Определение № 60227 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 171/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на община Варна и "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД срещу определение № 260144 от 13.11.2020г. по ч.т.д.№463/2020г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение №1809 от 06.08.2020г. по т.д.№939/2020г. по описа на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството по искова молба вх.№17908/16.07.2020г. в частта по предявения от община Варна и "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД иск срещу "Ем Ер Ел Шипинг Лимитъд" /MRL Shipping LTD/, дружество, регистрирано в Антигуа и Барбуда, и по предявения от Община Варна иск срещу ответника „Брит Глобъл Спешълти“ /BRIT GLOBAL SPECIALITY/, дружество, регистрирано във Великобритания, за осъждането им като солидарни длъжници с корабособственика и корабния мениджър за присъждане на обезщетения за претърпените от всеки от ищците вреди от непозволено увреждане, извършено при аварийно управление на кораба "Максал Рейз" в район на пристанище за обществен транспорт "Одесос ПМБ". Частните касационни жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че в обжалваното определение са изложени единствено мотиви, касаещи евентуалната основателност на исковете срещу посочените ответници, но липсват съображения относно тяхната недопустимост. Изтъкват, че принципно условие за допустимост на исковете са същите да са насочени срещу процесуално правоспособно лице, каквото качество двамата ответници несъмнено притежават. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Частните касационни жалбоподатели поставят като обуславящи правните въпроси: 1.Кой е собственикът и това винаги ли е само лицето, което е вписано в документа за собственост като такъв и може ли да се установява различно от този юридически документ? 2. Каква е отговорността на лицето, което е поело задължение да плати причинените от извършителя вреди до определен размер, какъв е нейният източник и какъв е нейният характер по отношение на лицето, което е претърпяло увреждането, съответно дали тя се подчинява на българското право? Поддържат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като с произнасянето на ВКС ще се стигне до попълване на липсваща съдебна практика и усъвършенстване на правоприлагането. Позовават се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, приема за установено следното: Производството по търг. д.№939/20г. по описа на ВОС е образувано по искове, предявени от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу „Ем Рейз лимитед“, дружество, регистрирано в Малта, „Ем Ер Ел Шипинг лимитед“, дружество, регистрирано в Антигуа и Барбуда, и „Максал Шипинг“ ЕООД, със седалище [населено място], за солидарното им осъждане да заплатят сумата 3 444 лв., претендирана като стойността на извършени разходи за подводен оглед на мястото на инцидента, сумата 1 717,67 лв., обезщетение за вреди от забава в плащането до завеждане на иска в съда и законна лихва до окончателното плащане и по иск на Община Варна срещу „Ем Рейз лимитед“, дружество, регистрирано в Малта, „Ем Ер Ел Шипинг лимитед“, дружество, регистрирано в Антигуа и Барбуда, „Максал Шипинг“ ЕООД, със седалище [населено място] и „Брит Глобъл Спешълти“, дружество, регистрирано във Великобритания, за солидарното им осъждане да заплатят сумата 26 928,65лв., претендирана като стойността на извършени разходи за изваждане на аварийно отдадена котва и верига от напорен тръбопровод ф 500 за отпадъчни води, находящ се под дъното на Варненското езеро, ведно със законна лихва до окончателното плащане. Ищецът Община Варна се легитимира като собственик на увреденото съоръжение, а ищецът Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД - като оператор на съоръжението. Ищците твърдят, че на 16.07.2015г. е настъпил инцидент, при който аварийната котва на кораб „Максал“ е закачила тръбопровода и след безуспешни опити за извиране обратно по решение на капитана на кораба котвената верига е отрязана, за да се предотврати скъсване на тръбопровода. При извършен оглед са установени следи от надирания по тръбата, причинени от котвата на кораба, както и че тръбата е повдигната от околния грунд. Твърди се че ответникът „Ем Рейз лимитед“ е собственик на кораба към датата на произшествието, ответникът „Ем Ер Ел Шипинг Лимитед“ е настоящият собственик на кораба, придобил собствеността му през м.декември 2015г. след причиняване на вредата. Ответникът „Максал Шипинг“ ЕООД към датата на причиняване на вредата и към момента е корабен мениджър по смисъла на чл.225а от КТК. Ответникът „Брит Глобъл Спешълти“ е дружество, поело лично задължение – гаранция за заплащане на Община Варна на обезщетение до размера на сумата 250 000 евро за покриване на отговорността на корабопритежателя. След дадени с определение №1775 от 17.07.2020г. указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на исковете, предявени срещу настоящия собственик на кораба и срещу дружеството, поело лично задължение по издаденото гаранционно писмо. За да потвърди определението за частично прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че по отношение на ответника „Ем Ер Ел Шипинг лимитед“, настоящ собственик на кораба, придобил собствеността му през м.декември 2015г. след причиняване на вредата, в исковата молба липсват твърдения за факти и обстоятелства, обосноваващи неговата отговорност. Изтъкнал е, че единствените твърдения на ищеца за пораждане на вземане срещу този ответник за обезщетяване на вреди, причинени от събитие, настъпило преди той да придобие собствеността, са за това, че първите трима ответници, макар и юридически обособени, са едно и също лице. Съдът е изложил мотиви, че се касае за различни юридически лица, като по-късно придобилият право на собственост върху същия кораб не е отговорен за облигационните задължения на своя праводател. По отношение на ответника „Брит Глобъл Спешълти“ е посочил, че се твърди поето лично задължение от ответника по договорки със застрахователя на кораба да плати на Община Варна сума съобразно условия, посочени в гаранционното писмо, тоест изложени са твърдения за договорна отговорност, а такъв предявен иск няма. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случая и по двата поставени въпроса касационните жалбоподатели се позовават на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата постановки по т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №1/2009г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена - предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени. Точното прилагане на закона, както и развитието на правото са едно общо правно основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставеният в изложението първи въпрос не е свързан с тълкуване на приложимата разпоредба на чл.50 от ЗЗД. Той изразява тезата на ищците, че в конкретния случай промяната на собствеността на кораба след произшествието е само формална, тъй като действителни собственици и на двете дружества са едни и същи лица. Тези доводи, както правилно е съобразил и въззивният съд, не са от значение за изхода на производството, доколкото от значение за пораждане на отговорността по чл.50 от ЗЗД е принадлежността на правото на собственост към момента на увреждането. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС на РБ. След като самият ищец сочи като собственик на кораба към момента на произшествието ответника „Ем Рейз лимитед“, въпросът дали това лице е било действителен собственик към релевантния момент е свързан с основателността на предявения срещу него иск. Доводите на ищците за персонална симулация и липса на фактическа промяна на собствеността върху кораба, дори да бъдат споделени изцяло като основателни, не биха довели до различен извод относно надлежната пасивна легитимация по предявения иск, доколкото придобиването на собствеността върху вещта след увреждането не води до приемство и в задължението за обезщетение. Вторият въпрос е фактически и отговорът му зависи от събраните по делото доказателства и установените факти и обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. По същество той съставлява оплакване срещу изводите на съда, че в исковата молба са изложени твърдения относно договорна отговорност на ответника „Брит Глобъл Спешълти“, дружество, регистрирано във Великобритания. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал при преценката на данните по делото, включително на обстоятелствата, изложени в исковата молба, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия на селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Частните касационни жалбоподатели поддържат, че е налице и основанието по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като жалбоподателите се позовават на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в частната касационна жалба, без да излагат доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,