Определение № 1842 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 953/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. П. Ш., чрез адв. М. П., срещу определение № 442 от 13.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 62/2026 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено постановление от 12.12.2025 г. по нот. д. № 229/2025 г. на нотариус М. Т., с рег. № 684 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд - гр. Малко Търново, в което е обективиран отказ на нотариуса да извърши по молба на К. П. Ш. нотариално удостоверяване по обстоятелствена проверка на придобито от последния право на собственост по силата на придобивна давност върху ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Б., одобрени със заповед № РД-18-701/09.10.2019 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], местност „А.“, с площ от 12 078 кв.м, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: пасище, с номер по предходен план *, при съседи: ПИ с идентификатор ***.

Окръжен съд - Бургас е изложил, че нот. д. № 229/2025 г. на нотариус М. Т. е образувано по молба-декларация на К. П. Ш., с искане за извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 ГПК, за придобиване от молителя на право на собственост на основание давностно владение върху недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Бургас, одобрени със заповед № РД-18-701/09.10.2019 г. на изп. директор на АГКК (подробно описан по-горе).

Съдът е намерил частната жалба, с която е бил сезиран, за неоснователна.

Споделил е извода на нотариуса, че показанията на свидетелите не могат да бъдат приети безкритично; въз основа на тях, преценени в съвкупност с писмените доказателства, не се установява да е изтекъл 10-годишен срок, през който К. Ш. да е придобил вещното право на собственост върху целия имот и изобщо точно върху този имот. Приел е, че анализът на свидетелските показания, поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставката им с писмените доказателства и твърденията на молителя в молбата-декларация води до извод, че не се установява по несъмнен начин, че от 2001 г. до момента върху имота - в неговата цялост - е било установено владение от К. Ш., което той е осъществявал постоянно, спокойно и несмущавано от никого, както и че той е имал намерение за своене. Различията в описанието на имота, което дават свидетелите, води до извод, че единствената сигурно установена чрез показанията им фактическа власт е върху неустановена част от него, в която молителят сади зеленчуци и е разположил постройка, чието предназначение и характеристики също не са установени безспорно. Въззивният съд е споделил становището на нотариуса, че показанията на свидетелите не са формирани в резултат на често наблюдение, каквото биха имали съседи на имота, а при инцидентни техни посещения през годините, при които те очевидно са имали различни възприятия и спомени за имота. Фактът, че нито един от свидетелите не е посочил, че е виждал в имота соларни панели и помпи за вода, както и установените противоречия досежно формата на имота, постройката и предназначението й, подкрепят становището на нотариуса, че свидетелските показания не могат да бъдат възприети безкритично, тъй като впечатленията на свидетелите за имота и упражняваната върху него фактическа власт са инцидентни и очевидно неактуални. Окръжен съд – Бургас е приел, че за да бъде признат молителят Ш. за собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност, следва да се установи, че той е установил и упражнявал през целия период фактическа власт върху имота в конфигурацията, площта и границите му, посочени в молбата-декларация. В случая от показанията на свидетелите се установява, че той действително е установил фактическа власт, но според въззивния съд не може да се направи обоснован и безпротиворечив извод относно началния момент, непрекъснатото упражняване на фактическата власт през целия 25-годишен период и дали фактическата власт е упражнявана върху целия имот или само върху част от него. Ето защо съдът е намерил за правилен извода на нотариуса, че не е установено упражняването на фактическа власт върху имота в неговата цялост, като дори само на това основание постановлението за отказ следва да бъде потвърдено. Допълнително съдът е визирал, че от събраните писмени и гласни доказателства не може да се направи обоснован извод за наличието на намерение на молителя да свои имота.

К. Ш. атакува определението на Окръжен съд – Бургас, като го счита за неправилно и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК въпросите:

1. Длъжен ли е владелецът на чужд съсобствен имот да манифестира пред широк кръг лица, включително и пред баща си (ако той е един от съсобствениците), намерението си за своене на този имот, или се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС и в този случай.

Жалбоподателят счита, че по въпроса е налице противоречие на атакуваното от него определение с приетото в решение № 2/11.05.2016 г. по гр. д. № 3532/2015 г. на ВКС, II г. о.

2. Длъжен ли е владелецът да доказва елементите от фактическия състав на придобивната давност за периода от изтичане на 10-годишния период на владение до датата на позоваване на давността (сочено противоречие с приетото в ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.

За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:

Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение.

Настоящият съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

И двата въпроса, формулирани в изложението към частната касационна жалба, нямат отношение към основните решаващи съображения, изложени от Окръжен съд – Бургас - а именно, че от доказателствата по делото не може да се направи обоснован и безпротиворечив извод досежно началния момент, в който молителят е започнал да упражнявал фактическата власт по отношение на недвижимия имот, за който е поискал да бъде издаден констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, дали е упражнявал фактическата власт непрекъснато през целия сочен период, както и върху целия имот или само върху част от него.

В тази връзка следва да се посочи, че в казуалната практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, обективирана например в определение № 3468/08.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2122/2024 г., I г. о. (и цитираната в него практика) е прието, че съществена характеристика на охранителните производства е техният едностранен и безспорен характер; по своята правна същност те представляват едно съдебно или нотариално съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици. За да постанови издаване на констативен нотариален акт, нотариусът, съответно и съдът в производство по обжалване на отказ на нотариуса, следва да провери всички събрани в хода на производството доказателства и въз основа на тях да достигне до несъмнения извод за това, че претендираното право на собственост е напълно доказано. Когато изводът е разколебан от събраните доказателства или трето лице предяви претенции върху обектите - предмет на нотариалното удостоверяване, нотариусът не следва да издава констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК.

В случая определението на въззивния съд е съобразено с горната практика.

Същевременно определението на Окръжен съд - Бургас е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,