Определение № 93 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 115/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. С. срещу въззивно решение № 5004 /14.08.2020 г. по в. гр. д. № 14500 /2019 г. на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав, с което е потвърдено решение № 162609 /10.07.2019 г. по гр. д. № 51100/2018 г. на Софийски районен съд, г.о., 90-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от Г. С. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника В. Н. Р. да премахне поставена от него метална решетка, находяща се в края на югоизточното крило на мазето на блок № ....., намиращ се в [населено място], [улица], № ....., пречеща на ищеца да упражнява правото си на собственост върху собственото му избено помещение № ......

Ответникът по касационната жалба В. Н. Р. не е подал писмен отговор.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, постановено по негаторен иск, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови въззивното решение, въззивният съд е приел следното:

В исковата молба се твърди, че през 2004 /2005 г. ответникът е монтирал процесната метална заключваща се решетка, за която ищецът е разбрал при идването си в България през 2015 г., тъй като до онзи момент живеел предимно в Германия; че с поставянето на процесната решетка ответникът препятства свободния достъп на ищеца до собственото му избено помещение и му е създал пречка свободно да упражнява правото си на собственост върху последното.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е сезирал Столична община – Н. и РДНСК, но му е било отговорено, че не се касае за незаконно строителство и те не са компетентни.

Поради изложеното ищецът иска от съда да осъди ответника да премахне металната решетка.

Ответникът е възразил, че металната решетка е поставена със знанието и съгласието на майката на ищеца, която е мислел за собственик апартамента на С.; че е поставил металната решетка с оглед зачестилите разбивания на избените помещения, като по този начин е искал да подсигури допълнителна защита на двете избени помещения; че е предоставил ключ на майката на ищеца; че в началото на 2005 г., след проведено с участието на С. общо събрание на блока, последният е одобрил монтираната решетка. Ответникът твърди и че е предложил на ищеца ключ от решетката.

Първоинстанционният съд е приел, че спорът се свежда до това дали извършеното от един етажен собственик преустройство пречи на друг етажен собственик да упражнява правото си на собственост и че ищецът носи доказателствена тежест да докаже твърдението си за пречене.

По същество е приел, че поставената от ответника метана решетка не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, а пречка се явява собственото му нежелание да стига до собственото си мазе, тъй като отказва да получи ключ от процесната решетка. Съдът е приел и че поставената решетка представлява подобрение на общата част, а не пречка за упражняване на правото на собственост, когато на съответния съсобственик е предоставена възможност да отключва и заключва тази решетка, а мнозинството от съсобственици на обекти в сградата не се противопоставят на това.

Спорът за това дали решетката пречи на ищеца е пренесен във въззивната инстанция.

След установяване на релевантните за спора факти въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест по делото, като е указал на ищеца, че е в негова тежест да докаже, че поставената от ответника решетка му пречи да упражнява правото си на собственост. Но ищецът не е провел такова пълно и главно доказване.

За пълнота е посочено, че събраните по делото доказателства, че ответникът многократно е предлагал на ищеца ключ от решетката, като последният категорично отказва да получи такъв, разколебават основателността на искането за цялостното ѝ премахване, доколкото свободното упражняване на правото на собственост от страна на ищеца върху избеното му помещение в максимална степен би се охранило, ако същият се съгласи да получи ключ за преминаване през металната решетка.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните въпроси, по които твърди, че няма практика и че казаното важи и за ТР № 4 /2015 г., т.3 (на ОСГК на ВКС):

1. Следва ли да се приеме, че собственикът е длъжен да търпи неправомерните действия на друг етажен собственик, независимо дали същите му пречат или не?

Въпросът не е обуславящ, съдът не е приел, че поведението на ответника е неправомерно, нито, че е неоснователно според разпоредбата на чл.109 ЗС.

2. Следва ли да се приеме, че собственикът може да бъде принуден, включително поради липса на друга възможност, да ползва една незаконно поставена вещ, едно положение на самоуправство, един незаконен строеж, изобщо едно фактическо положение, установено от друг етажен собственик (или съсобственик) в нарушение на закона, като се съгласи да получи ключ от незаконна преграда и по този начин си осигури достъп до собственото си избено помещение?

Въпросът не е обуславящ, съдът не е приел, че поставената метална решетка е незаконно поставена вещ, нито, че е незаконен строеж, нито, че поведението на ответника представлява самоуправство.

Нещо повече, както е посочено по-горе самият ищец основава иска си на твърдение, че сезираните от него Столична община и РДНСК са му отговорили, че в случая не се касае за незаконно строителство.

3. Не може ли собственикът – на индивидуалната вещ, мазето, в този случай да действа и като етажен собственик, защитаващ общото ползване на общите части, независимо, че конкретно на него му е предоставен достъп до тях?

Въпросът не е обуславящ, той не е разглеждан от въззивния съд и не е следвало да бъде разглеждан, тъй като не е свързан с предпоставките за уважаването на иска. В съответствие с установената практика съдът е извършил преценка на спорното обстоятелство дали поставената метална решетка в общата част на сутерена на сградата пречи на ищеца да ползва собственото му избено помещение и общите части на сградата и е обосновал извод, че не пречи.

4. Не следва ли да се приеме, че всяко незаконно действие на трето лице, свързано с ползването на вещта от съсобственика a priori му пречи ipso facto самата си незаконност, или според българския съд незаконността може да бъде натрапена на собственика, стига да не му създава големи пречки?

Въпросът не е обуславящ, съдът не е приел, че действията на ответника са незаконни, нито, че незаконността може да бъде натрапена на собственик (съсобственик в етажна собственост).

5. В конкретната хипотеза не следва ли да се приеме, че ищецът е доказал, че неоснователното действие на поставянето на преграждаща общите части на всички етажни собственици решетка и достъпът му до неговото избено помещение му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост, тъй като евентуалното му съгласие да получи ключ от тази решетка би било в противоречие с желанието му да спазва законите винаги и при всички обстоятелства, като не участва в незаконни действия / не участва в незаконни работи?

Въпросът се свежда до по-краткия въпрос: дали ищецът е доказал предпоставките за уважаването на иска си? Този въпрос не може да бъде разглеждан в производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, в което се обсъжда само наличието на основания за допускане на касационно обжалване (по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК), но не се обсъжда основателността на доводите за неправилност на въззивното решение (по чл.281 ГПК).

Към това може да се добави, че приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС относно предпоставките за уважаване на негаторния иск. Съгласно т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4 /2015 г. на ОСГК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал, двете изисквани при условията на кумулативност условия за уважаването на иска по чл.109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски, нито е доказал да е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът