Определение № 385 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1044/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 25658 от 08.08.2011 г. на М. С. М., чрез адв. Б. Ж. срещу решение № 884 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1422/2004 г. на Окръжен съд – Варна. С посоченото решение е отменено решение от 18.05.2004 г. по гр. д. № 1678/2003 г. на Районен съд – Варна и е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм.–ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационнaта жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 19649 лв., а съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка, т.е. 4912 лв., какъвто е посочен и от ищеца с исковата молба. Ето защо се налага изводът, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника по касационната жалба разноски в размер на 435 /четиристотин тридесет и пет/ лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,