Определение № 57 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 130/2019 г.

Производство е по чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 762 от 15.11.2018 г. по гр. д. № 2549/2018 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 3936 от 21.05.2018 г., подадена от В. К. И. от [населено място] срещу решение № 59 от 26.03.2018 г. по в. гр. д. № 535/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Частна жалба против определението на Върховния касационен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от В. И.. Ответникът по частната жалба И. Т. излага становище за неоснователност на същата. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима - обжалваният съдебен акт прегражда по - нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Гражданско дело № 641/2017 г. на Кюстендилски районен съд е образувано по искова молба, с която В. К. И. от [населено място] е предявила против И. В. Т. от [населено място] иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне за Ѕ ид. ч. на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Първоинстанционното решение по делото е било отменено с решение № 59 от 26.03.2018 г. по в. гр. д. № 535/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което въззивният съд се е произнесъл по съществото на гражданскоправния спор, отхвърляйки иска като неоснователен. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 3936 от 21.05.2018 г. от В. И., която е оставена без разглеждане с определение № 762 от 15.11.2018 г. по гр. д. № 2549/2018 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е законосъобразно. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК ( реакция ДВ, бр. 86 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд е постановено по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне за Ѕ ид. ч. на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Така предявеният иск не е за собственост, както неоснователно се поддържа в частната жалба, а облигационен иск за разваляне на договор, поради което цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК. Данъчната оценка на процесния имот е 2 639.80 лева (л. 6 от първоинстанционното дело), т.е. цената на исковата претенция е под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване от 5 000 лв., поради което подадената от В. К. И. касационна жалба е недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение