Определение № 450 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4779/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. В. срещу решение № 294 от 12. 08. 2021г. по в. гр. дело № 919/2021г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 260381/01. 03. 2021г. по гр. дело № 6265/2020г. на Бургаски районен съд, постановено по молба с правно основание чл. 128 СК, и вместо него е постановено друго решение, с което молбата с правно основание чл. 128, ал. 1 СК на касатора за определяне на режим на лични отношения с внучката му Д. С. А., род. на 02. 02. 2020г., е отхвърлена като неоснователна, като молителят е осъден да заплати на ответниците по молбата – родителите на детето Д. сумата 1 800 лв. – съдебно – деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че съдът не е извършил цялостна преценка на всички обстоятелства, от значение за защитата на първостепенния интерес на детето, и за собствения му капацитет да осигурява като дядо по майчина линия дължимата грижа в реализация на този интерес, както и че делото е останало неизяснено от фактическа страна, вкл. поради неправилна преценка на приетите гласни доказателства. Моли за отмяна на постановеното решение и за определяне на основание чл. 128, ал. 1 СК на режим на лични отношения с детето, както следва: всяка втора събота от месеца от 10ч. до 12ч. през първите три месеца и след това – всяка първа събота в месеца от 9ч. до 18ч. и всяка трета неделя от месеца от 9ч. до 18ч., както и пет дни през лятната ваканция и два дни през зимната ваканция с преспиване в дома му. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски по делото. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните две групи правни въпроси, преформулирани от касационната инстанция съобразно правомощията й по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: 1. Кои са предпоставките, при които съдът преценява най – добрия интерес на детето, при определяне на режима на лични отношения между малолетно дете и неговия дядо, на основание чл. 128, ал. 1 СК, и следва ли съдът да събере достатъчно доказателства за това по служебен почин? Решаващи ли са личните възприятия и желание на детето при произнасянето по молбата с правно основание чл. 128, ал. 1 СК?, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 18/25. 02. 2020г. по гр. д. № 2541/2019г. на 4 г.о., решение № 110/07. 06. 2019г. по гр. д. № 4085/2018г. на 3 г.о. и решение № 174/08. 01. 2021г. по гр. д. № 3448/2019г. на 4 г.о. и 2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както и всички доводи и съображения на страните, след което да посочи кои правнорелевантни факти приема за установени и въз основа на кои доказателства в процеса, като изложи съображения защо кредитира или не кредитира приети гласни доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да събира служебно доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред въззивната инстанция по чл. 128, ал. 1 СК?, които намира за разрешени в противоречие с решение № 194/11. 01. 2021г. по гр.д. № 4488/2019г. на 4 г.о., решение № 92/27. 03. 2019г. по гр. д. № 4353/2018г. на 4 г.о., решение № 280/20. 07. 2011г. по гр. д. № 888/2011г., решение № 174/08. 01. 2021г. по гр. д. № 3448/2019г. на 4 г.о., решение № 207/17. 03. 2021г. по гр. д. № 165/2020г. на 4 г.о. и решение № 401/11. 01. 2012г. по гр. д. № 327/2011г. на 3 г.о.. Ответниците по касационната жалбата – Ц. Н. А. и С. Р. А. /родители на детето/, подават писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендират заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема в настоящата предварителна фаза по селекция на касационната жалба, следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебно решение, постановено по молба с правно основание чл. 128 СК, подлежащо на касационно обжалване, съгласно действащата редакция на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което тя е допустима. Въззивният съд е приел за установено въз основа на доказателствата по делото, че малолетната Д. е на 11 години и живее заедно с двамата си родители в двустайно жилище под наем в [населено място], като през краткото време, в което е общувала със своя дядо по майчина линия /няколко месеца през 2018г. – 2019г., през които детето със своите родители е живяло в апартамента на дядо си - молителя/ е формирала свои лични впечатления и отношение към него, които са само с негативен оттенък. В проведените с детето интервюта както от социалните работници, обективирани в изготвените социални доклади, така и от вещото лице – психолог по приетата съдебна експертиза, детето не споделя нито едно положително преживяване, хубав спомен или друго възприятие, което да свидетелства за това, че между дядото и неговата внучка в някакъв предходен момент е била изградена близка връзка. Напротив, по време на проведеното от съда изслушване, Д. споделя само спомени за провокирани от дядо й конфликти, посочва, че не го приема като свой дядо и заявява, че същият е направил достатъчно лоши неща, наричал я "тъпанарка", не зачитал личното й пространство, дразнил се е непрекъснато с майка й. Бургаски окръжен съд е възприел експертния извод на вещото лице по приетата от него съдебно-психологическа експертиза, че върху формираното негативно отношение на детето към неговия дядо е повлияла т. нар. семейна динамика "с нейните особености", и по - конкретно съществуващите конфликтни отношения между нейната майка и дядо й; че детето не е манипулирано в преценката си, а нежеланието му да контактува с дядо му е резултат от случващото се в семейството, което детето наблюдава, преценява и преживява, и че определянето на режим на лични контакти на детето с дядото, може да доведе отново до проява на засилена тревожност, напрежение и паническо състояние у детето, поради категоричното му нежелание да осъществява такива. Въззивният съд е счел въз основа на установените правноревеланти обстоятелства в процеса, че определянето на режим на лични контакти на малолетната Д. с дядо й по майчина линия към настоящия момент не би било в интерес на детето, поради което е отхвърлил като неоснователна молбата с правно основание чл. 128, ал. 1 СК. На първо място е изтъкнал, че зачита изразеното от детето нежелание да осъществява личен контакт с дядо си с оглед преценката относно т. нар. "интерес на детето". От особено значение е посочил, че са и изведените от вещото лице неблагоприятни последици върху психическото състояние на детето, в случай, че такъв режим на лични отношения бъде определен. Изтъкнал е, че нежеланието на Д. да се среща с дядо си, от една страна, би имало за последица невъзможност за изграждане на пълноценни отношения - необходими за постигането на целта, заради която се определя личния контакт с близките роднини, а именно детето да получи възпитание, опит, подкрепа, знания, а от друга страна, налагането на личен контакт с дядото, според вещото лице може да доведе до реални негативни последици върху психиката на детето, каквито вече са били регистрирани след постановяване на решението на първата инстанция. Счел е, че изминалият период от време от момента, в който семейството на Д. е напуснало дома на ищеца, не е достатъчен, за да бъдат заличени една част от негативните възприятия на детето, които и понастоящем дават най - силно отражение върху нежеланието да се среща с дядо си. На следващо място Бургаски окръжен съд е посочил, че от приетите по делото доказателства може да бъде направен извод и за недостатъчен капацитет на ищеца във възпитателските му способности и възможността му да отглежда детето адекватно и съобразно с неговите специфични нужди. Детето спазва специален хранителен режим заради заболяване /хидронефроза с мега уретер/ с признат процент на инвалидност с решение на ТЕЛК, което дядото отрича като реално и не знае какъв хранителния режим е приложим, и както самото дете посочва той му е давал "неща за ядене, които са против диетата". Индиция за липсата на възпитателски капацитет според окръжния съд се съдържа и в данните за влошени отношения между ищеца и неговите деца, едно от които е майката на Д., с които той не поддържа отношения и заявява, че не се интересува от тях. Към тези отношения се отнася безкритично и не заявява желание за предприемане на действия за подобряване на отношенията си със собствената си дъщеря, майка на Д.. Посочил е, че подобряването на отношенията между ищеца и майката на детето би могло да смекчи изразеното по време на делото негативно отношение на детето към дядото и дори да породи желание за осъществяване на контакти помежду им. При наличие на промяна в отношението на детето, същото би могло и по свое собствено желание да провежда срещи с дядо си, да се чува с него по телефона или да избере подходяща форма на лични контакти, а при промяна в правнозначимите обстоятелства молителят би могъл да подаде нова молба по чл. 128, ал. 1 СК. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на конкретния спор и е обусловил решаващите правни изводи на съда в обжалваното решение, и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Преформулираните от касационната инстанция в горепосочения смисъл правни въпроси изпълняват изискванията за общо основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Всички останали наведени оплаквания в касационната жалба, вкл. под формата на въпроси, касаят правилността на обжалваното решение, поради което е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящата предварителна фаза на касационното производство. По отношение на правните въпроси на касатора не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираната в касационната жалба. С оглед изискуемата от закона защитата на най-висшия интерес на малолетното дете, въззивният съд е събрал всички необходими доказателства, след което е постановил решението си при извършен подробен и съвкупен анализ на целия доказателствен материал по делото. Обсъдил е задълбочено заключението на приетата от него и неоспорена от страните по делото съдебнопсихологическа експертиза, чиито изводи съответстват на заявеното желание на малолетното дете да не контактува с дядо си по майчина линия, като е съобразил експертното заключение, че отрицателното мнение на Д. за дядо й не е манипулирано от родителите й, респективно от майка й, която е в лоши отношения със своя баща, а е плод на собствените й лични възприятия и преценки, продиктувани единствено от поведението на ищеца, което е конфликтно и грубо, навлизащо в личното пространство на другите, както спрямо майката на Д., така и спрямо самото дете. Взел е предвид състоянието на засилена тревожност, в което детето е изпаднало след постановения от първоинстанционния съд режим на лични отношения с молителя, наложило намесата на психолог. Съобразил е и възможностите на касатора да осигури по – добри битови условия за детето в собствения си апартамент, но с оглед негативната оценка на нравствено – възпитателските му качества, е преценил, че последните следва да имат превес и интересът на детето би бил защитен в по – голяма степен, ако не бъде определян режим на лични отношения с дядото към настоящия момент, в който взаимоотношенията между поколенията в конкретната фамилия са конфликтни. Следователно възприятията и желанието на детето не са единственият обуславящ фактор при преценката за необходимостта от лични отношения с дядото, а те са преценени ведно с всички останали правнозначими обстоятелства, установени с останалите доказателства в процеса. Въззивният съд е кредитирал свидетелските показания на бабата на Д. и бивша съпруга на молителя само доколкото съответстват на останалите доказателства по делото – изготвените социални доклади от компетентните държавни органи, заключението на психологическата експертиза и заявените становища от родителите на малолетното дете и от самото дете, както и от молителя. Въз основа на съвкупния анализ на всички приети доказателства, вкл. допуснатите по служебен почин на въззивния съд /нов социален доклад, изслушване на страните/, които е счел за достатъчни, за да може да бъде извършена преценката по молбата с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, е извел решаващият си правен извод, че най - добрият интерес на малолетното дете не би бил добре защитен при уважаване на молбата. Като е изследвал конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството на Д. и отсъствието на позитивна емоционална връзка между детето и дядо му по майчина линия, дължаща се единствено на поведението на последния, в контекста на защитимия интерес на детето, Бургаски окръжен съд е съобразил изцяло разрешенията в практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора, изпълнявайки в пълнота правомощията си на въззивна инстанция, дължаща излагане на собствени фактически и правни мотиви по молбата за спорна съдебна администрация. Съобразно гореизложеното не са налице твърдяните противоречия с практиката на ВКС, следователно въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по горепосочените материалноправни и процесуалноправни въпроси. С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба сумата 500 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат в касационното производство. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение