Определение № 50653 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 76/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Армеец“ против решение № 679/09.11.2021 г. по т.д.№ 702/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260722/10.05.2021 г. по т.д.№ 188/2020 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която ЗАД „Армеец „ е осъдено да заплати на „ЛП-Транс“ ЕООД сумата от 228 549,14 лв. с ДДС – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, за вреди, причинени при управление на автомобил с рег. [рег.номер на МПС], марка „Мерцедес„, модел „Актро 4141К“, при настъпило на 18.06.2014 г. произшествие по вина на водача на застрахованото МПС, които вреди са причинени на трето лице – „Барит майнинг„ ЕООД и което „ЛП - Транс„ ЕООД е удовлетворил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, предвид разглеждането на спора по реда на КЗ в сила от 01.01.2016 г., вместо по КЗ /отм./, съгласно пар.22 от КЗ /нов/, според който: За застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на този кодекс, се прилага част ІV-та от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс„.Оспорва извода на съда, за доказана материалноправна легитимация на „Барит майнинг„ЕООД, като трето увредено лице, в качеството на собственик на увредените от МПС на ищеца съоръжения / метална конструкция и тръбна инсталация на територията на Флотационна фабрика в Кремиковци /, за което обстоятелство твърди, че няма събрани доказателства. Съществено процесуално нарушение страната съзира в съобразената от въззивния съд материална доказателствена сила на съставения протокол за ПТП и конкретно на изявленията на водача на МПС, възпроизведени в същия, с качеството на признание за неговата вина, противоправността на деянието и причинната връзка между същото и обезщетените вреди. Не е отчетено,според касатора, съставянето на протокола в един по-късен момент, поради което и обективно отразени, като пряко възприети от съставилото го длъжностно лице, факти протоколът не съдържа. Така, според касатора, е останал напълно недоказан механизма на ПТП, а оттук и останалите елементи от фактическия състав на увреждането. Неправилно, според същия, съдът е кредитирал заключението на СИЕ, въпреки липсата на доказателства за редовно водено счетоводство от ищеца, като не е съобразил, че разходите по възстановяване на увредената конструкция са понесени не от „Барит майнинг„ЕООД, а от „Руа България„ ЕООД - едноличен собственик на капитала на „Барит майнинг „ЕООД, но бидейки самостоятелен правен субект. Касаторът навежда довод, че съгласно чл. 257 ал. 1 вр. с ал. 3 КЗ /отм./ „Барит майнинг„ЕООД няма качеството на трето увредено лице, тъй като е възложител на осъществявания от „ЛП Транс„ ЕООД превоз, по време на който е възникнало процесното застрахователно събитие, т.е. натоварило е ищеца с работа в свой интерес и на свой риск, за което не му се следва обезщетение, тъй като застраховката не покрива случаи на възникнала договорна отговорност. Възразява, че по ЗЗ“ГО“ на автомобилистите застрахователят покрива отговорността на застрахованите, за причинени от тях на трети лица вреди, в рамките на обичайното използване на МПС, а не и с оглед специфично използване на МПС, какъвто е случая – за вътрешнозаводски транспорт, във връзка със строителни и ремонтни дейности в индустриални обекти. Акцентира се, че в конкретния случай чрез движението на застрахованото МПС – самосвал – е осъществявана производствена операция, заместваща функциите на транспортна лента, по преместване на желязна руда от хвостохранилището до завода, с цел последващата й обработка и следователно МПС няма качеството на транспортно, а на производствено средство, собственикът на което не е длъжен да го регистрира, ако не се придвижва на собствен ход по обществено достъпната пътна мрежа. Касаторът счита, че отговорността в такива случаи следва да се покрие от доброволната застраховка „Обща гражданска отговорност на юридическите лица „ / клас 13 от раздел ІІ на приложение № 1 КЗ /. В обобщение, отрича се обосноваността на извода на съда, че е налице покрит застрахователен риск по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите. Ответната страна – „ЛП-Транс „ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, с пространни съображения по съществото на спора и правилността на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „ ЛП-Транс „ ЕООД се позовава на сключена, за автомобил с рег. [рег.номер на МПС], с ответника ЗАД „Армеец„ задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите и причинена със същия, на 18.06.2014 г. увреда на съоръжения, находящи се на територията на „Барит майнинг„ ЕООД, при извършване на товарни превози в полза на същото дружество. Твърди, че е удовлетворил увредения, чрез способа прихващане на свои вземания от това дружество срещу разходите по възстановяване на щетите, възлизащи на 249 978,54 лева. Твърди, че ответникът отказва да му заплати застрахователно обезщетение за така причинените на третото лице и възмездени му вреди, с довода, че предвид настъпване на вредата при осъществявани маневри във връзка с производствената дейност и в стопанския двор на увреденото лице, не е налице покрит застрахователен риск. Ответникът е оспорил всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: наличието на противоправно деяние, вина на водача на МПС, вреди – с характеристиката и в обема на твърдените и причинна връзка между деянието и вредите. Твърди, че е налице случайно събитие. Оспорва, че ищецът е удовлетворил увреденото лице, както и че последното е претърпяло тези вреди, предвид недоказана собственост на същото върху терена и/или пострадалата фермена конструкция и изобщо недоказаност наличието на последната.В евентуалност се твърди крайната й амортизация, способствала за настъпването на вредите, с което се обосновава предявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорено е и наличието на изискуеми вземания на ищеца към третото увредено лице – обект на прихващането. Ответникът оспорва наличието на покрит застрахователен риск, доколкото вредата не е настъпила при обичайното използване на МПС, а при участието му в производствения процес на „Барит майнинг„ЕООД. Застрахователният договор по посочената застраховка не осигурява застрахователно покритие срещу рискове при специфично използване на МПС за вътрешнозаводски транспорт, при осъществяване на строителни дейности в индустриални обекти и пр.. Ищецът отговаря пред увредения по правилата на договорната отговорност, която, според ответника, изключва отговорността на застрахователя. Оспорва се размера на изплатените разходи за възстановяване на увредените съоръжения, като крайно завишен. Първоинстанционният съд е уважил иска за сумата от 228 549,14 лв. с ДДС, като за разликата отхвърлителното решение, като необжалвано е влязло в сила. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, в обжалваната му осъдителна част, като е приел за установен механизма на произшествието от съставения за това протокол и от показанията на С. С. – свидетел на катастрофата, като потвърден и от констатациите на приетата съдебна автотехническа експертиза. Съдът се е позовал на характеристиката на протокола от ПТП – официален свидетелстващ документ, с материална доказателствена сила относно пряко възприетите от съставителя му обстоятелства, както и относно изявленията на участниците в ПТП,за неизгодни за тях обстоятелства. Поради това, съдът приема, че възпроизведения в протокола механизъм, признат и от водача на МПС, следва да се счита доказан по делото, вкл. и като подкрепен от свидетелските показания. Съдът приема, че наличието на изискуеми вземания на ищеца към „Барит майнинг„ ЕООД, с които същото дружество е прихванало активните си вземания от обезщетение за вредите, са установими от счетоводните книги, като е осчетоводено и самото прихващане. Прието е за установено от вещото лице редовно водено счетоводство при всяко от дружествата - ищеца и „Барит майнинг„ЕООД. Съдът се е позовал на извършен оглед и оценка на вредите с участието на застрахователя, както и на представени му от ищеца писмени документи във връзка с щетата, вкл. за собствеността на „Барит майнинг„ЕООД върху увреденото имущество, макар че, на посочените в тази връзка стр. 192-193 по номерацията на първоинстанционното дело, се намира единствено отправено от застрахователя писмо до „Барит Майнинг „ЕООД ,с искане за представяне относими към произнасянето му по щетата документи, вкл. относно собствеността върху тръбното съоръжение, стълбовете и естакадата, върху която са положени тръбите, флотационната фабрика, машините и съоръженията, в които са се намирали компрометираните при произшествието материали /п.1/. Изводът, за представени на застрахователя доказателства за собствеността на „Барит майнинг„ ЕООД върху увредените съоръжения и материали, е обоснован с липсата на възражение, основано на недоказаност на тази собственост, в отказа на застрахователя да заплати. Относно остойностяването на вредата съдът е акцентирал на обстоятелството, че ответникът не е оспорил заключението на съдебно-икономическата експертиза и не е ангажирал собствени доказателства, в оборване на констатациите й. Счел е за ирелевантно обстоятелството, че разходите по възстановяване на вредите са понесени от друг правен субект – „ Руа България„ ЕАД / едноличен собственик на капитала на „Барит майнинг „ ЕООД /, след като прихващането им срещу задължения спрямо ищцовото дружество изхожда от „ Барит майнинг „ЕООД. Съдът е посочил, че между „Барит майнинг„ ЕООД и „ ЛП Транс„ ЕООД не се твърди, нито се доказва договор за изработка, в смисъл възлагане на конкретна производствена дейност или СМР, а единствено множество договори за превоз. С това е отхвърлено възражението на ответника, че в качеството на възложител спрямо ищцовото дружество, същият следва да понесе риска от избора си на изпълнител, респ. не подлежи на обезщетяване. Съдът намира за неустановено по делото превозното средство на ищеца да е използвано за специфични нужди на застрахования - за вътрешнозаводски транспорт, единствено в района на завода на „Барит майнинг„ЕООД и без използване на републиканската пътна мрежа. Безспорно установено е, че автомобилът е товарен – самосвал, а не машина с производствено предназначение. Съдът е изходил и от обстоятелството, че застрахователният договор не упоменава специфично качество – застраховано имущество със специално предназначение, съгласно Раздел ІІ, Приложение № 1 на КЗ, т.е. застрахователят се е съгласил с това, че застрахованото имущество е годен обект на задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите. Съдът се позовава на чл. 5 ал. 2 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „ Гражданска отговорност „ при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключването на такава застраховка, според която разпоредба държавите – членки могат да предвидят дерогация от разпоредбите на чл. 3 по отношение на определени типове превозни средства или определени превозни средства със специален номер, като задължително техният списък се изготвя от съответната държава и се съобщава на останалите държави-членки и на Комисията. Аналогично разрешение съдържа и чл. 4 от Директива 72/166/ЕИО. Ответникът не се е позовал на такова изключение. Съдът акцентира на обстоятелството, че нито застрахователния договор, нито Общите условия към същия визират случай като настоящия за изключен застрахователен риск. Прието е, че ответникът не е доказал съпричиняване на вредоносния резултат от „ Барит майнинг“ЕООД. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли да се възприеме за установен механизма на ПТП, обективиран в протокол за ПТП, съставен от контролните органи на МВР, когато по делото не са събрани гласни доказателствени средства относно този механизъм, а заключението на приетата автотехническа експертиза е изготвено единствено въз основа данните и информацията в протокола на ПТП ?; 2/ Подписа на водача върху протокола за ПТП има ли правно значение на признание на вина и противоправност на действията му, както и на признание за каузалност с настъпилите увреждания ? – допълнителния селективен критерий по двата въпроса е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – с решение по т.д.№ 1506/2013 г. на І т.о. на ВКС; 3/ Може ли съдът да ограничава предмета на делото само до съдържанието на изготвеното по застрахователната преписка писмо – отказ заплащане на застрахователно обезщетение и при постановяване на решението да преценява само тези възражения и твърдения? Допустимо ли е застрахователят да заяви и други възражения в хода на процеса, извън тези в отказа за заплащане на застрахователното обезщетение по образуваната щета ?; 4/ Допустимо ли е застрахователят, в иницииран от застрахования исков процес за събиране вземането му за застрахователно обезщетение, да предяви и други основания за недължимост или отказ за заплащането му, освен заявените извънсъдебно по образуваната щета ? – въпросите обосновавани в идентична хипотеза, с решения по т.д.№ 3219/2013 г. и т.д.№ 1060/2012 г. на І т.о. на ВКС; 5/ Съществува ли презумпция за редовност на водените счетоводни книги и записвания ?; 6/ Следва ли страната, която представя и се ползва от данните и информацията в счетоводните книги и записвания, да докаже редовността на воденето им, за да се ползва от материалната им доказателствена сила ?; 7/ Предполага ли се редовността на воденето на счетоводните книги и записвания при положение, че непредставилата ги страна не е направила изрично оспорване на редовността, респективно не е поискала подобна задача към допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ? – въпросите обосновавани в идентична хипотеза, с решение по т.д.№ 664/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; 8 / Изпращачът по договор за превоз има ли качеството на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД ?; 9/ Отговаря ли изпращачът за вредите, причинени на трети лица от превозвача, по общия състав на чл. 49 ЗЗД или отговорността му е ограничена единствено до виновната деликтна отговорност по чл. 66 ЗАП във връзка с недостатъци на опаковката на товара ?- въпросите обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК; 10/ Обхванат ли е от застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите рискът от възникване на отговорност за вреди към трети увредени лица, произтичаща от деликт, осъществен при използването на регистрирано МПС – самосвал, осъществяващ производствени операции, свързани с превоз на руда, в рамките на цялостен производствен процес, реализирани на територията на флотационна фабрика ?; 11/Обхванати ли са от задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите превозни средства, чиято единствена функция е въз основа на договор да превозват желязна руда от една до друга точка на територията на завод за преработката й, без да напускат тази територия, като в рамките на тази дейност увреждат имущество на същия завод / флотационна инсталация / при осъществяване на маневра при превоза на рудата ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – поради противоречие на въззивното решение с решение на СЕС по дело С–514/16. С касационната жалба е въведено и основание „ очевидна неправилност „ на въззивния акт, по чл. 280 ал. 2 пр.трето ГПК, обоснован с гореизложеното оспорване на приложимия към спора закон – КЗ / отм./ или КЗ / нов /, респ. отречения регресен характер на претенцията, но без обоснованост за произнасяне на съда по ирелевантни факти или непроизнасяне по релевантни такива, в разрив с действително съобразимия по спора фактически състав. Предявено е искане за отправяне на преюдициално запитване по въпроса: Попада ли в обхвата „ използване на превозни средства по смисъла на чл. 3 пар. 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. / консолидирана в Директива 2009/103 относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховка „ Гражданска отговорност „ при използването на МПС и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, товарен автомобил – самосвал, който въз основа на договор превозва желязна руда от една до друга точка на територията на завод за преработка, без да напуска тази територия, като в рамките на тази дейност уврежда имущество на същия завод / флотационна инсталация / при осъществяване на маневра при превоза на руда ? Първият от въпросите съдържа неверни предпоставки. Съдът е съобразил и събрани по делото свидетелски показания, на лице присъствало на терена към момента на ПТП и посетило местопроизшествието непосредствено след същото. Заключението на автотехническата експертиза е преценявало и тия показания, в обосноваване достоверност на описаното в протокола за ПТП. Застрахователят не е въвел обстоятелства, оспорващи показанията на свидетеля и обективираните на място следи от ПТП, констатирани при огледа, в установяване на друга причина. Вторият формулиран въпрос не кореспондира с мотивите на въззивния акт. Съдът не е извел от материализираните в протокола изявления на водача на МПС наличие на признание, за елементите от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане - вина, противоправност на поведението му и причинна връзка между последното и вредата. Предпоставките за деликтната му отговорност са обосновани с неизгодните за самия него изявления, за обстоятелствата, при които е осъществено ПТП, вписани в протокола за ПТП, преценени в съответствие и с възприятията на длъжностното лице, осъществило оглед на местопроизшествието, както и със заявеното от свидетеля. Дори да се приеме обоснован общия селективен критерийпопървите два въпроса, не е удовлетворен допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с решение по т.д.№ 1506/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС. Въззивният съд е възприел доказателствената стойност на протокола за ПТП в пълно съответствие с даденото в него и съдебната практика на касационна инстанция, към която то препраща, разрешение. Трети и четвърти въпроси не съответстват на приетото от въззивния съд, който не е ограничил допустимите за разглеждане възражения на застрахователя, в обосноваване отказ да заплати застрахователно обезщетение и по същество е разгледал такива, извън заявеното в отговора му, на отправеното искане за доброволно плащане, възражение за изключен застрахователен риск. Съдът не е отказал произнасяне по възражението за недоказана собственост на третото увредено лице върху пострадалата фермена конструкция и погиналите материали, а приел, че не се нуждае от доказване, след като застрахователят е изискал писмени документи относно правото на собственост и последващо не се е позовал на непредставянето на такива / по начало не е установено качеството й на недвижимост /. Правилността на този извод предполага различно от формулираното съдържание на въпросите и различно обосноваване с допълнителен селективен критерий. Пети, шести и седми въпроси кореспондират с тезата на касатора, че проверката за редовността на счетоводните книги е дължима и без изричното им оспорване от страната, спрямо която се предявяват констатации от същите, тъй като не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Редовността на счетоводните книги на ищеца и пострадалото лице не е коментирана във въззивното решение, тъй като не е въведена като въззивен довод на ответника. Независимо от това, въпросите биха били релевантни, ако изводите на съда са основани на вторичните записвания в счетоводните книги, докато в конкретния случай съдилищата, вкл. въз основа заключение на съдебно-икономическа експертиза, са съобразявали първични документи, съответно надлежно осчетоводени при ищеца и пострадалото лице. Поради това въпросите не удовлетворяват изискването за правни – отговор на същите е без каквото и да било значение за правния резултат. Осми и девети въпроси са със съдържание, несъответно на предмета на спора и въведените от ответника възражения срещу основателността на иска. Между ищеца и увреденото лице, в качеството на самостоятелни търговски субекти, са съществували договорни правоотношения, но трето, спрямо същите, увредено от действията на „ЛП - Транс„ ЕООД лице - няма. Няма спор, като на това се основава и удовлетворяването на „Барит майнинг„ ЕООД от ищеца, че вредите, причинени от „ЛП - Транс„ ЕООД на „Барит майнинг„ ЕООД, при доказаност на всички предпоставки за възникване отговорността на водача, принципно подлежат на обезщетяване. Ответникът е въвел възражение, че договорът за превоз между „ЛП Транс „ ЕООД и „ Барит майнинг „ЕООД, по време на който са настъпили вредите / но не на товара / изключва обезщетяване по реда на ЗЗ“ГО“ на автомобилистите, независимо че се касае за отговорност за вреди от използванено на превозно средство. Не такова е, обаче, съдържанието на формулираните 8 и 9 въпроси. Десети и единадесети въпроси са фактологични, но отново включват неприети от въззивния съд предпоставки, а именно: че увреждащото МПС има специфични, производителни функции, както и че със същото се оперира единствено на територията на завода на „ Барит майнинг„ ЕООД, без да има достъп до пътната мрежа на страната. Съдът изрично е посочил, че подобни обстоятелства ответникът не е доказал, а напротив - сключвайки договор по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите за конкретното превозно средство очевидно е възприел същото като годен обект за застраховане по този риск. Решаващ мотив за уважаване на иска е и, че ответникът не се е позовал на основание, изключващо изплащане на застрахователно обезщетение, по смисъла на чл. 3 пар. 2 от Директива 2009/103/ЕО, респ. на чл. 4 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. във връзка с чл. 268 КЗ / отм./, чл. 494 КЗ / нов / - допустимата според директивата дерогация на чл.3 от държава - членка. Дори въпросите да биха удовлетворили общия селективен критерий, не е удовлетворен допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – с решение по дело С – 514/16. Разгледаният по това дело казус касае произшествие, в което е участвал селскостопански трактор, който не се е движел, но е бил с включен двигател, за да задвижва помпа за пръскане с хербицид. СЕС е приел, че „ чл. 3 пар.1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите - членки относно застраховката „ Гражданска отговорност „ при използване на МПС и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в разпоредбата понятие „използване на превозни средства „ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпването на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижването на помпата на хербицидна пръскачка“. Същото е споделено и в решение на СЕС С-334/16. Въззивният съд изрично е посочил, че ответникът не е установил увреждащото МПС, към момента на произшествието, да е било използвано с друга, освен с транспортна функция. Предвид това и формулираният от касатора въпрос, за отправяне на преюдициално запитване, е неотносим към фактическата и правна страна на спора. По начало, отправянето му е предпоставено от предходно допускане на касационното обжалване, каквото в случая не се обосновава. Налице е и съдебна практика на ВКС, относима към спора, макар в хипотеза на ангажирана отговорност на Гаранционен фонд, с която въззивното решение не конфронтира. Така в решение № 5/24.03.2017г. по т.д.№ 2787/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС е прието: „Обективните предели на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включват притежаването и ползването на всички превозни средства, които са предназначени за движение по суша, задвижвани със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, с мощност на двигателя над 10 kW, включително ремаркетата и полуремаркетата – аргумент от чл. 264, ал. 1 КЗ /отм./. Съгласно чл. 264, ал. 3 КЗ /отм./ не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, без водачът да е застрахован по реда на КЗ /отм./. Посочената правна норма не може да бъде тълкувана в смисъл, че от обхвата на застрахователното покритие са изключени неимуществените и имуществените вреди, причинени от застрахования водач по реда на КЗ /отм./ на трети лица при управление от последния на МПС извън пътищата, отворени за обществено ползване, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП. Изключенията за плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са предвидени в разпоредбата на чл. 268 КЗ /отм./, в която горепосочените вреди не са включени….. В разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието „пътнотранспортно произшествие“ – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП пътно превозно средство е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Определенията за пътно превозно средство и път по смисъла на цитираните правни норми не обуславят извод за изключване на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и респективно на Гаранционния фонд в случаите, когато произшествието е настъпило на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП...Основание за този извод дават също легалните дефиниции на понятието „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и на понятието „самоходна машина“ по смисъла на § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП: за „водач“ е определено всяко лице, което управлява пътно превозно средство, без да е указано върху каква територия; за „самоходна машина“ е определено съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение, например електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ. Действителната пригодност на тракторите и самоходните машини за всекидневната им употреба е за движение по терени, които са изключени от дефиницията за „път“ по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Поради това не може да бъде изключена отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за вредите, причинени на трети лица в резултат на управление на трактор или самоходна машина, подлежаща на регистрация по ЗРКЗГТ, на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, ако останалите предпоставки са налице „. В този смисъл е и решение на СЕС по дело С – 162/13. Очевидна неправилност на крайния резултат не се установява единствено от произнасянето на съда, с квалификация на спора по КЗ / отм./, вместо по КЗ / нов /, доколкото не са установими от мотивите обстоятелства, изключени от или неоснователно привнесени към преценимия фактически състав и от естество да обосноват различен от настоящия правен резултат. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение