Определение № 4074 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Д. срещу определение № 318/21.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 147/2026 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4/05.01.2026 г. по гр.д. № 652/2025 г. на Габровски районен съд, с което е върната като недопустима искова молба с вх. № 3043/25.04.2025 г. на Н. М. Д. срещу Д. М. Д., М. С. Д., Г. Х. М., Х. Г. М., М. Г. Д., К. Г. Л. и И. П. И. за делба на поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в имота сгради с идентификатори ***и ***. Касаторката Д. поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като такова моли то да бъде отменено. Твърди, че изводът на въззивния съд за недопустимост на иска поради разрешаването на спора по него със сила на пресъдено нещо по друго делбено производство е погрешен. Счита, че процесният имот продължава да бъде съсобствен между съсобствениците, тъй като решение № 594/17.12.1980 г. по гр.д. № 464/1980 г. на Габровски районен съд по извършване на делбата е обезсилено с решение от 06.07.1982 г. по същото дело, при което част от имота остава неподелен. Това, според жалбоподателката, прави настоящият иск за делба допустим, а и той е с различни предмет и страни според нея. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба Н. М. Д. поставя в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1. „Правилно е приложен законът по настоящото дело – в случая прекратяването му?“; 2. „До каква степен следва да се преценява разликата в предметите, а оттук и въпроса за недопустимостта на две взаимосвързани дела – в случая гр. д. № 464/1980 г. и иска по настоящото гр.д. № 652/2025 г.?“, и 3. „Трябва ли тя да се конкретизира за всеки отделен случай, защото в противен случай определението за прекратяване на настоящото дело № 4/05.01.2026 г. по гр.д. № 652/2025 г. на ГРС става и необосновано?“. Поддържа, че горепосочените въпроси са разрешени в атакуваното определение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 215/02.04.2024 г. по гр.д. № 1597/2023 г. на І г.о.; решение № 81/24.06.2024 г. по т.д. № 327/2023 г. на ІІ г.о.; решение № 429/01.07.2024 г. по гр.д. № 4752/2022 г. на ІV г.о. и решение № 60161/21.01.2022 г. по т.д. № 2016/2020 г. на ІІ т.о. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК навежда бланкетно. Ответниците по частната касационна жалба - Д. М. Д., М. С. Д., Г. Х. М., Х. Г. М., М. Г. Д., К. Г. Л. и И. П. И. не подават отговори. Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав на Първо гражданско отделение, приема, че частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Н. М. Д. срещу Д. М. Д., М. С. Д., Г. Х. М., Х. Г. М., М. Г. Д., К. Г. Л. и И. П. И. за делба на поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в имота сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Посочил е, че с решение № 594 от 17.12.1980 г. по гр. дело № 464/1980 г. на Габровски районен съд е извършена делба на недвижим имот както следва: на М. Д. А. е поставено в дял дворно място от 405 кв. м., заедно с построена стопанска постройка (плевня); на К. Ж. Д. е поставено в дял дворно място от 624 кв. м., заедно с построена в него паянтова жилищна постройка, а на С. М. Д. - дворно място от 768 кв. м. Взел е предвид и, че с решение от 06.07.1982 г. по горепосоченото гр. дело № 464/1980 г. на Габровски районен съд е обезсилено решение № 594/17.12.1980 г. в частта му, с която на К. Д. е поставено в дял дворно място от 624 кв. м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), поради незаплащане на присъдените суми за уравнение на дяловете на другите съделители. Габровски окръжен съд е намерил за безспорно между страните по делото, че поделеният имот с решение № 594/17.12.1980 г. по гр. дело № 464/1980 г. на Габровски районен съд е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***с площ 1848 кв. м., заедно с построените в имота сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, който е предмет на настоящото делбено производство. Подчертал е, че самата ищца изрично е заявила, че граници между описаните в решението на съда от 1980 г. три дяла от общия имот не били прокарвани и фактически те продължавали да бъдат един имот, този, чиято делба се иска. Решаващият съд е посочил, че влязлото в сила решение № 594 от 17.12.1980 г. по гр. д. № 464/1980 г. на Габровски районен съд е постановено в производство по втората фаза на делбата, след нейното допускане. Счел е, че при допускане на делбата в първата фаза, съдът със своето решение, което е влязло в сила, се е произнесъл между кои страни тя ще се извърши, за кои имоти, какви са частите на всеки от съделителите и решението има сила на пресъдено нещо, поради което съделителите и техните наследници не могат да искат повторно допускане на делба на същия имот. Заключил е, че всяко ново производство за допускане на делба по отношение на имот, който вече е допуснат до делба, следва да бъде прекратено на основание чл. 299 ГПК като недопустимо. Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите, че част от имота фактически не е бил поделен, поради обезсилване на решението за поставяне в дял на един от съделителите. Посочил е, че обстоятелството, че решението по поставяне в дял е обезсилено по отношение на част от имота, не прави допустим последващ иск за допускане на нова делба по отношение на същия цялостно обособен имот, в който е включена частта, по отношение на която възлагането е обезсилено. Счел е, че освен за целия имот, делба не може да се иска и по отношение на тази част от него, предмет на решението от 06.07.1982 г. По гореизложените съображения, Габровски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение по чл. 130 ГПК. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, вкл. по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК. Съгласно т. 1 Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда, обективирани в обжалвания акт. Поставените от касаторката въпроси не притежават характеристиките на правни въпроси в гореизложения смисъл, т.е. те не съставляват общо основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт, която не може да бъде проверявана в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби. За да им бъде отговорено, следва да бъдат обсъдени конкретните факти и доказателства по делото и въз основа на тях да бъде извършена проверка на изведените от въззивния съд фактически и правни изводи, каквато не е целта на настоящата фаза от касационното производство. При неосъществено общо основание за допускане на касационно обжалване, такова не следва да бъде допуснато, без да е нужно да бъдат обсъждани наведените допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото е изискуемо кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, при наличие на влязло в сила съдебно решение по първа фаза по иск за делба се формира сила на пресъдено нещо по отношение на съсобствените имоти – предмет на иска, участниците в съсобствеността и техните дялове. Силата на пресъдено нещо обвързва както страните по делбеното производство, така и техните наследници и правоприемници (чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК, аналогична на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм)). Поради това повторен иск за делба на същия имот е недопустим при осъществена отрицателната процесуална предпоставка, каквато е силата на пресъдено нещо. Това е така и когато, след допускане на делбата, в нейната втора фаза някой от допуснатите до делба имоти останат неподелени, поради това, че някои от решенията по чл. 288 ГПК, чл. 289 ГПК, чл. 292 ГПК и др. не са влезли в сила или са обезсилени, както е в случая, на основание чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.). В тази хипотеза, втората фаза на делбата е все още висяща и за заинтересованата страна, респективно нейният наследник, не съществува законова пречка да поиска с писмена молба изваждане на делбеното дело от архива и продължаване на съдопроизводствените действия по него до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, с който се ликвидира окончателно процесната съсобственост. С тази процесуална възможност разполага и настоящата касаторка. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение