Определение № 1003 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 27/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Стратеджия“ЕАД срещу решение № 49/30.07.2025 г. по в.т. д. № 76/2025 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 34/07.02.2025 г. по т. д. № 258/2022 г. на Бургаски окръжен съд за осъждане на „Стратеджия“ ЕАД да върне на „Алустратеджи“ С.Р.Л., със седалище и адрес на управление: Република Италия, провинция Асти, следните четири движими вещи, представляващи индустриални машини - хидравлични ковашки преси, а именно: 1.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854932- machina 12; 2. PRESSA LIQUID FORGING LF 350- ID 01161536854943- machina 11; 3.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854954- machina 10; 4.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854965 machina 9, а съгласно описанието на стр.19 в заключението на вещото лице Хр. Х. по т.д. № 258/2022 г. на Окръжен съд Бургас, индивидуализирани като преси с технологично /работно/ обозначение №1-PS/А, №2-PS/В, №3- PS/С и №4- PS/D, с посоченото в справката на стр.21 от заключението разположение в производствения обект на „Стратеджия“ ЕАД, предоставени за временно и безвъзмездно ползване на основание сключен договор за заем за послужване от 5.10.2017г. и находящи се в производствената база на „Стратеджия“ ЕАД в [населено място], местност „Мокрия камък“. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от „Алустратеджи“ С.Р.Л., с който се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.249, ал.1, вр.чл.243 ЗЗД за връщане на отдадени по заем за послужване вещи. Счел е, че между страните не се спори относно съществуването на писмен договор за заем за послужване от 05.10.2017 г., по силата на който дружеството – въззиваем е предоставило за ползване на дружеството – въззивник вещи, представляващи хидравлични ковашки преси за течен метал. Уговорен е бил срок на действие на договора една година, считано от подписването му, като страните са се споразумели продължаването действието на договора да бъде скрепено с подписан между тях анекс – чл.5 от съглашението. След изтичане срока на договора, заемателят е дължал връщане на машините на заемодателя – чл.9. С изтичане на уговорения срок, договорната връзка се прекратява - чл.11, пред.1 от договора. Приел е за установено въз основа на обясненията на изпълнителния директор на заемателя в с.з. на 22.02.2023 г., че заемодателят е предал на заемателя машините, предмет на договора и че машините се намират във фактическата власт на дружество- ответник по иска. По спорния въпрос относно идентификацията на процесните, претендирани за връщане вещи, въззивният съд е разгледал заключенията на вещи лица по технически експертизи. Посочил е, че същите независимо едно от друго са установили, че в производственото хале на касатора се намират четири опериращи в работен режим напълно оборудвани хидравлични преси, които се ползват по предназначението си на производствени мощности, и четири нефункциониращи, некомплектовани такива, които представляват корпуси на преси, а не работещи машини. Независимо, че вещите лица не са установили върху машините индивидуализацията – номера от 9 до 12, посочена в исковата молба, БАС е отчел, че доколкото пресите се намират във фактическата власт на касатора, то същият е имал възможност да заличи обозначени върху машините номера, следователно не може да се говори за отсъствие на индивидуализация на претендираните за връщане вещи. Съдът е намерил, че в депозирания от отговор на исковата молба не се оспорва, че техническото приложение, неразделна част от договора за доставка на машините, приложен по делото, се отнася до процесните съоръжения (по повод които, преди сключване на договора за заем за послужване, е извършен ремонт от касатора и е бил сключен договор за доставка на вече ремонтираните машини на ответника по касацията). Въззивната инстанция се е позовала на констатациите на вещото лице Лецовска, което е установило, че техническите характеристики на инсталираните в производственото хале на касатора и работещи машини съответстват на данните по техническото приложение – Технически характеристики. В тази връзка са били съпоставени размери, вид на електрическата инсталация, хидравличната инсталация, смазочната система и механизма за охлаждане и е бил направен извод, че изследваните преси напълно съответстват на описанието в цитираното техническо приложение. Така също съдът е отчел, че експертът е посочил, че подобно съответствие не може да се установи по отношение на четирите конструкции на машини, намиращи се в халето, чиито разкомплектовани системи и агрегати се намират в съседно помещение, макар да има частични съвпадения по отношение на основния корпус и хидравличния агрегат. Достигнал е до извод, че даденото от вещото лице обозначение на машините, породено от нуждата от отграничаване на работещите машини, предмет на договора, от неработещите съоръжения, не променя обхвата на претенцията и съдът не е