Определение № 51 от 27.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3706/2015 г.
ВКСI търговско отделение27.01.2016 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 217/08.10.15г. по т.д.№ 3130/14г. на Върховния касационен съд, ІІ т.о. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 217/08.10.15г. по т.д.№ 3130/14г., с което Върховният касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] против решение № 458/09.05.14г. по т.д.№ 367/14г. на Варненския окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ІІ т.о. на ВКС е приел, че предмет на делото са обективно съединени положителни установителни искове, всеки от които е с цена под предвидения в закона лимит от 10000 лв. съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Изложени са съображения, че между страните липсва сключен изричен писмен договор за доставка на стоки, поради което всяка от процесните фактури обективира отделна сделка за търговска продажба на стоки. Съществуването на траен характер на търговските взаимоотношения не обосновавало извод за наличието на договор за периодични доставки. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. Размерът на цената на исковете за парични вземания се определя от търсената сума – чл.69, ал.1, т.1 ГПК и се посочва от ищеца – чл.70, ал.1 ГПК. За допустимостта на касационното обжалване от значение е цената на всеки един от предявените и разгледани във въззивното решение искове. В случая ищецът се е позовал в исковата молба на съществуването на вземания, произтичащи от извършени търговски продажби, за всяка от които са съставяни фактури, общо 30 броя. Цената на всеки от исковете е под 10000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд