Определение № 801 от 17.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1189/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Н. Й.-Кюлеров, против определение № 16 от 06. 01. 2023 г., постановено от Апелативен съд - Варна по в.ч.т.д. № 718 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено първоинстанционно определение № 260021 от 28. 09. 2022 г., постановено от Окръжен съд – Търговище по гр.д. № 21 по описа на съда за 2020 г., с което на свой ред е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 634.78 лв., дължаща се за разглеждането на подадената от него въззивна жалба. В жалбата се формулират оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и връщане на делото на въззивния съд с указания по прилагането на закона. В изложение на основания за допускане на касационно обжалване се преповтарят, с известни допълнения и уточнения твърденията, изложени в частната касационна жалба и основаните на тях оплаквания срещу правилността на обжалваното въззивно определение, но не се формулира какъвто и да било правен въпрос, отговорът на който да се твърди да е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият смисъл е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., нито пък мотивирано се обосновава по отношение на такъв въпрос да е налице което и да е от основанията за допускане на касационно обжалване, измежду законоуредените в т.т. 1-3 от същия законов текст. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. За да потвърди обжалваното по въззивен ред първоинстанционно определение, въззивният съд е приел, че не са налице условията за освобождаване на частния жалбоподател от дължащата се по делото държавна такса, като видно от мотивите към обжалваното определение, за да стигне до този свой краен, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция извод, е извършил обоснована преценка на твърденията на молителя – частен жалбоподател в тази насока, и на материалите по делото. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато. Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване - а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В случая в депозираното от частния жалбоподател изложение на основанията за допускане на касационно обжалване въобще не е поставен правен въпрос от вида, съставляващ годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., което съобразно разясненията, дадени по-натам от касационната инстанция в същата точка от посоченото тълкувателно решение, възпроизведени и по-горе в настоящите мотиви, изключва допускането на касационно обжалване на въззивното определение. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение