Определение № 50016 от 11.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 337/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Глобъл – Нет Солюшънс „ ЕООД,чрез назначения на дружеството особен представител – адв.Р. Р., против решение № 706/17.11.2021 г. по т.д.№ 835/2021 г. на САС, с което е потвърдено решение № 260662/21.04.2021 г. по т.д.№ 1160/2019 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение, по иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, предявен от К. Д. А. срещу „Глобъл – Нет Солюшънс„ ЕООД, е признато за установено, че вписване, извършено под № 20190102142808/02.01.2019 г. въз основа на заявление вх.№ 20181221100924 по партидата на същото дружество – за заличаването му, поради приключило производство по ликвидация – е вписване на несъществуващо обстоятелство. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като формално сочи всички основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Твърди, че съдът не е съобразил всички наведени възражения и всички релевантни за спора доказателства, в тяхната съвкупност. Не конкретизира същите. Излага съображения, че съдът е постановил решение по недопустим – лишен от правен интерес – иск, изхождайки от липсата на твърдение в исковата молба за „вписване на несъществуващо обстоятелство“ и обосноваване на същото. Намира, че с иска не се защитават накърнени субективни материални права на ищцата. В останалата си част касационната жалба въвежда формални доводи за неправилност на части от решаващите мотиви на въззивния съд за основателността на иска и като цяло отрича да е доказано неизпълнение на предвидените в чл. 273 ал. 1 ТЗ предпоставки за вписване на заличаването, очевидно вменявайки този отрицателен факт в тежест на ищцовата страна, вместо установяване на същите, като позитивен факт, пълно и главно. Ответната страна – К. А. - не е депозирала становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба К. А. твърди, че е кредитор, с неудовлетворено вземане в производството по ликвидация на ответното дружество. Вземането й е предмет на висящ спор по гр.д.№ 16650/2018 г. на СГС и за същия ликвидаторът П. Й. е бил уведомен изрично. Твърди, че ликвидаторът я е уведомил за заделена, съобразно претенцията, и предоставена на депозитар сума, но противно на логичното изчакване резултата от заведеното дело е предприел заличаване на дружеството. В резултат на заличаването е прекратено, поради неправосубектност на ответника, производството по гр.д.№ 16650/2018 г. на СГС, с предмет установяване и присъждане на вземането. Определението за прекратяване, поради обжалването му, не се твърди да е влязло в сила. Като изрично е посочила, че заличаването е предприето без да са изпълнени предпоставките на чл. 273 ал. 1 ТЗ – наличие на неудовлетворен кредитор – ищцата е претендирала да се установи, че вписването на заличаването е вписване на несъществуващо обстоятелство. Позовала се е и на съдебна практика – решение по т.д.№ 3674/2015 г. на І т.о. на ВКС - по аналогичен спор. Първоинстанционният съд е уважил иска, а въззивният потвърдил решението му, препращайки към мотивите, на основание чл.272 ГПК. Съобразил е, че в хипотеза на неудовлетворени в производството по ликвидация на търговско дружество, безспорни, но и спорни кредитори, с предявени вземания - съгласно приетото в решение № 45 по т.д.№ 4/ 2011 г. на І т.о. на ВКС - вписването на заличаване на дружеството съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство,тъй като е налице обективна липса на всички изискуеми в чл. 273 ал. 1 ТЗ предпоставки за това – уреденост на всички задължения, независимо дали е оповестено съществуването им в доклада на ликвидатора. Съдът е споделил и приетото с решение № 5 по т.д.№ 3674/2015 г. на І т.о. на ВКС, че в хипотеза на предявено / като такова е и предявено пред съд, за което ликвидаторът е бил в известност / спорно вземане на кредитор, заличаването следва да изчака резултата от производството по установяването му, с предходно заделяне на имущество за спорното вземане. В противен случай, с отпадане правосубектността на търговеца отпада и възможността кредиторът със спорно вземане да защити правото си. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът е формулирал въпросите: 1/ Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./ да обсъди в цялост и анализира всички доказателства по делото ? – въпросът обосноваван с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с решение по гр.д.№ 1857/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и 2 / Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл.12 ГПК, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и доказателствата, въз основа на които намира едни от тях / вероятно се визират релевантни обстоятелства / за установени, а други за неосъществили се ? - допълнителният селективен критерий е обосноваван в идентична хипотеза, с решение по гр.д.№ 3700/2013 г. на І г.о. на ВКС. Формално е посочено значение на отговорите за точното прилагане на закона и за развитието на правото – хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпросите не кореспондират с конкретен касационен довод за неправилност, поради съществено процесуално нарушение на съда: посочено в касационната жалба конкретно, неразгледано от въззивния съд възражение на ответника или несъобразено от съда конкретно доказателство, преценката на които би била от естество да промени правния резултат.Първият въпрос нелогично е отнесен и до приложението на отменена правна норма. Дори да би било налице непроизнасяне по всички доводи на ответника / доказателства същият не е представял /, то само квалифицирането му като годно да промени правния резултат и в този смисъл „съществено„ процесуално нарушение, би обосновало порок на въззивния акт, съгласно касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Съображения за такова квалифициране и изобщо такъв довод касационната жалба не съдържа. В същата е заявено единствено несъгласие на страната с правните изводи на съда и приетите за установени фактически обстоятелства, отново без конкретизация. Предвид това, поставени въпроси не удовлетворяват изискването за правни, съгласно постановките на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Последното изключва необходимостта от коментар на сочените допълнителни селективни критерии. Крайният правен резултат е в пълно съответствие с формираната практика на касационна инстанция, част от която цитирана от въззивния съд. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение