Определение № 141 от 14.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2610/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от касатора в производството – Българска народна банка, представлявана от управителя си, действащ чрез пълномощника си Е. Б. В. - адвокат от САК, с искане за изменение на постановеното по делото определение № 5128 от 10.11.2025 година в частта му за присъдените в тежест на молителя разноски. Молителят твърди, че присъдените на ответната по касационната жалба разноски за изготвяне на писмен отговор по подадената касационна жалба пред ВКС са прекомерни и прави възражение за намаляването им. Изразява становище, че във фазата по допускане на касационното производство казусът не е от значителна правна и фактическа сложност, предвид предмета му и правните въпроси, които са повдигнати, и моли за намаляване на разноските. Ответната страна, действаща чрез адвокат Р. А. Х. – САК, оспорва направеното по чл. 248 ГПК искане. Моли за оставяне на молбата без уважение. По така подадената молба настоящата касационна инстанция съобрази следното: Производството по делото е било образувано по касационна жалба на Българска народна банка срещу въззивно решение № 1570 от 17.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 6172/2024 г. по описа на СГС, с което след отмяна на решение от 09.11.2022 г., постановено по гр. дело № 1814/2021 г. на Софийски районен съд, въззивният съд е отменил уволнението на П. Й. В., извършено със заповед № 105-09030/25.11.2020 г. на управителя на Българска народна банка, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 27.11.2020 г., като незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; възстановил е П. Й. В. на длъжността, която е заемала преди уволнението - „старши юрисконсулт" в управление „Емисионно“, дирекция „Емисионно-касова", отдел „Методология и касов контрол" в БНБ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; осъдил е БНБ да заплати на П. Й. В. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 11 520 лв., представляваща обезщетение /брутно обезщетение/ за оставането й без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 13.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за горницата над сумата 11 520 лв. до пълния предявен размер от 13 824 лв. /или за сумата 2 304 лв./, поради извършено съдебно прихващане със сумата 2 304 лв., представляваща изплатено на П. Й. В. обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ- за неспазен срок на предизвестие /30 календарни дни/ при прекратяване на трудовото правоотношение. С определението си по чл. 288 ГПК съставът на ВКС, трето г. о., не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно съдебно решение в трите му обжалвани части. Поради неоснователност на касационната жалба в тежест на касатора е присъдена сумата от 4 890,40 (четири хиляди осемстотин и деветдесет и 40 ст.) лева с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от ответната страна. Искането по чл. 248 ГПК, подадено от касатора, е своевременно депозирано, но по същество е неоснователно. Твърденията на касатора, че делото не е с фактическа и правна сложност, не могат да бъдат споделени. В случая производството касае трудов спор с правно основание в разпоредбата на чл. 344 КТ, изходът от който е изключително важен за ищеца, и съдилищата винаги са подхождали и подхождат отговорно по тези видове дела. Предявени са три обективно съединени искове, разглеждането на които е съчетано и с възражение за прихващане от ответната страна по иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Касаторът-ответник е направил различни видове възражения, чрез които фактическата обстановка по спора е била усложнена. Касационната жалба е обемна като текст и подробна. В изложението към нея касаторът е поставил три групи въпроси като общо поставените за разглеждане въпроси пред касационната инстанция са 14 броя. Ответната по касация страна добросъвестно и също така детайлно е дала отговор на всички повдигнати от касатора въпроси. Отговорът на касационната жалба е с обем от 32 машинописни страници като изключително задълбочено е изразено становище по всичките поставени от касатора въпроси с анализ на сочената от касатора съдебна практика. В същото време следва да се отбележи, че присъденото в касационната инстанция възнаграждение на ищцата – ответник по касация, е с дължим ДДС или адвокатското възнаграждение е в размер на 4 075 лева без ДДС за защита пред касационната инстанция по три искови претенции. С оглед така изложените факти настоящата инстанция приема следното от правна страна: При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че с оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски. Възнаграждението следва да е в справедлив размер, обоснован не само с материалния интерес от делото, но също така и с оглед на фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. Налице е трайна практика на ВКС, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения и т. н. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела, като основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е прекомерността на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая процесуалният представител на ищеца е осъществил пред настоящата инстанция защита по три претенции по КТ и макар в рамките на касационно производство тази защита да е била ограничена до подаване на отговор на касационна жалба, без явяване в открито съдебно заседание, то настоящият състав счита, че присъденото възнаграждение за осъществената правна помощ за изготвяне отговор на касационна жалба в размер на 4 890.40 лв. с ДДС не е прекомерно и напълно съответства на обема на осъществената дейност и количеството и качеството на вложения адвокатски труд за изготвяне на обсъждания отговор на касационната жалба. В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното и това, че отговорността за разноски се свързва с отговорността за вреди от неоснователни действия при неоснователно предизвикан правен спор, касаторът следва да понесе разноските за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ в полза на ответната по касация страна - ищец в производството в така заплатения от размер. Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение