Определение № 347 от 15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 487/2023 г.

Производството е по чл.280 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД против решение № 453 от 13.12.2022г. по в.гр.д. № 550/2022г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което след отмяна на решение № 8/18.05.2021г. и допълнително решение № 462/10.06.2022г. по гр. д. № 896/2020г. на Районен съд – Пещера, са отхвърлени исковете на застрахователното дружество против процесуалните правоприемници на С. И. П., починал по време на висящността на процеса на 11.11.2021г., а именно - З. М. П. /съпруга/, И. С. П. /син/, и П. С. П. /дъщеря/ за заплащане на сума в размер общо на 5000 лева, представляваща частичен иск от общ размер от 22 160 лева, представляваща регресно вземане на застрахователя против причинителя на вредата (застрахования), за изплатено от застрахователя обезщетение на пострадалото лице за причинени „неимуществени вреди“ в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. 3-то ГПК. Ответникът по жалбата и по делото, И. С. П., в писмен отговор изразява становище, че ищцовото дружество е предявило иск в размер на 5000 лева, поради което въззивното решение е влязло в сила, тъй като не подлежи на касационен контрол. Същевременно се поддържа, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира се заплащане на направените разноски за настоящата инстанция, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Останалите ответници не представят отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С разпоредбата чл.280, ал.3, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска ненадвишаваща 5 000 лв., а по търговски дела – 20 000 лв. В случая, цената на предявения частичен иск е 5 000 лева, поради което е налице процесуална пречка по чл.280, ал.3, т.1 ГПК за допустимост на касационното производство, независимо от вида на делото, с оглед на което жалбата, като недопустима, следва да се остави без разглеждане. Предвид изхода на спора, на основание чл.78 ГПК, на ответника И. С. П. следва да се присъдят направените за касационното производство разноски в размер на 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие от 16.02.2023г. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК