Определение № 1351 от 23.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 629/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на „Хидроенергийни проекти” ЕООД /н./ - [населено място] ЕИК[ЕИК], приподписана от процесуален пълномощник, съгласно чл.284 ал.2 ГПК, срещу решение №668/04.11.2023 г. по т .д. № 428/23 на Апелативен съд- [населено място], с което е отменено първоинстанционното решение № 18 от 04.01.2023 г. на СГС по дело по несъстоятелност № 498/22 г. и е постановено от въззивния съд друго за отхвърляне като неоснователна на молбата на касатора за обявяване в неплатежоспособност, с определяне на начална дата и откриване на производство по несъстоятелност на „БРОМАК “ЕООД със седалище: [населено място] и ЕИК[ЕИК]. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло молбата на касатора за обявяване в неплатежоспособност с определяне на начална дата и откриване на производство по несъстоятелност на „БРОМАК “ЕООД. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК и чл.280 ал.2,предл.3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна, в отговор от страна на пълномощника си, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и делото е по молба за откриване на производство по несъстоятелност, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът се е позовал на следното: С решение № 18/04.01.2023 г. по т. д. № 498/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ – 1 състав е била обявена неплатежоспособността на „Бромак“ ООД, ЕИК[ЕИК], определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2018г., открито е било производство по несъстоятелност и „Бромак“ ЕООД е бил обявен в несъстоятелност, с последици: обща възбрана и запор на имуществото на „Бромак“ ЕООД, както и прекратяване дейността на дружеството. С въззивната жалба пред САС е било оспорено вземането на молителя по договора за заем от 25.03.2014 г., като задължение на „Бромак“ ЕООД /н./ по търговска сделка. Относно възражението свързано с преценката на характера на договора за заем, въззивният съд е изложил, че съгласно чл. 286 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. След като заемът не е от кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ търговски сделки, за да се приеме, че страната по сделката я прави търговска по своя характер, трябва да се установи, че договорът за заем е бил свързан с упражняваното от търговеца занятие, съобразно оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ. Според съда, в тежест на ответника е било да докаже, че конкретната сделка не попада в кръга на този критерий и не се намира в причинна връзка с упражняваното от него търговско занятие, което не е сторено. Преценката за финансовото състояние на дружеството ответник, въззивният съд е основал на изготвена и приета в производството пред него въз основа на представените във въззивното производство допълнителни доказателства- ССчЕ, според която, финансово – икономическия анализ на „Бромак“ ЕООД налага следните показатели за рентабилност: Коефициента за обща ликвидност за 2018 г. е 163. 95, за 2019 г. – 75.33, за 2020 г. – 67.82, за 2021 г. - 84.46 и за 2022 г. – 84.46. За целия период този коефициент е по – голям от 1, а това означава, че дружеството е в състояние да покрива бързи плащания по краткосрочни задължения. За същия период, над нормата от 0.6 е и коефициентът за бърза ликвидност и това потвърждава извода, че за „Бромак“ ЕООД е било възможно да изпълнява краткосрочните си задължения. За периода 2017 г. – 2020 г. стойностите на коефициента за абсолютна ликвидност превишават препоръчителните нормативи. Под тях са само стойностите за 2021 г. и за 2022 г. /0,05/, но според вещото лице този факт не се отразява на цялостното икономическо състояние на дружеството, тъй като стойностите на коефициентите за обща и бърза ликвидност за целия период, надвишават значително препоръчителните им нормативи. За изследвания период, по – големи от препоръчителната нормативна стойност от 0.3 са и коефициентите за незабавна ликвидност и сочат, че дружеството не е имало проблем да се справя с плащанията по краткосрочните си задължения. Коефициентът за финансова автономност за 2018 г. е 0.47, а за периода от 2019 г. до 2022 г. е 0.48. Референтната стойност е единица и по – ниските показатели са индиция за степен на финансова зависимост на дружеството от ползване на чужди средства. Същевременно, според вещото лице, невинаги наличието на задлъжнялост може да се определи като негативен резултат. При наличие на активи и умело използване на привлечени средства, експертизата твърди, че може да се направи извод за ефективност на собствения капитал в дейността на фирмата. Според констатациите на вещото лице, за процесния период съотношението между активи и пасиви е почти 2:1 в полза на активите на „Бромакс“ ЕООД спрямо задълженията. Най – голям дял в дълготрайните материални активи на дружеството формират акции и дялове в предприятия. Дружеството е и кредитор в производството по несъстоятелност на “КТБ“ АД /н./ с включена в списъка на приетите от синдиците вземания сума в размер на 11 062 850, 70 лв. Доколкото по делото нямало данни, вземанията на „Бромак“ ЕООД да са оспорени в производството по несъстоятелност на банката, поради което и след като са приети, според съда, презумпцията е, че са и събираеми. По данни на ДДС дневника на „Бромак“ ЕООД за покупките за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2023 г. и дневник на сметка 501 “Каса“, от 01.01.2010 г. до 30.09.2023 г. на дружеството, експертизата е констатирала, че последното плащане на „Бромак“ ЕООД по търговска сделка е извършено на 31.10.2018 г. към „Киа Моторс България“ АД. Други плащания към кредитори не са установени, но причината за това според вещото лице, не е недостатъчност на имуществото на дружеството, доколкото в изследвания период, то е могло да покрива бързи плащания по краткосрочните си задължения. Според съда, вещото лице е обобщило, че брутният оперативен оборотен капитал на дружеството съответства на стойността на всички краткотрайни активи, които обезпечават текущата дейност на компанията, поради което и доколкото „Бромак“ ЕООД е имало финансови затруднения, то те били с временен, а не с траен или необратим характер. На базата на гореизложеното, съдът е приел, че не е налице основанието за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 608 ТЗ- неплатежоспособност на длъжника. Съдът се е позовал на това, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да е в обективно състояние на невъзможност да го изпълни - т.е. за невъзможността за плащане, като действителното икономическо състояние на длъжника. Цялостният анализ на финансово – икономическото състояние на длъжника показва, че след 01.01.2018 г. „Бромак“ ЕООД е разполагало с финансов ресурс за покриване на задълженията си с наличните краткотрайни активи, а именно те са от първостепенно значение за способността на дружеството да покрива дълговете с имуществото си, при отчитане интересите на кредиторите. Ето защо, съдът е обобщил, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на „Бромак“ ЕООД, поради което първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен В депозираното към КЖ изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани от страна на касатора следните въпроси: 1. Оборена ли е презумцията по чл.608 ал.2 ТЗ при заявени за обявяване в ТРРЮЛНЦ ГФО, за които е постановен отказ от обявяването им; 2. Валидно ли е установено финансовото състояние на длъжника при изготвена СИЕ основана на тези ГФО; 3.Следва ли при преценка за състояние на неплатежоспособност на длъжника да вземе в предвид и размера на предявените и приети вземания в производствата по чл.685 и чл.688 ТЗ и да бъде изследвана изискуемостта на вземанията на длъжника; Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В мотивите към т.1 от ТР по реда на нормативното тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора и възпроизведени по-горе въпроси под №№1 и 2 не притежават качеството на обуславящи изхода по спора. Това е така, доколкото съдът се е позовал на данните и изводите на в.л. по ССчЕ, заключението, по която е прието, без да се оспорва от страна на дружеството, иницирало производството за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. От друга страна в.л. при изготвяне на експертното заключение е ползвало не само ГФО, но комплексно цялата счетоводна документация относно финансовото състояние на ответното дружество/ дневници за продажбите по ДДС и дневник на сметка 501 “Каса“, от 01.01.2010 г. до 30.09.2023 г. на дружеството и прочие/. Отделно от това, и трите въпроса са изцяло по правилността на решението по конкретния спор, в частност - по обосноваността на изводите на съда, т.е. те не отговарят и на изискването да са правни-по тълкуването на конкретна правна разпоредба, с цел изясняване на съдържанието на съдържащата се в нея правна норма. Ето защо, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителните селективни критерии по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на позоваването на очевидна неправилност на обжалваното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК: Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища съдебни актове, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. В случая, страната – жалбоподател се е основала на това, че съдът не е изследвал събираемостта на включените като активи, обусловили високите коефициенти за оценка на финансовото състояние на ответника, на приетите и неоспорени в производството по несъстоятелност на КТБ АД/н./ вземания на дружеството-ответник към КТБ АД/н./. В действителност от съдържанието на самите мотиви на обжалвания пред ВКС съдебен акт се констатира, че въззивният съд е приел, че дружеството-ответник е и кредитор в производството по несъстоятелност на “КТБ“ АД /н./ с включена в списъка на приетите от синдиците вземания сума в размер на 11 062 850, 70 лв., но тъй като по делото нямало данни, вземанията на „Бромак“ ЕООД да са оспорени в производството по несъстоятелност на банката и след като са приети и включени в списъците на приетите вземания, то съдът е заключил, че е налице презумпцията, че тези вземания са и събираеми. Последният извод, изрично съдържащ се в мотивите на обжалвания акт, се явява основание за допускане на касационно обжалване за проверка на решението за необоснованост и незаконосъобразност по смисъла на чл.280 ал.2,предл.3 ГПК. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Първо т.о. на ТК