Определение № 75 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 923/2012 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Д. против допълнително решение № 1379 от 31.07.2012г. постановено по гр.д.№ 1160/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Ц. И. И. обезщетение за забавено плащане върху главницата, присъдена за уравнение на дела му от съсобствените имоти, разпределени по чл. 292 ГПК /отм/, считано от влизане в сила на решението за разпределение. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила, тъй като е присъдена лихва без да е поискана такава. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса „следва ли да се присъди законната лихва върху главницата за уравнение на дяловете при разпределение на делбените имоти по чл. 292 ГПК /отм/, респективно чл. 353 ГПК и ако не е поискана такава. Ответницата по касация не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: След постановяване на решение № 1120 от 28.06.2012г., с което допуснатите до делба имоти са разпределени на основание чл. 292 ГПК /отм/ с молба от 16.07.2012г. за извършване на делбата съделителката Ц. И. е поискала допълване на решението, като се присъди и законната лихва върху сумите за уравнение на дяловете от влизане на решението в сила. С обжалваното решение, съдът е уважил искането, като е приел, че лихва следва да се присъди от влизане на решението в сила и без да е предявен изрично иск за това, защото предявеният иск е за делба. Поставеният въпрос е относим към мотивите на съда. Той обаче е разрешен в съответствие със съдебната практика. С ПП-4-64 се приема, че правото на собственост при разпределение на делбените имоти по чл. 292 ГПК се придобива от влизане на решението в сила, поради което и лихва се дължи от същия момент по аналогия с чл. 200, ал.3 ЗЗД. С Р № 997-70-І ВС се приема, че лихвата в този случай има компенсаторен характер, защото от същия момент се придобива и правото на собственост и се дължи и без да има заявено искане за присъждането й. Това е така защото съдът служебно избира способа при който следва да извърши делбата и е длъжен да присъди парично уравнение ако се налага уравнение на дяловете. В този случай не се предявява иск за парично вземане, а присъждането на главницата и задължението за плащането й са последица от предявения иск за делба. Затова лихвата се присъжда служебно и без да е направено искане за това. С представеното от касатора Р № 1/13.07.2012г. по гр.д.№ 55002011г. ІІ гр.о. е поставен въпроса дали лихва се присъжда служебно. Макар в мотивите да е прието, че все пак следва да има искане, в диспозитива на решението е присъдена лихва върху сумите за уравнение. /Ако е имало изрично искане, поставеният въпрос, по който е допуснато обжалване не би бил относим/ Въззивният съд се е съобразил със съдебната практика, поради което не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение