Определение № 214 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2011 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Й. Ч. против решение от 21.04.2011г. по гр.д.№ 7806/2009г. на СГС, с което е потвърдено решение от 23.07.2007г. по гр.д.№ 3988/1997г. на Софийски РС в обжалваната част, с която е извършена съдебната делба, като е изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал.1 от ГПК/отм/ допуснатия до делба имот: партерен етаж от къща, находяща се в [населено място], [улица], ведно с принадлежностите му и е отхвърлена претенцията на касаторката за възлагане в неин дял на основание чл. 288, ал.3 от ГПК. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на нормата на чл. 288, ал.3 от ГПК, която касаторката счита за материално правна и неприложима, защото делото е започнало преди приемането й. Навежда се и довод за неправилно приложение на тази норма поради това, че е прието, че има смесена съсобственост, а тя е придобила идеалната си част само по наследяване и относно това, че определената оценка е занижена. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: Достатъчно ли е за заявилия претенцията да е налице само придобивното основание наследяване, за да се приеме, че не е налице смесена съсобственост, или следва такъв съделител да понася неблагоприятните последици от действията на другите съделители. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Ответниците по касация Д. Н. Ч. Т., Н. Ж. Т. и М. Ж. К. оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като е налице смесена съсобственост и поставения въпрос е разрешен с ТР № 1/2004г. Претендират разноски. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице смесена съсобственост, поради което на заявилата претенция по чл. 288, ал.3 от ГПК/отм/ Ц. Ч. макар да е живяла в имота към момента на смъртта на прекия си наследодател и да няма друго жилище не може да се възложи имота, в какъвто смисъл е ТР № 1/2004г. на ОСГК т.7 и т.8. Правата върху допуснатия до делба имот са определени с решение № 337/13.05.2004г. по гр.д.№ 323/2003г. І гр.о. на ВКС. Имота е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между Н. Н. Ч. и Н. Й. Ч. с н.а. № 140/1950г. Н. със съгласието на съпруга си Н. дарява на сина им Й. Ч. ¼ ид.ч. от имота. Н. Ч. умира през 1972г. Съпружеската имуществена общност включва ¾ от имота, от които Н. придобива 3/8 ид.ч. на основание чл. 13, ал.7 от СК от 1968г., а останалите 3/8 се разпределят между двете им деца Д. и Й.. – по 3/16 ид.ч. Й. почива през 1983г. и неговата ¼ ид.ч. по дарение и 3/16 ид.ч. по наследство, общо 7/16 ид.ч. се наследяват от преживялата го съпруга С. и дъщеря Ц. – по 7/32 ид.ч.. Към момента на смъртта му той и семейството му живеят в проценото жилище. Н. Ч. продава срещу задължение на издръжка и гледане с н.а. № 83/1994г. на Д. ½ ид.ч. от имота, но тъй като притежава само 3/8 ид.ч., се е разпоредила в нейна полза, но по време на брака й с Ж. с притежаваните от нея 3/8 ид.ч. Ж. умира в хода на процеса през 2003г. и придобитите в режим на СИО 3/8 ид.ч. се разпределят между Д. 4/16 ид.ч. и по 1/16 ид.ч. /2/32 ид.ч./ за децата им Н. и М.. Частта на Д. от имота е общо по наследство от баща й 3/16 ид.ч. и на основание прекратена СИО и наследство от съпруга й 4/16, или общо 7/16, равни на 14/32 ид.ч. По поставения въпрос - достатъчно ли е за заявилия претенцията да е налице само придобивното основание наследяване, за да се приеме, че не е налице смесена съсобственост, или следва такъв съделител да понася неблагоприятните последици от действията на другите съделители. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Наведеното основание не е налице, тъй като въпросът е обсъден и разрешен с ТР № 1/2004г. т.7 и т. 8, според което при наличие на смесена съсобственост не се прилага нормата на чл. 288, ал.3 от ГПК, а такава е налице, когато съсобствеността е възникнала не само от наследяване, а при реализиране и на други придобивни способи. Такъв е настоящият случай, тъй като още преди смъртта на Н. Ч. имота вече е бил съсобствен със сина му Й. и тази съсобственост е възникнала на основание сделката по нот. акт 67/1969г. Касаторката наследява идеална част именно от тази формирана от два юридически факта – наследяване и дарение, съсобственост. Квотите, при които е допусната делбата са формирани в резултат не само на наследяване, а и на сделки. Тезата, залегнала в ТР № 1/2004г. на ОСГК т. 7 и 8 е доразвита с Р № 148/07.04.2010г. по гр.д.№ 437/2009г. на І гр.о. и Р № 86/09.03.2012г. по гр.д.№ 1100/2011г. на ВКС ІІ гр.о., постановени по чл. 290 от ГПК и съставляващи също задължителна съдебна практика с които е прието, че качеството “наследник” с оглед приета за разглеждане претенция за възлагане на делбен имот на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, следва да се преценява към момента на откриване на наследството, а смесена /комбинирана/ съсобственост не е налице в случаите когато след откриването на наследството са сключени последващи сделки с наследствен дял от сънаследствен имот между наследниците. В този случай се запазва наследствения характер на имота. Прието е, че, когато сделката е осъществена между сънаследниците, не е налице смесена съсобственост и не е налице пречка да се извърши делбата на съсобствения имот, на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, при наличие на останалите предпоставки за това. В духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от неследниците щом е наследствен за всички съсобственици и не участвуват трети на наследството лица.. Процесният случай не е в хипотезата на цитираните Р № 86/09.03.2012г. и Р № 148/07.04.2010г., тъй като още преди откриване на наследството, оставено от Н. Ч. вече е съществувала съсобственост, възникнала и по дарение. Смесена съсобственост е била налице и към момента на смъртта на сина му Й. Ч... Предвид наличието на актуална задължителна съдебна практика по поставения въпрос, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Ответниците по касация Д. Н. Ч. Т., Н. Ж. Т. и М. Ж. К. претендират разноски. Предвид резултата и на основание чл. 79, ал.2 във вр. с чл. 80 от ГПК следва да им се присъдят такива в размер на 600 лв., за каквато сума представят договор за правна помощ. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение