Определение № 91 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 861/2014 г.

ВКСII гражданско отделение18.03.2014 г.докладчик Емануела Балевска

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 1/06.01.2014 год. постановено по гр.д. Nо 5280/2013 година на ВКС-III г.о. за оставяне без разглеждане на касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно Решение Nо 20/03.06.2013 год. по т.д.Nо 67/2013 год. на ОС-Търговище, на основание чл. 280 ал.2 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба вх. Nо 530/20.01.2014 год. на [фирма] [населено място] срещу Определение Nо 1/06.01.2014 год. постановено по гр.д. Nо 5280/2013 година на ВКС-III г.о. за оставяне без разглеждане на касационна жалба срещу въззивно Решение Nо 20/03.06.2013 год. по т.д.Nо 67/2013 год. на ОС-Търговище, на основание чл. 280 ал.2 ГПК. С частната жалба се поддържа, че извода на съда за търговския характер на спора по делото е неправилен, не е съобразено, че производството е образувано като гражданско дело пред първата инстанция и окръжният съд няма правото да променя този характер. Въззивното решение е обжалваем съдебен акт, постановен по гр.д. с цена на иска над 5000 лв. В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК срещу обжалваем съдебен акт-определение по чл. 286 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 ГПК, постановено при условията на иззета компетентност. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определението на тричленния състав на ВКС е правилно, постановено при точно приложение на закона- 104 т.4 ГПК във вр. с чл.365 т.1 ГПК. Правилно съдът е приел, че едно дело се определя като търговско по см.на закона от гл.т. на страни, когато поне едната от тях е търговец и правния спор е по повод неизпълнението на договорни задължения, поети като търговец и по повод на упражняване на тази дейност. Обуславящ подсъдността на спора пред районния съд обаче не е предмета на спора, а неговата цена- арг. чл. 104 т.4 ГПК. След като едно дело за конкретно облигационно/ парично / вземане според жената на иска следва да се разгледа като първа инстанция от районен съд, то без значение дали спора е гражданско или търговски, процедурата по разглеждане на посра се подчинява на правилата на общия исков процес в инстанциите по същество. Всеки състав на ВКС може да прецени характера на спора/ гражданско-правен или търговски / в рамките на задължителната преценката за допустимост на касационното обжалване според критериите на чл. 283 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК. След като сезираният касационен съд е преценил правилно, че с обжалваното въззивно решение е налице произнасяне по един разгледан търговски спор, то правилно е ценил допустимостта на производството според критерия цена на иска от 10 000 лв., установен от законодателя за търговските спорове. По изложените съображения, съдът

Цитирани разпоредби

8