констатирал допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, обосноваващо недопустимост на постановения съдебен акт. Освен това въззшивната инстанция е счела, че вещите лица сочат, че останалите, намиращи се на територията на производствените помещения на касатора, машини не са в работно състояние. На тази база е развила съображения, че като се има предвид характеристиката на договора заем за послужване да осигури на заемателя ползването на работната сила на определено съоръжение, може имплицитно да се заключи, че предоставените вещи са били оперативни и работещи, така че заемателят да може да експлоатира техните полезни свойства. Ако ползването не би било възможно, договорът би бил лишен от предмет, какъвто порок никоя от страните по договарянето не е повдигнала. Ето защо са били преценени като неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че предадените по договора машини са били амортизирани и нефункциониращи, както и възражението, че в машинния парк на въззивника се намират аналогични такива. БАС е разгледал и възражението по въззивната жалба, че в декларациите за съответствие за машините и сертификатите към тях, годината на производство на машините е посочена като 2018 г. Счел е, че се е установило, че съоръженията не са били новосъздадени, а са били първоначално – през 2016 г., предоставени за ремонт на дружеството - касатор, след изпълнението на който са останали, по волята на съдоговорителите, да се ползват от първия, като издаването на сертификационните документи, в съответствие с европейското законодателство, в по-късен момент, не рефлектира върху доказаното ползване на вещите и преди сертифицирането им. Въззивната инстанция е отчела факта, че въпреки доводите, че сертификатите не касаят вещите – предмет на заемното правоотношение, касаторът не е ангажирал доказателства, че те са издадени по повод други, различни от процесните, годни за експлоатация машини. Не са били споделени и възраженията на касатора за продължаване срока на заемното правоотношение, по силата на анекс към договора, датиращ към 05.09.2018 г., който е бил представен в препис. Съдът е отбелязал, че въпреки неколкократното задължаване на процесуалния представител на касатора и предоставяне на възможност да представи оригинала на оспорения от насрещната страна документ, такъв не е бил представен. Прилагането санкцията на чл.183, ал.1, предл.2 ГПК, от първоинстанционния съд е било прието за правилно, тъй като е било оспорено съществуването изобщо на подобен документ от страната, на която той е бил противопоставен – в допълнителната искова молба. БАС е счел, че представянето на оригинала от документа е от значение, независимо дали неговата автентичност ще бъде или не оспорена. Целта на уредената в нормата на чл.183 ГПК процедура е да установи съществуването на оригиналния документ. Също така е съобразил, че подписалият документа от името на дружеството – заемодател М. Солиани не е разполагал с представителна власт, към датата на твърдяното задължаване, да извършва правни действия от името на дружеството. Позовал се е на удостоверение за хронологичните вписвания в Търговския регистър към Търговската, промишлена, занаятчийска и селскостопанска камара на Александрия - Асти, където дружеството – касатор е вписано, управителните правомощия на М. Солиани са били прекратени на 11.12.2014 г., а към 05.09.2018 г. /датата на анекса/ управител е било друго лице. БАС е посочил, че извършването на доставки на готова продукция и заплащането й не могат еднозначно да се приравнят на валидно изразено съгласие за продължаване на договорната връзка за периода, за който е сключен анекса, както се е претендирало в жалбата. Въззивният съд е посочил, че титулярството на правото на собственост върху обектите на договора за заем за послужване е ирелевантно за надлежното изпълнение на задълженията на заемодателя да предостави вещите за ползване. По отношение на поддържаното се във въззивната жалба възражение за обвързаност на коментирания анекс с договор за доставка на готова продукция от 01.01.2019 г., въззивната инстанция е счела, че този документ правомерно е бил изключен от доказателствата по делото, поради непредставяне на оригинала му, а и на собствено основание не може с конклудентните действия да се обоснове продължаване на договорната връзка по заема за послужване, тъй като в текста на това последния е било предвидено продължаването му единствено с писмено изразено съгласие. Въз основа на гореизложеното БАС е заключил, че след изтичане на срока за ползването от вещите по договореностите между страните, процесният договор е бил прекратен и заемателят дължи връщането на дадените по него вещи на заемодателя. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1/ Д лъжен ли съдът при изясняване п ред мета на доказване по чл. 146 ГПК да постанови в доклада по делото, че подлежи на доказване предаването от заемодателя на заемателя на „ ид ентична вещ “, при положение че заемът за послужване по чл. 243 ЗЗД пред полага п ред оставяне на точно оп ред елена инд иви дуализирана вещ, а не на вещ от родов признак?; 2/Сле д ва ли за установяване на факта на предаване по договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД д а се изисква наличие на д оказателства за д ействително п ре даване на конкретната вещ (напр. писмен приемо-предавателен протокол или свидетели) или е д остатъчно само твър д ението на страната претендираща връщането на веща и д адени обяснения от отсрещната страна по чл.176 от ГПК?; 3/ Д опустимо ли е съдът д а присъжда връщането на конкретни вещи и да ги индив идуализира в д испозитива на решението, ако тези вещи не са посочени или индив идуализирани в договора за заем за послужване?; 4/Излиза ли извън пределите на търсената защита и предмета на спора съдът, след като присъж д а за връщане на вещ и, които не са пре д мет на д оговора за заем за послужване, не са включени в петитума на исковата молба и не са индивидуализирани от страните по делото в съдебното производства?; 5/ Д лъжен ли е съдът да преквалифицира иска за връщане на вещи, предявен на основание д оговор за заем за послужване ( чл. 244-248 ЗЗ Д), в иск, произтичаш от договор за заем за потребление или д руг д огово р, или съдът при липса на инд иви дуализация на вещите следва да отхвърли иска?; 6/ Д лъжен ли е съдът да изисква п ред ставяне на оригинал на д окумент след като ст раната оспорва док умента и не оспорва автентичността и истинността му ?; 7/ Следва ли съ д ът да укаже на страната по делото да уточни в каква връзка се изисква пред ставянето на оригинала на док умента, който оспорва и д а укаже какви биха били послед иц ите от неп ред ставянето му ?; 8/ Следва ли съдът да назначи експертиза за установяване на съвпадението на пред ставения заверен препис по делото с оригинала на д ок умента, изискан на основание чл.183 от ГПК, когато оспорващата страна възрази, че п ред ставеният о ригинал по делото не съвпада с първообраза или има право на самостоятелна п реценка относно съвпадението на двата д ок умента?; 9/ Д лъжен ли е съдът да изключи документ от доказателствата с изрично определение по р а ди не пр ед ставянето му и съответно длъжен ли е да изключи документ от д оказателствата при п ред ставяне на друг оригинален първообраз различен от пред ставения заверен препис на документа по делото, когато е оспорен на основание чл.183 от ГПК?; 10/ Д опустимо ли е съ д ът д а прехвърля доказателствената тежест върху ответника, като п риема, че той следва да установи, че представените сертификати касаят д р уги вещи, при положение че ищецът не е д оказал, че сертификатите се отнасят до вещите - пред мет на договора за заем за послужване? Касаторът се позовава на следните допълнителни основания за селектиране на касационната жалба: по всички въпроси сочи наличие на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а там където счита, че решението противоречи на практика на ВКС – допълнително основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не посочва относима практика. Настоящият състав на ВКС намира следното: Първият правен въпрос касае проблема за съдържанието на доклада по чл.146 ГПК, когато предмет на спора е вземане по договор за заем за послужване. Доводът на касатора във връзка, с който той поставя въпроса, е че в случая въззивният съд не е констатирал процесуално нарушение от страна на БОС, а последният не е изпълнил задължението си да укаже, че съобразно спецификата на правоотношението, подлежи на доказване предаването от заемодателя на заемателя на точно определена индивидуализирана вещ, а не на „ ид ентична вещ “. Съставът на ВКС намира, че въззивният съд, като е приел, че не е налице нарушение на процесуалните правила във връзка с доклада по делото се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. В мотивите на решението си БАС е намерил за правилни указанията в определение №22/09.01.2023 г. по т.д. № 258/2022 г. на БОС: в тежест на ищеца е да установи, че вещите, които иска да бъдат върнати, са идентични с тези, предмет на договора за заем за послужване, а ответникът по иска – да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, като основно за спорно е прието в определението по чл.146 ГПК възражението за липса на съответствие между индивидуализираните в исковата молба преси и тези, които са оставени за послужване на „Стратеджия“ЕАД. Произнасянето на БАС и БОС е в съответствие с приетото по решениe № 187/25.03.2024 г. по гр.д. № 4100/2022 г. на ВКС, IV г.о., решение №50046/27.02.2023 г. по гр.д. №3024/2022 г.,на ВКС, IV г.о. /служебно известни на съда, доколкото касаторът не сочи нито едно решение на ВКС, макар и да навежда основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК/. В цитираните решения е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и в устна форма. За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне, след изтичане на уговорения срок или след уговореното ползване. С оглед реалния характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена. Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за заем за послужване; изпълнение на задължението на заемодателя - ищец да предостави на заемателя - ответник фактическата власт върху вещта; прекратяването на договора от страна на заемодателя и неизпълнение на задължението на заемателя да върне вещта. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното негово непарично вземане. В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да докаже евентуалните си правоизключващи и правопогасяващи възражения. Въззививната и първата инстанции не са отрекли необходимостта от индивидуализация на процесните вещи, като не са ограничили доказването на „идентичността“ на предоставените за послужване и на намиращите се у касатора само и единствено до вещи, идентични по своя род, както твърди касаторът. В какво се заключава „определността“ на една вещ по смисъла на чл.243 ЗЗД е фактически въпрос по отделния казус в зависимост от особеностите на конкретната предоставена вещ. Вторият правен въпрос не отговаря на изискванията към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касае преценка на конкретни доказателства събрани по делото и не съответства на разясненията по ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, че материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен това въведените условия във въпроса не отговарят на произнасянето на въззивния съд. БАС не е изградил извод за предване на вещите единствено въз основа на обясненията на изпълнителния директор на касатора, а подробно ги е разгледал в съвкупност с останалите събрани доказателства – писмен договор и заключения на вещите лица. Въпроси № 3 и 4 са свързани и насочват към доводи за недопустимост на въззивното решение, каквато вероятност съставът на ВКС не установява. БАС се е произнесъл в диспозитива на решението си по отношение на вещите, така както те са били индивидуализирани в петитума на исковата молба. Дали тези вещи са обект на предоставяне за послужване по процесния договор е въпрос на основателност на иска, а не на неговата допустимост. Извод за основателност или неоснователност не може да бъде направен във фазата по чл.288 ГПК. Пети въпрос също не е предмет на обсъждане от БАС, тъй като съдът не е квалифицирал претенцията по заем за потребление, а по заем за послужване и се е произнесъл по елементите от фактическия състав на чл.243 ЗЗД. Въпроси от № 6 до № 9 вкл. касаят приложението на чл.183 ГПК. В случая въззивният съд е приел, че с оглед направеното оспорване от страна на ищеца в допълнителната искова молба, че представеният от ответника по иска анекс от 05.09.2018 г. е неавтентичен, правилно на осн. чл.183 ГПК поради непредставяне на оригинала, е било изключено от доказателствения материал приложеното към отговора на исковата молба копие. Така даденото разрешение не противоречи на трайната практика на ВКС в това отношение. Освен това въпросите не се явяват единствено обосноваващи крайното правно заключение по спора, дадено от въззивната инстанция. Тя е рагледала и приела за основателно и възражението на ищеца по чл.301 ТЗ, че анекът за него е бил подписан от лице, което според вписванията в ТР не се явява надлежен представляващ дружеството, а при узнаване за това доказателство търговецът веднага е възразил за липса на представителна власт. Само на това основание е останало недоказано възражението на касатора, основано на представения от него анекс. Последният десети въпрос също не отговаря на изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Както вече бе посочено касационната инстанция не може във фазата по селекция на касационната жалба да проверява правилността на въззивното решение. Така в случая въпросът въвежда твърдение на касатора, че ищецът не е д оказал, че сертификатите се отнасят до вещите - пред мет на договора за заем за послужване. Изводите на БАС са в друга насока, а именно, че съобразно всички събрани доказателства представените технически характеристики се отнасят до машините, предмет на процесния договор. В тази връзка са преценени всички заключения на вещите лица, обясненията на страната, вида на процесния договор, предхождащите го отношения между страните по предаване на машините за ремонт и последваща специфична с предназначението им експлоатация въз основа на процесния заем за послужване. Всички тези констатации не могат да се проверяват от ВКС с оглед настоящия етап на касационното производство / така изрично ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. И само като допълнителен аргумент БАС е счел, че касаторът не е ангажирал доказателства, че сертификатите са издадени по повод други, различни от процесните, годни за експлоатация машини. По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване. В отговора на касационната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски, като е доказано извършването на такива в размер на 1500 евро.Следва касаторът да заплати същите на ответника по касационната жалба, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,