Определение № 3958 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4365/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. С. и Д. П. С., чрез адвокат М. М., срещу решение № 90 от 30. 06. 2023 г. по в. гр. д. № 46/2023 г. на АС – Бургас, потвърждаващо решение № 1160 от 22. 11. 2022 г. по гр. д. № 563/2022 г. на ОС – Бургас в частта, с която предявените от С. К. С. и Д. П. С. срещу Община – Бургас искове с правни основания чл. 49 ЗЗД, за присъждане на всеки от ищците на сумите от по 74900 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им И. С. С., причинена в резултат на настъпило на 25. 04. 2015 г., в гр. Бургас, на бул. „Тодор Александров“, заради допуснато нарушение на чл. 31 ЗП, вр. т. 4 и т. 14 ДР ЗП, чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, пар. 1а, ал. 1, 2 и 3 ДР ЗДвП от служители на общината, пътнотранспортно произшествие, ведно със законните лихви върху тези суми от 25. 04. 2015 г. до окончателното им изплащане, са отхвърлени за разликите над сумите от по 9900 лв. до пълните предявени размери от по 74900 лв.

Твърди се неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с ТР № 3 от 22. 04. 2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, според което мотивите към решението, с което е уважен частичен иск, не се ползват със сила на пресъдено нещо в частта им определяща общия размер на дължимото обезщетение. Сочи се и нарушение на чл. 52 ЗЗД, изразяващо се в несъобразяване с обстоятелството, че от момента на предявяване на частичните искове за по 25100 лв. са изминали 4 години, през които са настъпили значителни инфлационни процеси, което е причина понастоящем ищците да твърдят, че пълните размери на дължимите на всеки от тях обезщетения възлизат на по 165000 лв. Твърди се, също, че неправилно съдът е приспаднал сумите от по 65000 лв., платени им като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им от застрахователя на гражданската отговорност на водача на моторното превозно средство, който също е съпричинил произшествието.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му в обжалваната част и уважаване на исковете за пълните предявени размери.

Не е подаден отговор на касационната жалба от ответника Община – Бургас.

При извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта му, с която исковете по чл. 49 ЗЗД са отхвърлени над сумите от по 9900 лв. до сумите от по 74900 лв., настоящият състав съобрази следното:

Предвид уважаването на предявените от ищците срещу Община – Бургас частични искове, както и поради влизане в сила на постановеното в настоящото производство първоинстанционно решение в частта, с която исковете са уважени за по 9900 лв., следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо е прието за установено, в отношенията между страните по делото, че са се осъществили елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на Община - Бургас за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им.

Спорен е въпросът за размерите на дължимите обезщетения, както и въпросът следва ли от дължимите на ищците обезщетения да се приспаднат обезщетенията, платени доброволно от застрахователя на гражданската отговорност на съпричинителя на произшествието – виновния водач на моторното превозно средство, причинило инцидента.

Въззивният съд е приел, че съгласно ТР № 3/22. 04. 2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, влязлото в сила решение по частичния иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, поради което по настоящото дело не следва да се обсъжда отново налице ли са елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за уважаване на претенциите. Съдът обаче не е обвързан от определения в мотивите към решението по частичния иск пълен размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Посочено е, че в мотивите към въззивното решение, постановено по частичните искове, е прието, че сумите от по 100000 лв. за всеки от родителите са от естеството да репарират действително причинените неимуществени вреди, установени в производството. С настоящата искова молба ищците са заявили, че предявяват искове за по 74900 лв., представляващи разликите над присъдените суми от по 25100 лв. до пълните дължими размери на обезщетенията от по 100000 лв. От това следва, че при предявяване на настоящите искове самите ищци са заявили, че пълните размери на дължимите от ответната община обезщетения за неимуществени вреди възлизат на по 100000 лв. Едва във въззивната жалба по настоящото дело, след като първоинстанционният съд е съобразил доброволно платените от застрахователя обезщетения от по 65000 лв. на всеки от ищците, е заявено от ищците, че размерите на дължимите обезщетения са по 165000 лв., от които суми не следва да се приспадат платените от застрахователя на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 65000 лв.

Прието е, че между исковите молби, по които са образувани производствата по частичния и по настоящия иск, има пълна идентичност относно фактите и обстоятелствата, касаещи размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Възприети са изводите на първоинстанционния съд, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази възрастта на починалата (28г.), съществувалите между детето и ищците изключително близки отношения, обстоятелството, че и тримата се живеели заедно, в едно жилище и са имали ежедневни непосредствени контакти, а ищцата и дъщеря й са имали отношения като най-близки приятелки, постоянно били заедно, необратимия характер на претърпените вреди, внезапната загуба на детето, болезнения начин, по който двамата родители са възприели случилото се, фактът, че починалата била студентка, имала приятел и надежди за създаване на семейство, деца, работа. След смъртта на дъщеря си семейството се разпаднало, родителите първо отишли да работят в чужбина, след това се върнали, продали семейното жилище, майката всеки ден ходи на гробищата, пие успокоителни, и двамата ищци не могат да преживеят загубата. Съобразени са и условията в страната към осъществяване на деликта.

Отчитайки изложените обстоятелства и заявеното и поддържано от ищците твърдение в първоинстанционното производство относно пълните размери на дължимите обезщетения, съдът е приел, че дължимите обезщетения на всеки от ищците възлизат на по 100000 лв.

Приел е, че от значение при определяне обезщетението за неимуществени вреди са общественоикономическите условия в страната към настъпване на деликта, а не към предявяване на иска, поради което настъпилите след деликта икономически и социални промени не са основание за присъждане на по-високи размери на обезщетенията.

Приел е, че при преценка подлежащата на присъждане сума следва да се съобразят сумите, платени извънсъдебно на ищците като обезщетения за неимуществени вреди от застрахователя на съизвършителя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При наличие на независимо съизвършителство между общината и шофьора на автомобила, двамата съпричинители отговарят солидарно, съгласно чл. 53 ЗЗД, но извършените плащания на суми от един от тях ползват и останалите до размера на платеното.

В изложение към касационната жалба са поставени следните въпроси:

1. Дали обективните предели на силата на пресъдено нещо на осъдително съдебно решение по частичен иск обхващат и приетото в мотивите към решението относно пълния дължим размер на обезщетението.

Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 3 от 22. 04. 2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Следва ли размерът на платеното на увредените лица обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя на гражданската отговорност на деликвента-съпричинил на вредите да се съобрази при преценка размера на подлежащото на присъждане обезщетение по иск, предявен от увредените срещу другия съпричинител на неимуществените вреди.

Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, тъй като изводите на съда не противоречат, а съответстват на указанията, дадени с цитираното по-горе тълкувателно решение. Въззивният съд е приел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че влязлото в сила осъдително решение по частичен иск за парично вземане формира сила на пресъдено нещо и относно пълния размер на дължимото обезщетение, приет от съда в мотивите към решението. Размерите на обезщетенията са определени на сумите по 100000 лв. за всеки от ищците не защото този размер е приет в мотивите към решението, уважаващо частичния иск срещу общината, а по други съображения, подробно изложени по-горе.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по втория въпрос. Въпросът е свързан с прилагането на разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, според която ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, на разпоредбата на чл. 122 ЗЗД, според която кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници и на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗЗД, според която изпълнението на един солидарен длъжник освобождава всички солидарни съдлъжници. Разпоредбите са ясни, разбираеми, което не предпоставя противоречивото им тълкуване и прилагане. А и по тълкуването и прилагането на тези норми има създадена богата и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК. Приема се, че при независимо съизвършителство по смисъла на чл. 53 ЗЗД увреденото лице би могло да предяви иск за присъждане на обезщетение за всички вреди срещу всеки от съизвършителите, независимо от конкретния му принос в причиняването им. Плащането от един от съизвършителите или от застрахователя на гражданската му отговорност` на обезщетение за неимуществени вреди освобождава и другите съизвършители, съотв. застрахователите на гражданската им отговорност, поради което следва да бъде съобразено при преценката до какъв размер е основателен искът по чл. 45ЗЗД/49 ЗЗД, предявен от увредения срещу другите съизвършители за същите вреди.

Доколкото изводите на въззивния съд не противоречат, а съответстват на така формираната практика, не би могло да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, а. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по втория въпрос.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,