Определение № 255 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 247/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е по искане на Г. Г. Л. за допускане на касационно обжалване на определение на Ямболски окръжен съд № 44/ 04.03.2009 г. по ч.гр.д. № 75/ 2009 г., с което е оставена без уважение частната жалба на същото лице срещу определение на Ямболски районен съд, отхвърлящо молбата му за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение се съдържа произнасяне по съществения процесуалноправен въпрос дължи ли се държавна такса по искове, заведени за защита на права, възникнали по чл.45 от ЗЗД. Според касатора отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което се иска допускане на касационно обжалване на определението и отмяната му. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно. Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по съществен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В настоящия случай определението на окръжния съд имплицитно съдържа произнасяне по съществения процесуален въпрос дължи ли се държавна такса по искове с правно основание в чл.45 ал.1 от ЗЗД, но даденият на този въпрос отговор е в съответствие със съдържанието на закона. Държавна такса се дължи по всички искове, за които законът не е предвидил изрично, че производствата по тях са безплатни. Исковете за защита на права, чиито източник е граждански деликт, не са предвидени в закона като такива, за които не се дължи държавна такса. По този въпрос в практиката няма никакви противоречия и процесуалният закон не се нуждае от тълкуване, предвид категоричността и яснотата на нормата, касаеща задължението за плащане на държавните такси. Поради това не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК, съответно касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд