Определение № 285 от 09.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1080/2023 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на синдика на „Денков Строй - 94“ ЕООД (н) срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът „Политрафик“ ООД оспорва жалбата, длъжникът „Денков Строй - 94“ ЕООД (н) не изразява становище. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за обявяване спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Денков Строй - 94“ ЕООД (н) на недействителността на сключен между това дружество и втория ответник договор за продажба на недвижими имоти и за връщане на част от последните в масата на несъстоятелността. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по атакуваната сделка даденото не надхвърля значително по стойност полученото по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Извода си е основал върху приетите за установени факти, че при цена на сделката от 610 000 лв. действителната пазарна стойност на продадените имоти към момента на сключване на договора е била в размер на 616 800 лв. (според заключението на първоначалната оценителна експертиза) или в размер на 625 516 лв. (според заключението на повторната експертиза) или превишение в размер на не повече от 2,5 %. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводите, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?“ в противоречие с посочена от жалбоподателя практика на ВКС. Касационно обжалване не следва да се допуска. Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, така както то е разяснено в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК, да е включен в предмета на делото и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. В основата на решаващия правен извод за отсъствие на значително несъвпадение в стойностите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК действително е поставена пазарната стойност на продадените имоти, установена с експертните заключения, второто от които не е било оспорено от страните. Доколкото обаче не е посочено във връзка с кои други доказателства, събрани по делото, според жалбоподателя въззивният съд е бил длъжен да обсъди експертните заключения, остава необоснована изискваната от чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/2009 връзка на обусловеност между формулирания въпрос и правните изводи на въззивния съд. Освен това следва да се отбележи, че предвид липсата във въззивната жалба на конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, в частност относно приетата за установена от първоинстанционния съд пазарна стойност на продадените имоти, процесуалният въпрос за установяването на тази стойност не е включен в предмета на въззивното производство по аргумент от чл. 269, изр. 2 ГПК, което изключва наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. С тези мотиви съдът