Определение № 170 от 10.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 153/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. А. К., гражданин на Р. И. против решение № 505 от 15.11.2011г. по гр.д.657/11 на Пазарджишки окръжен съд. Върховния касационен съд,състав на І т.о., след като обсъди данните по делото намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. [фирма] – [населено място] е предявил против П. А. К. обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 5000 евро – дължими по договор за влог и сумата 2461.11евро- мораторна лихва. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/2010г./ касационното производство следва да бъде прекратено. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от обективно съединените искове под определения от цитираната разпоредба минимум, които са образувани по постъпили след влизането й в сила / т.е. след 21.12.2010г./, касационни жалби. С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд,състав на І т.о.