ред. преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/2013 г./: сделката е възмездна, извършена е в двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност и даденото надхвърля значително полученото. Относно третата предпоставка, която е била спорна между страните, ВАС е изложил подробни съображения, свързани с обсъждане на доказателствата за пазарната стойност на автомобила – 197770 лв. – съдебна автотехническа експертиза, при което дори тази сума да се редуцира със сумата 55221 лв. – необходима за възстановяване на автомобила, пазарната стойност би била в размер на 142549 лв. и даденото надхвърля значително полученото по договора от 06.04.2010 г – 17000 лв.. Според ВАС и да се приеме балансовата стойност на автомобила, определена от самото дружество – 35750 лв., същата се разминава в пъти и не е еквивалент на пазарната стойност. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. С изменението на ТЗ с ДВ бр. 20/2013 г. разпоредбата на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е изменена само досежно подозрителния период, което при предявен иск от синдик, какъвто е настоящият случай, не се отразява на допустимостта на въззивното решение /вж. чл.649 ал.3 изр.1-во ТЗ/. Искът не е оттеглен от синдика на [фирма] /н/, каквато възможност му дава §14, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ТЗ ДВ бр.20 от 28.02.2013г. В настоящия случай касаторът формулира въпроси в четири пункта, свързани с начина на определяне на пазарната стойност на вещ в хипотезата на чл.647 т.3 ТЗ, меродавна ли е балансовата стойност на вещта, отразена счетоводно като Д., застрахователната стойност на вещта, следва ли да се предложи друг начин за определяне на пазарната й стойност и следва ли да се тълкува стеснително разпоредбата на §1 т.19 от ДР на ЗМДТ, както и следва ли да се докаже редовността на водените счетоводни записвания в търговските книги на дружеството от страната, която се позовава на тях. Въпросите касаят обсъждането на доказателствата от решаващия съд, което е в негова компетентност и не подлежи на ревизия в настоящото производство. В случая ВАС е изложил много подробни съображения относно събраните доказателства за пазарната стойност на автомобила, предмет на продажбата – 197770 лв., 17000 лв. при приспадане от пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на автомобила от 55221 лв., балансовата му стойност – 35750 лв.,, вписана в счетоводството на самото дружество, от което е направен извод, че даденото надхвърля значително полученото - стойностите на продадения автомобил като пазарна, включително при приспадане от пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на автомобила или балансова са много по-високи от стойността –17000 лв. – цената, на която е продаден. Исканията и въпросите във връзка със застрахователната стойност и тълкуването на ЗМДТ са напълно неотносими към спора и приложимата разпоредба на чл.647 т.3 ТЗ /ред. преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/2013 г./. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС намира, че всички формулирани въпроси в изложението на касатора не представляват основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. След като формулираните от касатора въпроси не обосновават общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не се извършва преценка на допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК / т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: