Определение № 175 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6422/2013 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. чрез адв. Ц.И., срещу решение № 122 от 20.06.2013г по гр.дело № 201/20123г. на Видински окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 21.03.2013г относно предоставяне упражняването на родителските права след развод по отношение на малолетно дете на майката с предоставяне ползването на семейното жилище. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, формулиран е въпрос при определяне на кой от родителите следва да се възложат родителските права ,следва ли да се обсъди фактът ,че единият родител сам, със съгласието на другия и в течение на една година се грижи за детето .Оплакването е ,че съдът е елиминирал този факт в противоречие с ППВС №1/1974г ,според която практика основен критерии е грижата за детето ,предоставянето на семейното жилище на съпруг, който не се грижи за децата, е в противоречие с ППВС №1/1974г и ППВС 12/1971г Във връзка със семейното жилище е поставен въпрос не е ли следвало съдът да обсъди факта ,че петнадесет дни преди иска за развод двамата съпрузи извънсъдебно са прехвърлили семейното жилище в собственост на малолетното дете, като при прехвърлянето в полза на настоящия касатор е учредено пожизнено вещно право на ползване, за което бившата му съпруга също е изразила воля. Ответницата по жалбата не е заявила отговор След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК чрез въпрос се изтъкват собствени фактически изводи на касатора ,но изяснената, възприета и обсъдената фактическа обстановка по делото като цяло е обусловила други фактически изводи- майката и до момента преимуществено се грижи за детето ,бащата е международен шофьор и е отсъствал от дома за по- дълги периоди .Обстоятелствата, които ответникът по делото привързва към въпроса, са неясни и като фактическо твърдение, що се отнася до полагани за едногодишен период грижи само от него.След фактическата раздяла детето също живее с майка си ,в жилище на нейни роднини в [населено място] ,което е отразено и социалния доклад към м.ХІ 2012г .но е пребивавало и при бащата. Случай, при който детето е било за по- дълго при бащата, е засвидетелстван от събраните по делото гласни доказателства, майката е била заплашвана със саморазправа, а съгласието къде да бъде детето се е отнасяло за част от ваканция, или предвид временни затруднения с транспорта до нейната месторабота през 2012г. Допускане до обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не може да се аргументира със собствени фактически преценки и твърдения и противно на възприетата от съда фактическа обстановка ,да се извежда въпрос за полагани преимуществено грижи детето предвид критериите по ППВС №1/1974г за предоставяне упражняването на родителските права. На следващо място,изтъкваните обстоятелства относно доброволното уреждане на имуществените отношения между съпрузите, това че е било учредено вещно право на ползване за касатора при прехвърляне на семейното жилище (СИО) в собственост на малолетното им дете, нямат отношение към въпроса за предоставяне упражняването на родителските права, нито има значение за предоставяне ползването на семейното жилище на родителят, който ще ги упражнява. Липсва и обосновка по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с поставения въпрос за правното значение на изтъкван факт, не е ясно къде защитата вижда противоречие между обжалваното решение и цитираната задължителна тълкувателна практика (ППВС№12/1971г, ППВС №1/1974г)Съдът е предоставил ползването на семейното жилище съгласно установената практика ,като е преценил и всички относими условия на закона. Не се сочи кой от решаващите изводи на въззивния съд изразява разрешение на правен въпрос в противоречие с ППВС№12 /1971г Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.