Определение № 338 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 845/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. Р. от [населено място] срещу въззивно решение № 25 от 10.01.2020г., поправено с решение № 78 от 24.01.2020 г., постановени по в.гр.д.№ 177/2018г. на Плевенския окръжен съд. Касаторката счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 4 от 16.01.2018г. по гр.д. № 458/2017г. на Никополския районен съд, с което е допусната съдебна делба между В. Ц. Г. и Д. М. Р. на ПИ с идентификатор *, заедно с построените в него сгради; ПИ с идентификатор ; ПИ с идентификатор *; ПИ с идентификатор * и ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място].

По делото е установено, че процесните имоти са били собственост на М. Б. Г., който е починал на 10.11.2016г. След смъртта си същият е оставил за свои наследници по закон ищцата в първоинстанционното производство В. Ц. Г. – преживяла съпруга и Д. М. Р. – дъщеря. С влязло в сила на 12.06.2019г. решение № 381 от 16.10.2018г. по в.гр.д.№ № 384/2018г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено решение от 04.04.2017г. по гр.д.№ 718/2017г. на Никополския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. М. Р. срещу В. Ц. Г. искове с правна квалификация чл.124, ал.3 и ал.4 ГПК за оспорване пораждането на гражданско правоотношение, основано на сключен граждански брак между ответницата В. Ц. Г. и наследодателя М. Б. Г., включително на нейните наследствени права като преживяла съпруга и за установяване неистинността на документ – акт за граждански брак, сключен на 07.09.1982г. и по-конкретно на подписа на М. Б. Г., положен в него. При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че имотите са съсобствени между страните при равни права.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е посочила, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, тъй като в предходното дело, посочено по-горе, не са били обсъдени задълбочено текстовете на закона, относими към правилното му решаване и доказване правото ѝ на единствен наследник на Б. Л. Г. и М. Б. Г., респ. на собственик на процесните имоти.

Ответникът по жалбата В. Ц. Г. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Формулирането на обуславящия изхода на спора правен въпрос е задължение на касатора и същият определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Касаторката не е формулирала никакъв правен въпрос, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и в касационната жалба са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното между настоящите страни предходно влязло в сила решение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото делбено производство, а още по-малко в производството по селектиране на касационната жалба. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторката се позовава на тях.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.