Решение № 290 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2982/2013 г.

Решение № 290 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2982/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма], [населено място] срещу решение от № 277/10.01.2013 г., по в. гр. д. № 497/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е оставено в сила решение № 316/10.08.2012 г., постановено по гр. д. № 2634/2011 г. на Видинския районен съд, с което е отменена заповед № 693/18.11.2011 г. на Директора на МБАЛ [фирма], [населено място], с която на Б. И. К. от [населено място] е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" и са присъдени разноски и държавна такса. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Застъпва се становище, че в разрез със събраните по делото доказателства съдът е приел, че работодателят не е изпълнил императивното изискване на чл. 193 КТ да поиска писмени обяснения от служителя преди да му наложи дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение". Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което предявеният иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, да бъде отхвърлен. Ответникът по касация Б. И. К. от [населено място] оспорва основателността на касационната жалба. Подробни съображения развива в представения по делото писмен отговор и писмена защита. С определение № 834 от 02.07.2013 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дали обясненията, дадени във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, установени при извършени проверки, които са послужили като повод за налагане на дисциплинарно наказание и дадени преди дисциплинарното наказание представляват обяснения по чл. 193 КТ. Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване с решение № 398/25.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 748/2001 г. на III г. о За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказване е незаконосъобразна поради неспазване на императивното изискване на чл. 193 КТ и само на това основание е отменил същата. Прието е, че представените по делото писмени обяснения на ищеца не представляват надлежно изслушване на служителя по см. на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото от същите става ясно, че са дадени по повод извършени по- рано проверки и към момента на депозирането им дисциплинарно наказващият орган не е бил уточнил нарушенията от обективна и субективна страна. Въззивният съд изцяло е споделил изложените в тази насока съображения на районният съд, според който при поискване на обясненията работодателят е следвало да уведоми работникът или служителят за започналата срещу него дисциплинарна процедура да индивидуализира дисциплинарното нарушение чрез посочване трите имена на извършителя на нарушението, длъжността и мястото на работа, точно и пълно описание на извършеното нарушение, момента / времето / на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, доказателства потвърждаващи фактите / ако има такива/. Прието е, че работодателят следва да отправи писмена покана с посочен срок за изпълнение за даване на обясненията като същите следвало да бъдат поискани в рамките на дисциплинарната процедура и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание след като наказващия орган е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна. С решение № 398 от 25.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 748/2001 г., III г. о. е прието, че във връзка със задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е необходимо и достатъчно в съдебния процес да се установи, че същият е поискал обяснения от работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Съществен е фактът на поискване на обясненията, който факт може да се установява в процеса с всички доказателствени средства. Установи ли се, че работодателят е поискал обясненията, той се счита за изправен по отношение задължението по чл. 193, ал. 1 КТ. Върховният касационен съд намира за правилна практиката, застъпена в цитираното решение по гр. д. № 748/2001 г. на ВКС, III г. о. По същество КТ не съдържа формално регламентирана процедура за налагане на дисциплинарно наказание в това число и относно искането на обяснения по чл. 193 КТ, в каквато насока са мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща въззивната инстанция. С оглед на това не е необходимо поканата за изслушване да бъде в определена форма и да бъде предшествана от някакъв формален акт по откриване на дисциплинарно производство или от уведомление, че се открива такова производство. Безспорно е, че субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. След като такива обяснения са поискани, следва да се приеме, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено. В случая работодателят е поискал обяснения от ищеца с оглед констатациите на две проверки, извършени от РЗИ - [населено място] и отразени съответно в Констативен протокол за извършена проверка № 09-07/13.09.2011 г. и Констативен протокол № 10-09/14.10.2011 г., които са установили сериозни нарушения в отчетната документация на пациентите в Отделението по психиатрия при МБАЛ [фирма] - [населено място], което по същество представлява нарушение на правилата на вътрешния трудов ред в МБАЛ "Света П. АД / конкретно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ /. Обясненията са били искани от ищеца в качеството му на началник на проверяваното отделение и във връзка с неговите правомощия и задължения да осъществява контрол върху лекарите, медицинските специалисти да изпълняват задълженията си във връзка с екзактното оформяне на документацията на пациентите. Следователно ищецът е бил наясно във връзка с какви нарушения /по своя характер дисциплинарни/ са исканите от него обяснения като същите релевират именно с посочените в констативните протоколи нарушения. С оглед на това следва да се приеме, че изискването по чл. 193 КТ в случая е изпълнено. Отделно от това следва да се посочи, че самият ищец в исковата молба не твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ. Като е приел, че това задължение не е изпълнено и само на това основание заповедта за налагане на дисциплинарно е отменена, съдът е постановил неправилно решение. Същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Безспорно е установено по делото, че в ръководеното от ищецът отделение са допуснати констатираните при проверките пропуски в оформянето на медицинската документация на пациентите /липса на анамнеза, обективно състояние, обективен статус, лечебно- диагностичен план, наблюдения на болния и назначения, усложнения, придружаващи заболявания, изхода от хоспитализацията и пр./ както и обстоятелството, че същият е имал задължения да осъществява цялостен контрол на дейността в отделението в това число и дейността във връзка с правилното изготвяне на медицинската документация, което представлява нарушение на чл. 8, т. 5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма] [населено място]. Визираните нарушения са тежки като тежестта им се определя и от обстоятелството, че са извършени при осъществяване на дейност, която касае живота и здравето на определена категория болни. С оглед на това наложеното дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" съответства по тежест на допуснатите нарушения. Обстоятелството, че ищецът е бил в отпуск по време на посочените в заповедта проверки е без значение, доколкото нарушенията са допуснати във време извън ползвания от него отпуск /. Следва да се посочи и това, че същите нарушения са били установени и при последваща проверка / констативен протокол от 18.10.2011 г., изготвен при назначена от Изпълнителния директор на болницата проверка, който не е посочен в заповедта /. Обстоятелството, че отговорност за нарушенията безспорно носят и съответните лекуващи лекари, само по себе си не намалява нито води до отпадане на дисциплинарната отговорност на ищеца като ръководител на отделението. По делото не е установено по категоричен начин, че допуснатите нарушения се дължат на обективни причини и по-конкретно на недостиг на медицински персонал. Дори да се приеме, че работата на отделението е била затруднена поради недостиг на персонала това не оправдава допускането на констатираните нарушение предвид техния характер и сферата на дейност, в която са осъществени. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в производството разноски в размер на 610 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.