Определение № 4691 от 17.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 258/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 123 от 31.08.2023г. по в.гр.д. № 129/2023г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 224 от 15.02.2023г. по гр.д.№ 1275/2022г. като е отхвърлен иска му против Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата от 60 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отказ на ответника да защити правата му като съдейства за осъществяване на регламентирани контакти с детето му за периода 1.11.2016г.-23.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 6.07.2022г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Касаторът в изложението към касационата си жалба поставя три въпроса /посочени са пет, но първите два са поставени двукратно/ – и във връзка с основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и с това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а последният само на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1. Длъжен ли е съдът да приеме наличие на причинно-следствена връзка между констатираното бездействие на прокуратурата и настъпилите вреди, при идентична фактическа обстановка, изложена в жалбите, подавани от ищеца до прокуратурата и в тъжбата му, с която той е сезирал РС Бургас по образуваното н.ч.х.д.№ 4218/2019г., макар и жалбите да касаят различен период от време при съобразяване на разпоредбите на чл.24, §3, вр.§ 2 от Хартата за основните права на ЕС и чл.13 ЕКЗПЧ?, 2. Правилна ли е възприетата квалификация на иска по чл.8 ЕКЗПЧ, вместо твърдяната от ищеца по чл.13 ЕКЗПЧ или коректното основание на иска е чл.4, §3 ДЕС, по аргумент на приетото в определение по гр.д.№ 1867/2015г.на ІІІ г.о.?, 3. Освобождава ли, Прокуратурата от отговорност по отношение на настъпили вреди, фактът че хипотетично ищецът е разполагал с ефективно правни средства за защита на правата си по чл.8, респ.чл.13 ЕКЗПЧ, но е избрал да сезира Прокуратурата, имайки пред вид правомощията й, съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт?

Срещу касационната жалба не е подаден отговор.

Въззивният съд е приел предявения иск за недоказан с решаващите доводи, че успешно проведеното наказателно производство от частен характер /на което ищецът се позовава/ само по себе си не може да обоснове извод за бездействие от страна на прокуратурата, а и постановената присъда касае различен от процесния период. Според съдебния състав, ищецът не е доказал и наличие на причинна връзка между установените с гласни доказателства като причинени неимуществени вреди и поведението на органите на прокуратурата. Приел е за доказано,че осуетяването на срещите между родителят и детето, са в резултат на неизпълнение на прокурорски задължения, от което е изведена липса на основание за отговорност на прокурорски органи. Последващото реализиране /по реда на частното производство/ на наказателна отговорност на майката на детето за установено нейно поведение, насочено към неизпълнение на постановено съдебно решение, е счетено от съдебния състав, че не е в пряка причинно следствена връзка и с лишаването на бащата от право на личен контакт. В мотивите е посочено, че той е разполагал със законово установен способ /чл.528 ГПК/ за принудително изпълнение, приложим за настоящата хипотеза за изпълнение на задължение за предаване на дете. Отделно от изложеното, ищецът е разполагал и с възможност да обжалва постановените откази за образуване на наказателно производство, но отменени прокурорски откази няма. Мотивите си въззивният съд е изложил, съобразявайки шест тома приложения, включващи две досъдебни производства и множество прокурорски преписки, всички по описа на Района прокуратура Бургас. Досъдебни производства са под № 954/2017г., образувано на 7.03.17г. и № 2986/2017г., образувано на 3.10.17г., обединени поради идентичност на фактите с Постановление от 20.02.2018г.в едно под № 954/17г. Те са водени срещу неизвестен извършител за деяние по чл.182, ал.2 НК – неизпълнение на съдебно решение № 2413 от 15.12.2014г. относно лични контакти с детето С. П.. Образувани са по жалба на ищеца Р. П. за това, че бившата му съпруга В. П. не му позволява да осъществява „нормален режим на контакт с малолетното му дете“, въз основа на издаден на 14.12.2016г. от РС Бургас изпълнителен лист. Отделно, са били образувани /около петдесет на бой/ прокурорски преписки, въз основа на подадени от Р. П. жалби в РП Бургас с идентично съдържание, които жалби са подадени както следва:

1. На 14.11.2016г. за това, че директора на училището и класния ръководител на дето са ограничили свижданията му с детето.По жалбата е образувана е проверка по преписка с вх.№ 12767/2016г., която е приключила с отказ за образуване на производство,

2. На 3.12.2016г. за това, че В. П. не предава детето във връзка с определения режим на лични отношения - образувана е проверка по преписка с вх.№ 782/2017г., която е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство,

3. На 7.01.2017г. за това, че В. П. не предава детето във връзка с определения режим на лични отношения - образувана е проверка по преписка с вх.№ 780/2017г., която е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство,

4. На 21.01.2017г. за това, че В. П. не осигурява контакт с детето във връзка с определения режим на лични отношения - образувана е проверка по преписка с вх.№ 1606/2017г., която е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство,

5. На 25.07.2017г. е подал жалба срещу психолог-консултант, който е изготвил е изготвил становище за състоянието на детето. След проверка по преписка с вх.№ 6689/2017г., РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство. Това постановление е обжалвано и е потвърдено и от Окръжна и от Апелативна прокуратура Бургас,

6. На 21.09.2017г. е подал жалба до РП Бургас срещу директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. След извършена проверка по преписка с вх.№ 8911/2017г., РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство срещу нея.

7. На 17.07.2017г. за това, че В. П. не осигурява личен контакт с детето, с което нарушава съдебно решение. След проверка, преписка с вх.№ 9249/2017г.е върната на РП Бургас.

8. На 28.08.2017г. за това, че В. П. възпрепятства контакта му с детето. След проверка по преписка с вх.№ 9237/2017г., РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство. Последвала е жалба до ОП Бургас, която е отменила Постановлението. След жалба от районния прокурор Апелативна прокуратура Бургас е потвърдила постановлението на РП Бургас за отказ за образуване на досъдебно производство за деяние по чл.182, ал.2 НК.

9. На 18.09.2017г. за това, че в продължение на период от около година В. П. възпрепятства контакта му с детето и го настройва срещу него. Образувана е преписка с вх.№ 9756/2017г.и след След проверка РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство. Последвала е жалба до ОП Бургас, която е отменила Постановлението. След жалба от районния прокурор Апелативна прокуратура Бургас е потвърдила постановлението на РП Бургас за отказ за образуване на досъдебно производство за деяние по чл.182, ал.2 НК.

10. На 9.10.2017г. за това, че В. П. възпрепятства контакта му с детето. След проверка по преписка с вх.№ 11895/2017г., РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство.

11. На 10.10.2017г. е подал нова жалба срещу директора на училището, в което учи детето. След проверка по преписка с вх.№ 9629/2017г., РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство. Последвала е жалба до ОП Бургас, която е отменила Постановлението. След жалба от районния прокурор Апелативна прокуратура Бургас е потвърдила постановлението на РП Бургас за отказ за образуване на досъдебно производство,

12. На 21.10.2017г. за това, че В. П. възпрепятства контакта му с детето. След проверка по преписка с вх.№ 10115/2017г., РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство. Последвала е жалба до ОП Бургас, която е отменила Постановлението. След жалба от районния прокурор Апелативна прокуратура Бургас е потвърдила постановлението на РП Бургас,

13. На 14.12.2017г. е подал жалба срещу частния съдебен изпълнител за неизпълнение на задълженията му във връзка с постановеното съдебно решение, с което са определени личните му контакти. Образувана е преписка д вх.№ 11836/2017г.на РП, по която е постановен отказ за образуване на досъдебно производство,

14. На 20.01.2018г. срещу В. П. за това, че възпрепятства контакта му с детето. Образувана е преписка № 1005/2018г., приключила с отказ за образуване на наказателно производство. /Постановлението е потвърдено и от ОП Бургас/,

15. На 20.02.2018г. срещу В. П. за това, че възпрепятства контакта му с детето. Образувана е преписка № 1832/2018г., приключила с отказ за образуване на наказателно производство. /Постановлението е потвърдено и от ОП Бургас/,

16. На 8.05.2018г. срещу директор на Дирекция Социално подпомагане Бургас. Образувана е преписка № 4012/2018г., приключила с отказ за образуване на наказателно производство,

17. На 19.05.2018г. срещу В. П. за това, че възпрепятства контакта му с детето. Образувана е преписка № 6197/2018г., приключила с отказ за образуване на наказателно производство,

18. На 7.06.2018г. срещу В. П. за това, че възпрепятства контакта му с детето. Образувана е преписка № 4910/2018г., приключила с отказ за образуване на наказателно производство. /Постановлението е потвърдено и от ОП Бургас/,

19. На 7.06.2018г. жалба срещу директора на училището, в което учи детето. След проверка по преписка с вх.№ 4911/2018г., РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство

20. На 11.07.2018г. срещу В. П. за това, че възпрепятства контакта му с детето. Образувана е преписка № 5986/2018г., приключила с отказ за образуване на наказателно производство /Постановлението е потвърдено и от ОП Бургас/.

21. На 11.07.2018г. срещу служители на МВР заради „непристойно поведение“.Образувана е преписка № 7168/2018г., приключила с отказ за образуване на наказателно производство.

22-32. Преписка № 5981/2018г. е образувана по повод на подадени множество жалби от Р. П., касаещи неосъществени срещи с детето през м.07-08..2018г. / 1.07.2018г., 5.07.2018г ,15.07.2018г., 23.07.2018г., 31.07.2018г., 4.08.2018г., 6.08.2018г., 8.08.2018г.,12.08.2018г ./ Приключила е с отказ за образуване на наказателно производство.

33-37. На 14.08.2018г., на 15.08.2018г., на 23.08.2018г., на 30.08.2018г., на 31.08.2018г. Р. П. е подавал жалби срещу майката на детето му за неизпълнение на постановено съдебно решение. По тях са образувани отделни преписки, които са обединени в една преписка под № 9915/2018г. Производството по нея /след обжалване на откази на инстанциите/ е приключило с Постановление за отказ за образуване на наказателно производство.

38. Идентично с горното е положението и с подадената на 27.08.2018г. жалба, по която е образувана преписка № 9006/2018г.на БРП.

39. На 12.10.2018г. Р. П. е подал жалба срещу заместник директора на училището, в което е учило детето му, във връзка с която е образувана преписка № 8981/2018г.на РП Бургас. Във връзка със събрани данни в хода на проверката, е образувана и друга проверка срещу служител на МВР. Двете са приключени с Постановление за отказ за образуване на наказателно производство.

40. На 2.11.2018г. за това, че В. П. умишлено възпрепятства срещите и контакта му с детето. Образувана е преписка № 3292р-10895/2019г., която е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство. Последвала е жалба до ОП Бургас, която не е била уважена. След нова жалба, Апелативна прокуратура Бургас е потвърдила издадените постановления.

41. На 22.11.2018г. за това, че В. П. възпрепятства контакта му с детето.Образуваната преписка с вх.№ 10244/2018г.е приключила с Постановление за отказ за образуване на наказателно производство.

42. На 4.01.2019г. отново е подал жалба, срещу В. П. с искане РП Бургас да провери дали не е налице извършено от нея престъпление във връзка с представен по гр.д.№ 4115/2018г.на БРС документ от 16.06.2018г., издаден от езикова школа „Тит“. Във връзка със същата е образувано проверка с № 164/2019г., приключила с отказ за образуване на досъдебно производство с Постановление от 5.09.2019г.

43-52. На 18.02.2019г. е подал жалба, срещу В. П. за това, че заради нейно поведение от три години не е разговарял с детето си. По тази жалба е образувана преписка с № 1500/2019г., към която са п рисъединени и преписките с № 1502, № 1503 и № 1504, също образувани по идентични жалби, подадени от Р. П. срещу майката на детето му. Присъединени са и преписки с № 1724/2019г., с № 2866/2019г., с вх.№ 3617/2019г., с вх.№ 3714/2019г., с вх.№ 2936/2019г., всички по описа на РП Бургас. Те са по жалби, подадени на 19.01.2019г., 5.01.2019г., 2.02.2019г., 16.02.2019г., 6.04.2019г., 9.04.2019г., 11.04.2019г., 14.05.2019г ., 16.05.2019г. По тях образуваното досъдебно производство е било прекратено.

Гореописаните множество прокурорски преписки, които са приключили по един и същ начин – с отказ за образуване на наказателно производство, след като са били образувани преписки и извършвани многобройни проверки на различни лица и органи, въз основа на подадени от настоящия касатор жалби, съдържащи повтарящи се твърдения за идентично деяние по чл.182, ал.2 НК, осъществено от едно и също лице, в продължение на продължителен период от време, мотивират настоящият съдебен състав да счете, че касационно обжалване следва да се допусне по на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с последният поставен от касатора въпрос, касаещ правото на ефективна правна защита по чл.13, във вр.с чл.8 ЕКЗПЧ. Следва да се разгледа изводимият от изложението въпрос на жалбоподателя за намеса в неприкосновеността на личния му живот /чрез евентуално засягане на правото на личен контакт между баща и дете, гарантирано от чл.8 ЕКЗПЧ/и липсата /или наличието/ на ефективно правно средство за неговата защита в хипотеза при която – след подадени над петдесет жалби до органа, компетентен да образува наказателно производство по установения ред /Прокуратурата/- са постановявани само откази, в резултат на които – установеното със съдебен акт право на личен контакт е останало нереализирано за период от повече от две години. Въпросът, който е поставен в контекста на позитивните задължения на държавата и възможността й да проведе ефективно разследване, е от значение за изхода на спора и по него не е налице установена съдебна практика.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение