Определение № 706 от 07.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3324/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Р. (България)”ЕАД - [населено място] срещу Определение № 2369 от 28.08.2015 г. по ч.т.д. № 1037/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 943 от 12.02.2015 г. по т.д.№ 6909/2014 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят иска производството по делото да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК поради образуваното във ВКС, ОСГТК тълк.д.№1/2015 г., по което за разрешаване е поставен въпросът за съдбата на ипотеката след продажба на имота по реда на принудителното изпълнение по ЗОЗ, въпрос, обуславящ настоящия спор. Алтернативно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за участието на ипотекарния кредитор в производство за принудително изпълнение по ЗОЗ и с оглед данните по делото излага, че съдът се е произнесъл по въпроса: може ли ипотекарният кредитор да защити правата си в производство по принудително изпълнение по ЗОЗ и счита ли се присъединен кредитор с оглед чл. 40 ал. 1 ЗОЗ, ако не участва в производство по ЗОЗ, и не е легитимиран да обжалва действията на изпълняващия по реда на ЗОЗ кредитор, нито има гаранция, че вписаната в негова полза ипотека, няма да бъде заличена след продажбата по реда на ЗОЗ, по който въпрос съдът не е дал отговор, приемайки, че ипотекарният кредитор има предимство пред заложния кредитор, щом е вписал по-рано ипотеката. Счита, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС за задължението на съда да мотивира решението си и тогава, когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, описва поредицата сделки, съдържащи се в исковата молба, с които ще бъде лишен от право на предпочтително удовлетворяване и ще се стигне до заличаване на учредените ипотеки върху имоти, върху които е извършено изпълнение по ЗОЗ, като активи, включени в заложеното търговско предприятие, за да обоснове правния си интерес да защити правата си чрез предявения иск. Иска да се допусне касационно обжалване на определението и същото да се отмени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че определението е въззивно и с него е прекратено производството по делото по предявени искове за установяване нищожност, на различни основания, на договор за особен залог на търговско предприятие, цената на които искове не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна. За да потвърди определението, с което прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, предявен от „Р. (България) [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място], съдът е посочил, че у ищеца липсва правен интерес - той е трето лице за атакуваната правна сделка и не твърди, че особеният залог засяга пряко качеството му на ипотекарен кредитор и дори и да се постанови решение, с което исковете да бъдат уважени, това не би се отразило на правата на ищеца - решението не може да заличи извършеното вписване на договора за особен залог по партидата на първия ответник. Съдът е заключил, че в качеството си на ипотекарен кредитор ищецът има предимство пред заложния кредитор в съответствие с чл. 136 и чл. 153 ЗЗД - чл. 16 ЗОЗ. С оглед изложеното въпросът: ипотекарният кредитор има ли предимство пред заложния кредитор, щом е вписал ипотеката преди договора за прехвърляне на търговско предприятие по реда на ЗОЗ, с извършване на проданта по реда на ЗОЗ, погасяват ли се вписаните върху имота ипотеки, и как може да защити правата си, е релевантен за делото. С Разпореждане от 16.09.2015 г. на Председателя на ВКС, на основание чл. 292 ГПК е образувано тълк. дело № 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК по два въпроса, от които вторият: Оригинерен или деривативен способ за придобиване на собственост върху имота е продажбата на недвижим имот, като част от заложено по реда на ЗОЗ търговско предприятие и съответно дали с извършване на проданта по реда на ЗОЗ, се погасяват наложените възбрани и/или вписаните върху имота ипотеки. Тъй като решаването на този въпрос с тълкувателното решение ще има значение за преценката налице ли е поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение относно наличието на правен интерес у ищеца от предявените искове, производството по частната касационна жалба следва да се спре на основание чл. 292 ГПК. Затова Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение